Много скъпо ми струва това непреструване...
...
Не по-скъпо от слънцето!

Предпочитаното сбогуване
е червеният
летен
неописуем залез.
Сочен като череша,
бавен като оазис.

Гладък. Объл и перлен.
Плъзва се и потъва.
С него тръгва сърцето ми.
В гърлото плач набъбва.

Нежно здрачът загърля
сенките ни лилави.
Не потъвам в зеленото
и в очите ти не се давя.

Руква нощ и ехтят
отраженията по стъпалата.
Отдавна ти си ми път
и истина за отмятане.

Аз съм ти нож и цвете,
белег от стара рана,
падналата комета,
която при теб остана.

Отдавна си ми отдаденост.
Даденостите са надвзети
и няма разлика.

Равни са
на тревите поетите.
Равни са на небето
подир което тичат.

Сенките...Силуетите...
Ехото на обичам

2016 г



(залезът от снощи ми припомни стихотворението )

Бих познала твоите стихове сред сто други - дори и само по виртуозното звукоизвличане. А има още толкова много!
Прегръдка, Доре!

Много благодаря, че се обаждаш и винаги си толкова добронамерена, с хубава дума за думите ми :)
Извинявам се,ч е така със закъснение отговарям, но компютърът никак не ме привлича през последните седмици :)

Прекрасен юли чааак до дюлите!