Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.02.2017 13:49 - САМООРГАНИЗИРАНЕ на ЧОВЕКЪТ като СИСТЕМА
Автор: lik Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1103 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 11.02.2017
Професор  Здравко  Дунов
Професор  Снежана  Дунова

                           А   името  ЛОГИКА,  която  при  Хегел   в   действителност  няма  почти  нищо  общо  с   класическата  ФОРМАЛНА  логика,  създадена  от  Аристотел,   нито   пък  с  нейният  съвременен  вариант,  наричан  СИМВОЛНА  или  МАТЕМАТИЧЕСКА  логика,   въпреки  авторитета  на  Хегел  не  успя  да  се  наложи  под  името  ДИАЛЕКТИЧЕСКА  ЛОГИКА  и  това  древно   име  ЛОГИКА  продължава  да  се   възприема  напълно  различно  от  съдържанието  на  гениалното  Хегелово  произведение  „НАУКАТА  ЛОГИКА“.  С  този  наш   коментар  ние,  разбира  се,  не  възнамеряваме  да  въвеждаме  понятието  ЧОВЕКОЛОГИЯ  или  ХОМОЛОГИЯ    във   функцията  на  практически  заместител  на  понятието  ФИЛОСОФИЯ,  а   просто  да  очертаем  нашето  разбиране  и  да  припомним,  че  в  различни  времена  ФИЛОСОФИЯТА  е  била  популярна  под   РАЗЛИЧНИ  имена. 

                          За  да  схванем  СЪЩНОСТТА  на  НАУЧНОТО  ПОЗНАНИЕ  и  на  НАУКАТА като  СИСТЕМА,  е  безусловно  необходимо  да  анализираме  ФИЛОСОФСКИ-НАУЧНО  четири   ФУНДАМЕНТАЛНО  важни  за  науката  ПОНЯТИЯ  -  понятието  ФАКТ;     понятието  ЕКСПЕРИМЕНТ;   понятието  ХИПОТЕЗА;    понятието  ТЕОРИЯ. 

                           СИСТЕМАТА  „НАУКА“  е  ПОДСИСТЕМА  на  СИСТЕМАТА  „ЧОВЕК“,   но   ние  вече  изяснихме  в  началото  на  книгата,  че  СИСТЕМНО-ДИАЛЕКТИЧЕСКИЯТ  МЕТОД  на  познанието  и  мисленето   разглежда   изобщо  ВСЯКА  истинска  СИСТЕМА  като  ЦЯЛОСТНО  ФУНКЦИОНИРАЩА  СТРУКТУРА,  която  има   битие   като:

                               СИСТЕМА  САМА   ПО  СЕБЕ  СИ;

                               СИСТЕМА,   КОЯТО  е  ПОДСИСТЕМА  на  друга  СИСТЕМА;

                                СИСТЕМА,  САМА  СЕ  СЪСТОИ  ОТ  ПОДСИСТЕМИ.

                              Като   ПОДСИСТЕМА  на  СИСТЕМАТА   ЧОВЕК  науката   притежава  ПОЛОЖЕНО  битие.  ЦЕЛТА  на  нейното  съществуване  и  функциониране  се  задава  от  СИСТЕМАТА  ЧОВЕК.  А  ЧОВЕКЪТ  като  ЦЯЛОСТНА  СИСТЕМА  /и   като  ПОДсистема  на  ХОМОкосмическата   система/  представлява   РАЗУМНО  функционираща  система.  Разумно  функциониращата  система  ЧОВЕК  се   САМООРГАНИЗИРА,  като   началното  активно  ядро,  ЗАРОДИШЪТ,   който  се  САМОРАЗГРЪЩА  и  САМОРАЗВИВА  -   това  е     СПОСОБНОСТТА    на  СУБЕКТА  с   ТЯЛО  на  ЧОВЕК  и  УМ  на  МАЙМУНА  да  даде  НАЛИЧНО  БИТИЕ  на  своята  СВОБОДНА  ВОЛЯ  и  на   своето  СВОБОДНО  МИСЛЕНЕ.  

                          Повтаряме  -  МАЙМУНОЧОВЕКЪТ  е  РЕЗУЛТАТ  на  УНИКАЛНА,  ЕДИНИЧНА  ГЕНЕТИЧНА  МУТАЦИЯ. Такава   единична  мутация  обаче  е  била  възможна  само  за  единичните  особи  от   определен  вид  маймуна,  който  вид,  тъкмо  защото   е  бил  способен  в  неговата  генетична  информация  да  настъпи  мутантната  рекомбинация,  постепенно  напълно  е  изчезнал;   неговите  единични  представители  са  съъздали  мутантно   поколение.    НИКОЙ   новопоявил  се  растителен  или    животински   вид  НЕ  възниква   по  два  и  повече  пъти;   всичко  НОВО,   било  събитие   или  научно  откритие ,  се  появява    само  един  път,   а  после  само  се  повтаря   и  преповтаря..  Затова  са    несъстоятелни  предположенията и   очакванията  някой   маймунски  вид  пак   да  се  очовечи;   този  мутирал  вид  маймуна  е  създал   НЕмаймунско  поколение. 

