Когато мълча -сънувам.
Въртя стрелките назад..
И във минутите тихи,
години връщам назад.

Когато ме няма-сънувам.
Забравям кой бях.
На въже-конец увисвам,
осъден в поредния грях.

Абстрактен ум и плаващи облаци,
далечни са ми сега,
но докога ли се питам?
Докога?
Докога?

Докато сме живи.

...
Хубав празник,да имаш..
...обичаме те..всички..)

Много красиво но защо е в мъжки род,не бива да е писано от мъж?