Колективният Запад умираше от желание да го погребе – още една стратегическа грешка, която не отчете настроенията на турските избиратели в дълбокия Анадол. В крайна сметка Реджеп Тайип Ердоган го направи отново, въпреки всичките си недостатъци, като застаряващ неоосманист, той го направи „по своя си начин“, удобно спечелил президентството на Турция, след като почти беше погребан от скептиците.
Първият му геополитически приоритет бе, кой ще бъде назначен за външен министър. Това е Ибрахим Калин, до сега всевластен прессекретар и главен съветник на Ердоган. В сравнение с Чавушоглу, Калина теоретично може да се класифицира като по-прозападен. Все пак султанът ще го командва. Ще бъде интересно да видим как Турция при Ердоган 2.0 ще се съсредоточи върху укрепването на връзките със Западна Азия и ускоряването на процеса на евразийска интеграция.
Първостепенната задача от гледна точка на Ердоган е да се отърве от "терористичния коридор" в Сирия. Сега, когато Сирия е върната с ентусиазъм обратно в Арабската лига след 12-годишно замразяване, споразумение между турския и сирийския президенти, постигнато с посредничеството на Москва, може да представлява следваща печеливша ситуация за Ердоган. Даване на контрол над кюрдите в Северна Сирия, с репатрирането на приблизително 4 милиона бежанци (десетки хиляди ще останат като квалифицирана работна ръка).
Султанът е в разцвета на силите си, когато става въпрос за хеджиране на залозите му между Изтока и Запада. Той знае добре как да се възползва от статута на Турция като ключов член на НАТО, с една от най-големите й армии, с право на вето и контрол над достъпа през проливите до суперстратегическото Черно море. И всичко това при реална външнополитическа независимост от Западна Азия до Източното Средиземноморие.
Така че очаквайте Ердоган 2.0 да си остане източник на раздразнение за неоконсерваторите и неолибералите, отговарящи за външната политика на САЩ, заедно с техните васали от ЕС, които никога няма да се откажат от опитите си да подчинят Анкара, за да се борят с Русия-Китай-Иран и Евразийския интеграционен съюз. Султанът обаче знае как да играе тази игра красиво. Как да манипулира Русия и Китай. Каквото и да се случи по-нататък, Ердоган няма да се качи на потъващия кораб на санкциите срещу Русия. Кремъл купи турски облигации, свързани с развитието на построената от Русия атомна електроцентрала Аккую, първият ядрен реактор в Турция. Москва позволи на Анкара да отложи близо 4 милиарда долара плащания за получената енергия до 2024 г. Анкара днес плаща най-добре за руски газ в рубли.
По този начин редица сделки, свързани с доставката на руски енергийни ресурси, надвишават възможните вторични санкции, които биха могли да бъдат насочени към стабилно увеличаване на износа на Турция. САЩ обаче ще се върнат към единствената си "дипломатическа" политика - санкциите. Санкциите от 2018 г. наистина тласнаха Турция към рецесия. Но Ердоган спокойно може да разчита на народна подкрепа в султаната си. По-рано тази година проучване на Gezici показа, че 72,8% от турските граждани предпочитат добрите отношения с Русия, докато почти 90% оценяват САЩ като "враждебна" нация. Това е, което позволи на министъра на вътрешните работи Сойл да каже направо: „Ние ще унищожим всеки, който създава проблеми, включително и американските войски“.
Стратегическото сътрудничество между Китай и Турция попада в рамките на това, което Ердоган определя като „завъртане на изток“ и засяга най-вече китайския мултиконтинентален инфраструктурен гигант, инициативата „Един пояс, един път“ (BRI). Клонът на Turk Silk Road BRI се фокусира върху това, което Пекин определя като „среден коридор“, главният икономичен и безопасен търговски път, свързващ Азия с Европа.
Пантюркска офанзива?
И тук навлизаме в очарователна територия: възможни входящи интерполации между Организацията на тюркските държави (OTS), Шанхайската организация за сътрудничество (SCO), BRICS+ , като всичко това е свързано с увеличени инвестиции от Саудитска Арабия и Емирствата в турската икономика. Sultan 2.0 иска да стане пълноправен член на водената от Китай SCO и многополюсната BRICS+. Това означава много по-тесен съюз със стратегическото партньорство с Русия и Китай, както и с арабските сили, които също се качват на високоскоростния влак BRICS+.
Ердоган 2.0 вече се фокусира върху два ключови играча в Централна и Южна Азия: Узбекистан и Пакистан. И двамата са членове на ШОС. Анкара и Исламабад са много синхронизирани. Те еднакво оценяват изключително деликатния кашмирски въпрос и двамата подкрепят Азербайджан срещу Армения.
Организацията на тюркските държави (OTS), със седалище в Истанбул, е основният източник на енергия за пантюркизма или пантуранизма. Турция, Азербайджан, Казахстан, Узбекистан и Киргизстан са пълноправни членове, докато Афганистан, Туркменистан, Унгария и Украйна са наблюдатели. Отношенията между Турция и Азербайджан се представят като "една нация, две държави" в пантюркски термини.
Междувременно преобладава трудният бизнес. Турската агенция за сътрудничество и координация (TIKA) активно се занимава с икономическо сътрудничество, като активно изпълнява редица проекти в областта на транспорта, строителството, минното дело, нефта и газа. Анкара вече е инвестирала огромните 85 милиарда долара в Централна Азия, с почти 4000 компании. Разбира се, в сравнение с Русия и Китай, Турция не е основен играч в Централна Азия. Освен това мостът към Централна Азия минава през Иран. Засега съперничеството между Анкара и Техеран изглежда е норма, но всичко може да се промени със светкавична скорост с едновременното развитие на водения от Русия-Иран-Индия Международен транспортен коридор Север-Юг (INSTC), който ще бъде от полза и за двете страни. Факт е, че иранци и турци скоро ще станат пълноправни членове на BRICS+.
Sultan 2.0 трябва да увеличи инвестициите в Централна Азия като нова геоикономическа граница. Това само по себе си предполага възможност за ранно влизане на Турция в ШОС. Тогава ще имаме пълно „завъртане на Изток“, паралелно с по-тесни връзки в рамките на руско-китайското стратегическо партньорство. Имайте предвид, че връзките на Турция с Казахстан, Узбекистан и Киргизстан също са стратегически партньорства.
Никак не е лошо за неоосманист, когото допреди дни смятаха за бивш.