                         НАЛИЧНОТО  БИТИЕ  на  РАЗУМА -  това  е  ЦЕЛТА.   Понятието  ЦЕЛ  има  ДВУЯКО  съдържание;  1./ЦЕЛТА  е  нещо,  което  трябва  да  се  постигне.  Човекът    живее  в  свят,  който  НЕ  е  светът  такъв,  какъвто  е  нужен  на  човека  и  какъвто  човекът  го  иска;  защо  светът  НЕ  е  такъв,  какъвто  човекът  го  иска?  Не  е  такъв  затова,   защото  е  ЧУЖД  за  и  на  човека; 2./  Какъв  трябва  да  стане  светът,  за  да  бъде  това,  което  човекът  иска  да  бъде  светът?  Човекът  е  наясно  какъв  свят   му  трябва,  какъв  свят  му  е  нужен,  но  за  да  го  направи  такъв,  какъвто  му  е  нужен,  на  човека  му  пречи  ЧУЖДОСТТА  на   света; човекът  е  субект  на  СВОБОДНА  ВОЛЯ  и  затова   иска  светът    да  се  подчини  на  свободната  му  воля,  да   стане  МОЙ,  НЕГОВ  свят.

                            ЧОВЕКЪТ  осъществява  своята  ФУНДАМЕНТАЛНА  ЦЕЛ,   тоест  ПРЕВРЪЩАНЕТО  на  СВЕТА  в   МОЙ/НЕГОВ  свят,   по  ДВА  начина  и  в  ДВЕ  ФОРМИ.

                             Първият  начин  е  директно,  непосредствено  НАЛАГАНЕ  на   неговата  СВОБОДНА  ВОЛЯ  върху  природата  и  природните  вещи;  така  човекът  ОВЛАДЯВА  светът  като  природа  и  се  САМОорганизира  от   абстрактен  ЧОВЕК-ИНДИВИД   в   ЧОВЕК-СОБСТВЕНИК;   Частната   СОБСТВЕНОСТ  е    ПЪРВАТА   ФОРМА,  в   която  СВОБОДНАТА  ВОЛЯ  си  дава  НАЛИЧНО  БИТИЕ.

                            Вторият  начин  е  ИНдиректното,  ОПОСРЕДОВАНО  налагане   на  неговата  СВОБОДНА   ВОЛЯ  върху  СВЕТЪТ   като  ДРУГИЯТ  ЧОВЕК.  Така  човекът  ОВЛАДЯВА  другият  човек/другите  хора  и   се  САМОорганизира  от   абстрактен  ЧОВЕК-ИНДИВИД  в   ЧОВЕК-ВЛАСТНИК,   в   ЧОВЕК-ГОСПОДАР  на   друг  човек.   ВЛАСТТА   е  ВТОРАТА   ФОРМА,  в   която  СВОБОДНАТА  ВОЛЯ  си  дава  НАЛИЧНО  БИТИЕ.

 

4./  Човекът  е  наясно  какъв  свят  му  трябва,  какъв  свят  му  е  нужен,  но  за  да  го  направи  такъв,  какъвто  му  е  нужен,  на  човека  му  пречи  ЧУЖДОСТТА  на  света;    една  страна  ЦЕЛТА  е  това,   което трябва  да  се  постигне,  значи,  тя  се  отнася   отрицателно   спрямо  това,  което  е  налице;   2./  от   друга  страна  ЦЕЛТА  е  и  ПЪТЯТ  към   самата  себе  си,  е  процесът  на  нейното  осъществяване

                          ;

                          Върху   външните  природни  предмети  САМОорганизиращият  се  ЧОВЕК  налага  своята  СВОБОДНА  ВОЛЯ,   като  ги  ОВЛАДЯВА  и  ги  превръща  в  МОИ  предмети,  в  МОЯ    индивидуална  ЧАСТНА  собственост.  Необходимо  е  определено  и  ясно  да  кажем,  че   ЗА  все   още  САМОорганизиращият   се  като  човек  СУБЕКТ  на  СВОБОДНА  ВОЛЯ  всеки  външен   предмет   е  чужд  и  не  представлява  никакъв  огроничител  на  СВОБОДНАТА  ВОЛЯ.  Освен  това  мутацията  е,  разбира  се,  СКОК,  но  ЕДИНИЧЕН,  УНИКАЛЕН  СКОК.  Както  по-рано  възпроизведохме  ситуацията  с  мутиращият  едноклетъчен  организъм,  така  по  принцип  се  развива  резултатът  от  всяка  мутация.   Понеже  маймуночовекът  антропологически  превъзхожда  маймуната,  той   естествено  си   образува  популация  за  няколко  поколения.  И  отношението  между  МАЙМУНОЧОВЕЦИТЕ,  както   и  отношението  между  особите  от  всякакви  животински  популации,  принадлежащи  към  един  и  същи   вид,    е   ВЪТРЕВИДОВО  отношение,   което  неизменно  е  специфично  само  за  вида  тип  отношение

                          СОБСТВЕНОСТ  и  ВЛАСТ -  това  са  двете  форми,  в  които  ЦЕЛТА  на   ЧОВЕКА,  изразяваща  се  чрез   СВОБОДНАТА  ВОЛЯ,  си  дава  НАЛИЧНО  БИТИЕ   като  ОСЪЩЕСТВЕНА   ЦЕЛ. 

