В древногръцката митология Европа е сестра на Кадъм и дъщеря на финикийския цар Агенор, която Зевс, преобразен като бял бик, отвлича. Като географско понятие Европа се използва за пръв път от финикийците, които наричат така северния бряг на Средиземно море и близките му острови. Доста по-точен е Плиний Стари (Gaius Plinius Secundus или Plinius Maior), който през І век (77 от н. е.) в своята “Естествена история” (Naturalis historiae) дава наименованието Европа на област, която е част от Беломорска Тракия близо до Босфора и Дарданелите. Тази територия запазва това название чак до ІV век. През римско време провинция Европа (Europa) е част от Тракийския диоцез (Dioecesis Thraciae). Император Диоклециан (244 – 311) провежда сериозна административна реформа, която потвърждава това административно деление. Едва по-късно Европа става част от голямата провинция Тракия. Столица на провинция Европа е бил Перинтус (Perinthus), по-късно известен като Хераклея (Heraclea) – град, разположен на Мраморно море. Провинция Европа е била полуостров, заобиколен от три страни с вода: от север – Черно море, от изток – Босфора, от юг – Мраморно и Егейско море. Граничела е с провинциите Родопа (Rhodope) и Хемимонт (Haemimontus). На практика това е почти цялата територия на Европейска Турция днес, само че без Одрин. Това представлява Европа в Античността. Парадоксът е, че тази територия на югоизток от България не е част от Европейския съюз и вероятно никога няма да стане.