Прочетен: 3032 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 05.02.2023 21:59
ОТКЪДЕ СИ, МОМЕ, РОДОМ? ОТ РАДНЕВО - ПРОВИНЦИЯ!
ИЗВЕСТНА ПОД ИМЕНАТА Д-Р ГАЛИНА ВЪЛЧЕВА- ДИМИТРОВА
И КНИГА С УМОПОМРАЧАВАЩОТО ЗАГЛАВИЕ " МОДЕЛИ НА СПОМЕНА ЗА ДЕТСТВОТО", / ЛЕЛЕ! / , С КОЕТО ИСКА ПО НЯКАКЪВ НАЧИН ДА НИ НАПОМНИ, ЧЕ Е СПЕЦИАЛИЗИРАЛА ДЕТСКО-ЮНОШЕСКА ЛИТЕРАТУРА
БОГ ДА ОПАЗИ ДЕЦАТА ОТ НЕЙНИТЕ ПИСАНИЯ!
А ПО-ДОЛУ ВИ ПОКАЗВАМ НЕЙНИ НАЙ-НОВИ СТИХОВЕ ЗА ВЪЗРАСТНИ
НАИСТИНА - ДА ВЗЕМА ДА Я ПОМОЛЯ ДА МИ ПРЕХВЪРЛИ ДОКТОРАНТУРАТА ДИРЕКТНО, ЗА ДА НЕ ПРИНИЗЯВА ТИТЛАТА!
АКО С ТАКИВА СТИХОВЕ СЕ ПЪНЕШ В ЛИТЕРАТУРАТА, ЖАЛКО ЗА ОНЕЗИ, КОИТО Й ДАВАТ ГЛАСНОСТ!
""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""
Галина Вълчева
КОЛКО МНОГО ВОДА НЯМА ТУК…*
В памет на Стефан Бонев
В тази суха купчина пръст колко много вода няма,
а е поникнал кръст - вместо люляк или циклама.
Гукат гълъбите. И кацат по двете му рамена.
Сладкият дъх на акация го залива като вълна…
Петък разпети е. Свещите - като вдовишки ръце
жално припукват… И вещите сигурно носят сърце.
А може би просто случват се, както ти сам предвеща,
даже в безводната купчина всичките странни неща:
кръстове никнат, облечени в гълъбов пух. И цъфтят
думи, от теб неизречени… Със акациев аромат.
—————
*Възклицание на четиригодишния Б. Д. при гледката на напуканата от сушата земя.
БОГОЯВЛЕНИЕ
Жребчето й тъничко цвили,
свободно и необяздено,
но тънката бяла кобила
сякаш не го забелязва.
Тя не помни предишните ери,
не познава живот без юзди
и послушно прескача бариери.
Или ги посреща с гърди.
Тя не мисли седлото за бреме,
нито иска да хвърли ездача,
не усеща петите в корема,
не препуска в галоп, бавно крачи
и грижливо крепи го на гръб -
да не падне човекът с камшика,
да не счупи ръка или зъб…
Тя със болката вече е свикнала.
Невредим ще си тръгне ездачът,
тя - ще бърза, за да опази
от тежките шпори на здрача
жребчето си необяздено.
ЛЕДОВЕ
Този свят нито нов, нито стар е:
в усмирителна риза снове,
преживява наяве кошмари…
Векове…
Векове…
Векове…
Все отварят очите му слепите,
нискочелите стават крале,
далтонисти размахват във шепите
цветове…
Цветове…
Цветове…
Пеперудите раждат гъсеници
и влечугите носят криле,
а крилатите - бият се с мелници,
с ветрове…
С ветрове…
С ветрове.
Единаците властват - на глутници
и издигат със вой гласове,
а Човеци живеят в боклуците,
в страхове…
В страхове….
В страхове….
Като тръни поникват решетките
и делят милиард светове,
онемяват дълбоко във клетките
гласове…
Гласове…
Гласове.
Няма връщане, идва лавината:
този свят свойта участ кове
и към бездна върви, към пустини от
ледове…
Ледове…
Ледове…
БУНТ
На Румен Денев
„Братя, господарят ни полудя!
(скръбно въздъхна един от бившите роби)
Рече, че ний сме родени с права
и че всички от днес сме напълно свободни!”
„Да, този човек каза истина!
(скочи след него една бивша наложница)
Снощи бълнуваше, че не искал
да тъпче за в бъдеще волята божия.
Щял да хвърли в огъня бича си
и после да върне обратно живота ви,
а синът ни, когото обичал,
да правел каквото желае с имотите.”
„Исусе! Това е проклятие!
(изригна тълпата с уплашени крясъци)
Не свобода, предателство, братя!
Дедите ни раснаха в тази плантация!…”
„Луд е, ви казвам, но ний ще го спрем!
Говорел за равни права, за начало…
Кълна се - ще млъкне! Или ще мре!
Как може да казва на черното - бяло!…”
………………………………………………………..
Бунтът достигна спасителен край
и от свобода се избавиха робите:
с бивш господар в господарския рай,
но с наследник по кръв -
един от народа им …
НЕВЪЗМОЖНО ОБЕЩАНИЕ
Да можех Вечност да ти обещая
зад пясъчния хълбок на минутите,
зад белите стени на тази стая
и острите завои по маршрута ни,
през всички времена и географии,
на есента зад пъстрата окраска…
Но трупа смърт към свойта биография
жената, подир всяка нова ласка!
Разравя бръчки, като цели кратери,
на любовта металното копито
по гланца на челото и съдбата ми,
където ти си издълбал следите си.
Докато Времето, кълвач-лечител,
ги стигне с клюн и бавно ги изстърже
от ствола на сърцето ми. А дните
със бинта си безстрастен го превържат…
***
Синкав, мътен дим се вие
в тази есенна мъгла
и мирише на ракия,
на кюмюр и на смола.
Лепкав смог се стеле ниско
над асфалтовия път -
сякаш мачка и притиска
тъй под себе си света,
че дори врабци и врани
няма в тихото небе…
Дреме плахо любовта ни
край горящото кюмбе
и, потънала в домашни
шумове и миризми,
сред камари книги прашни
и дребнави препирни,
на кравайче се е свила
под персийския килим.
И, аха, ще се извие
през комина…
Като дим.
Они скрывают правду от народа! Разоблаче...
Безмилостната оценка на Макеавели за бъл...
ТОВА МЕЖДУ ДРУГОТО. ДА СЕ ПРАВИШ НА ИНТЕРЕСЕН В БЪЛГАРИЯ ВЕЧЕ ВСЕКИ МОЖЕ.
ЗАВЪРШИЛА Е ЛИТЕРАТУРА В ПЛОВДИВСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ, КОЕТО Е ОБЯСНИМО ЗА НИВОТО Й.
05.02.2023 19:56
Те и курсове карат някакви, преди дисертация, плащат и явно има изгода от цялата работа.