Етимологически анализ на имената на тракийските царе- I

Херодот споделя за траките, че са изключително многобройни, но поради това, че не могат да се обединят и да бъдат управлявани от един владетел, няма и как да станат доминиращ народ [1] V-3. По ирония на съдбата обаче, малко след това изказване, най-древните обитатели на нашите земи не само показват, че са способни на организация, но и създават първата империя на Европа- одриската. За нея Тукидит казва, че е най-богатата и могъщата [2] II-97, по-късни автори като Ксенофон също свидетелстват за завидното благосъстояние на тракийските царе [3] VII-3.

Доста наши академици са добре запознати с имената на владетелите на одриската империя, гетското и пеонско царство. Георгиев, Дечев, Фол Дуриданов, Влахов, Йорданов и др. споменават в работите си различни владетели. Странното обаче е, че никой от българските изследователи не оповестява, че имената на тракийските монарси са лесно обясними на български език. Това не е незначителна подробност, а изключително важен факт  доказващ, че българите принадлежат на палеобалканската общност.

Поради това, че нашите учени не благоволяват да кажат истината, то в тази работа ще бъде представен кратък етимологически анализ на някои тракийски антропоними.

Ще започнем с името на Скорило, цар на даките, наричани още гети. Скорило не само отговаря на нашето Скорил [4] стр. 133, но и показва ясна връзка със старобългарското прилагателно скоръ-бърз [5] стр.383. Скорило означава бързият. Наставката ло се среща и в други български имена като Ивайло, Борило [4] стр.100, стр.75.

Орол е дакийски владетел, живял през II-ри век преди Христа. Неговото име отговаря на българските Орльо, Орлин [4]стр.119,  [6] стр.143 и е свързано със старобългарсата дума орьлъ- орел [5] стр.264.

Гордий е фригийски монарх, управлявал през VIII-ми век преди Христа. Името му почти не се отличава от българското Гордей [4], а връзката с прилагателното горд е просто очебийна.

Золтес е тракийски владетел от III-ти век преди Христа. Золтес е подобно на българските Златушко, Златан, Злат [4] стр. 99 [6] стр. 99.Трябва да се отбележи, че и тракийската дума золта-злато[7] стр. 103 е много близка до българската злато.

Медок е царствал над одрисите по времето, когато Ксенофон посещава Тракия [4] VII-2 . Медок  отговаря на българските имена Медо, Медко[4] стр.110 и на българската дума мед. Умалителната наставка ок не се среща днес в наши лични имена, но подобна на нея е ик, която намираме в Орлик, Добрик, Мартик [4] стр119, стр.93, стр. 110.

Коренът в имената на владетелите Садала и Садок е сад, отговарящ на старобългарската дума садъ- градина [5] стр. 384. Съвременни еквиваленти са нашите имена Садал и Садко [4]стр.130.

Думата сад намираме и в името на цар Берисад, което е двусъставно. Частицата бери отговаря на старобългарския глагол бьрати- бера, събирам [5]стр72.  Берисад означава берящ градина...в смисъл на получаващ блага, богат.

Имената на тракийските царе Рескупорис и Кетрипорис са също двусъставни. Проф. Чилингиров разтълкува частицата порис, като борещ се, имаща оригинален вариант бор [8] стр.49-51 и присъстваща в много български имена. Като пример могат да бъдат дадени Ратбор, Болебор, Славибор [4] стр.75 и разбира се Борис, документиран от гърците като Парис [8]стр 91. Батаклиев също тълкува Парис като борецът [9]стр122. Частицата реску ( в Рескупорис ) е свързана със старобългарския глагол ретити се – състезавам се [4] стр. 369. Рескупорис означава състезаващ се в борбите. Частицата кетри ( в Кетрипорис)отговаря на нашата дума четири/четри. Колкото до разликата в началната съгласна ще бъде пояснено, че дори и днес К и Ч са взаимнозаменяеми. Казваме пека, но и печа,  сека, но и сеча. Смисъла на Кетрипорис е борещ се за четирима. Борбата е заемала важно място в живота на траките, а и на българите [10].

Съперникът на Цезар Буруиста носи име сродно с българските Бурьо, Буро [4] стр. 78 идващи от нашата дума буря, а не от бурен-плевел. Вариант на наставката иста ( в Буруиста) се среща в старобългарски думи като буйестъ- смелост, храброст. [5] стр. 71. Буруиста значи бурен, бунтовен, борбен.

Реметалк е едно от най-често срещаните тракийски царски имена. То е документирано като Rhoemetalkos и Roimetalkos. Частицата Rhoem/Roim

Отговаря на старобългарското прилагателно раменъ- силен, бърз[5] стр.365. Частицата talкоs е древен вариант  на нашата дума тълкувам ( с първично значение говоря). Реметалк се превежда като говорещ силно, говорещ бързо.