СТАРОБЪЛГАРСКИ НАДПИСИ ОТ АПЕНИНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ

През XX-ти век в северната част на Апенинския полуостров бяха открити много древни надписи от VI- ти – V- ти век преди Христа.  Някои бяха идентифицирани като създадени от ретите, други като принадлежащи на роднините им венетите. Тези народи са обитавали земите между Алпите и Адриатическо море поне от първото хилядолетие преди Христа. Въпреки, че са били силни и развити,  римляните успяват да ги завладеят и асимилират между III-ти и I-ви век преди Христа.

Ретския и венетския език са обявени официално за спадащи към италийската група, но  все още не са направени точни преводи на надписите намерени в Ретия и Венетия. Шумахер, Просдочими и др. каталогизират усърдно артефактите,  но  до разчитане и ясна интерпретация на древните послания не се стига. Тогава се лансира теорията, че текста е неразбираем защото се касае за сакрални формули и неприсъствуващи в историческите извори лични имена.

Понеже повечето западни, а и наши учени смятат, че старите българи са азиатци по произход, заселили се в Европа между V-ти и  VII-ми век, то не са правени опити за разчитане на венетските и ретски надписи с помощта на български език. Все пак артефактите с изписан върху тях текст са от VI- ти – V- ти  век преди Христа. Затова и за мнозина ще е учудващо, ако бъде обявено, че нашият език е прекрасен кандидат за дешифрирането на мистериозните текстове.

Първият надпис, който ще бъде разгледан е намерен в Магре, Италия. Регистриран е като Schum. МА 14. Текстът е изсечен върху еленово рогче, което е било носено като амулет.

  
Четенето е следното ЕСИУМНИНЕСУР.

Понеже Есиумнинесур не прилича изобщо на ретско лично име ( като Писие, Валтен, Перуниес ) то явно трябва да се търсят отделни думи даващи някакъв смисъл. Следното разделение дава възможност за логичен превод:

ЕСИ  * УМНИ *  НЕ * СУР *

ЕСИ  е перфектен еквивалент на старобълтарското ЕСИ – ти си;

УМНИ означава умен;

НЕ – означава –не;

СУР – отговаря на нашата дума суров, тук може би употребена в смисъл на зелен, неопитен;

На старобългарски значението би било – Ти си умен, (а) не неопитен.

Навярно предназначението на амулета е било да вдъхне увереност на претежателя. Това разбира се е предположение, за истинската функция на артефакта можем само да гадаем. Важното е, че текста е преводим на старобългарски.

Втория надпис е венетски, гравиран е върху съд намерен в гробница. В моментта се съхранява в музея на Адрия.  И в този случай няма разстояние между думите. Посоката на четене е от дясно на ляво. Това може да се види от ориентацията на буквите: Е, С, М, Н, Л.

                             
Траскрипцията е: ЕСМИВЕНЕЛУСЛЕЕНИЙ. Следното разделение дава възможност за логически превод:

ЕСМИ * ВЕНЕЛУ * СЛЕЕНИЙ *

EСМИ -  отговаря стопроцентово на старобългарското ЕСМИ – аз съм;

ВЕНЕЛУ – е лично име Венел в дателен падеж, т.е. на Венел;

СЛЕЕНИЙ- е показва връзка със старобългарския глагол сълати – изпращам, съланий означава изпратен;

На старобългарски значението би било- Аз съм изпратен на Венел.

Възможно е съда, на който е гравиран надписа да е бил предназначен за гробен дар на покойник  с име Венел. Това лично име наподобява българското Венелин.

Ретския надпис от Източните Алпи ( местност Щайнберг) и  венетския от Сколо ди Лоцо няма да бъдат разгледани подробно в тази работа понеже са твърде дълги, а и етимологическия анализ би бил  прекалено сложен за повечето читатели. Ще бъде споменато обаче, че надписите съдържат думи, които са изключително близки до старобългарските: АЗИ-аз, ЕСИ- ти си, ЕСТА- бъдете! МАЛИ- малък, АЖЕ- ако, САН- сън, ОДЕТ- облечен, ВСЕ- всички, НЕГО-него, ТЕМОН- тъмен, МОКЛА- мъгла.

Характерът на представените в тази работа надписи е индикация, че древна Ретия и Венетия са били населявани и от хора, говорещи българско наречие. Остава да се обясни как са се появили стари българи на Апенинския полуостров хиляда години преди Алцек да се засели там.

Ясно е, че един народ не може да остави толкова писмени следи, без да е обитавал дълго време  дадена област. Топонимите и археологическите находки би трябвало да дадат потвърждение за присъствието на стари българи в подалпийския регион.

За името на областта Ретия, произнасяно в древността като Рейтия се предлага обяснение с галската дума ардус – височина, хълм, от която идва и названието на Ардените- планинска верига в Белгия. При липса на по-добър кандидат ардус наистина би било приемливо, но работата е там, че българските думи рът, рид ( хълм, високо място) са по-близки до Рейтия отколкото ардус. Най-вероятно оригиналното име на Реития е било Рътия, но поради липса на Ъ в латинската азбука, римляните го преиначават на Rhaetia.

Ще бъде отбелязано също, че археологическите находки показват, че през Ранната Желязна Епоха земите на Рейтия са обитавани от хора, чиято материална култура е смайващо близка до старобългарската. В работите на Старе и Гущан, засягащи Ранната Желязна Епоха на подалпийските региони са дадени изображения на старобългарски саби, върхове на стрели с триъгълно сечение, ножове и копия от същия тип като старобългарските.

Ако трябва да се вярва на нашите учени, то присъствието на старобългарски артефакти в Средна Европа през VII-ми и VI-ти век преди Христа би било невъзможно. Фактите обаче показват обратното, типични за дедите ни оръжия са намерени в археологически слой от Ранната Желязна Епоха на Ретия ( Рейтия ) и Венетия. Когато фактите говорят и боговете трябва да мълчат!

Древното присъствие на стари българи в северните части на Апенинския полуостров изобщо не е мистерия. До скоро се смяташе, че халщатската култура е възникнала самостоятелно в алпийските области. Новите изследвания обаче показват, че създателите на тази уникална за Средна Европа култура са трако-кимерийски племена. Тук ще напомня, че проф. Ценов доказа отдавна, че старите българи принадлежат на палеобалканските етноси – траки, кимерии и илирийци. Тезата на Ценов обяснява присъствието на старобългарски по характер артефакти в Ретия и Венетия. Става ясно и защо “странните” надписи се разчитат с помощта на българския, а не на латинския. Логичното обяснение е, че през Ранната Желязна Епоха трако-кимерийци са дошли от Балканите в Средна Европа, където са повлияли местното население. Тези трако-кимерийци явно са говорели българско наречие.

Време е нашите учени да спрат да служат на чужди интереси и да покажат на българския народ истинската му история! Има изобилие на данни, стига само някой да иска да ги използува.