                         Човекът   е   РАЗУМНО  същество.  Но   разумът  има  битие  на  СВЕТОВЕН  разум,   затова  при  човека  той  не  съществува  под  формата  на  разум  изобщо,   а  съществува  под  специфичната  за  човека  форма,  наричана  МИСЛЕНЕ.   Затова   ЧОВЕКЪТ  е  МИСЛЕЩ,  а  не  просто  разумен  СУБЕКТ.  От  друга  страна,  като   твърдим  след  и  заедно  с  Хегел,  че  РАЗУМЪТ  е   СВЕТОВЕН  разум,  с  това,  естествено,   допускаме  и  разум  в  и  на  природата.  Следователно,  когато  човекът  със  своето  МИСЛЕНЕ  познава  природата  в  нейната  най-дълбока  СЪЩНОСТ,  в   тази  същност  човекът  открива  тъкмо  формата,  в  която  разумът  е  присъщ  на  природата.   Хегел  казва,  че  МИСЛЕНЕТО  на  ЧОВЕКА,  прониквайки  в  най-дълбоката  същност  на  света  изобщо,  включително  и  на  природата,   открива  в  тази  същност САМОТО  СЕБЕ  СИ,  макар   и   друга,   различна  от  неговата  човешка  форма.  

                             Разбира  ли  науката   КАКВО  открива,  когато  твърди,  че  открива  законите  на  природата?   И  защо   великият  Алберт  Айнщайн  така  искрено  и  така  дълбоко  се  удивлява,  когато  се  чуди  как  изобщо  е  възможна  науката?   Написвам  си  аз,  казва  Айнщайн,  една   измислена  от  моя  собствен  ум  математическа  структура  и   то  вземе  та   излезе,  че  съм  улучил  право  в  същността  на  природните  явления  и  процеси?   Как    изобщо  е  мислимо  и  възможно  това,    напълно   свободната   игра   на   моя  собствен  ум   да  ме  доведе  до  резултати,  които  напълно  съответствуват  на  природните  тайни,  разгадани  от  мен?  Това  са  велики  въпроси  на  велик  ум,  но  те  отдавна  имат  и  своя  отговор  от  може  би  още  по-велик  ум -  умът  на  Хегел. 

                          Класическата  наука  започва  да  се  развива  като  система  в  момента,  в  който  Галилео  Галилей   извършил   първият  научен   експеримент.  По  негово  време  било  вече  прието,  че    движението,  наричано  СВОБОДНО  ПАДАНЕ ,   представлява  РАВНОускорително  движение,   а  величината  на  ускорението  е  9.81  м/сек.  Спорен  и  неясен  бил  обаче  въпросът  дали  величината  на  това  ускорение  е   твърда  константа,  или  пък   зависи  от    плътността  на  свободно  падащите  тела,  тоест  от  различната  маса  на  тела  с  еднакъв  обем.  И   Галилео  Галилей  се   изкачил  по  наклонената  кула  в  Пиза,  носейки   два  еднакви  по  обем  чували;  единият  съдържал  камъни,  другият -  натъпкана  вълна.   Пуснал  едновременно  с  двете  си  ръце  двата  чувала  от  върха  на  кулата  и  долу  чакали  хора  да  видят  дали  чувалът  с  камъните  ще  падне  по-бързо  от  чувала  с  натъпканата  вълна.   Чувалите  тупнали  на  земята  едновременно  и  Галилей  доказал,  че  ускорението  при  свободното  падане  е  постоянно,  то  не  зависи  от  плътността  на  телата  и   големината  на   тяхната  маса  няма  никакво  влияние  върху  величината  на  ускорението.  

                        Науката   твърди,  че   открива  закони  на  природата,  които,  разбира  се,  си  съществуват  и  действуват  в  природата  независимо  от  това,  дали  науката  ги  е  открила  или  не  ги  е  открила.  Следователно,  науката  твърди абсолютно  същото,  което  твърдеше  и  Аристотел.     А  Стагирит  твърдеше  следното:

                        СНЕГЪТ  е  БЯЛ  не  ЗАТОВА,  ЗАЩОТО  НИЕ  го  НАРИЧАМЕ  БЯЛ,

                         А   ние   го  наричаме  БЯЛ   ЗАТОВА,  ЗАЩОТО  ТОЙ  СИ  Е  БЯЛ

                          И  БЕЗ  НАШЕТО  НАРИЧАНЕ.

                       Следвайки  Аристотел,  ще  възпроизведем  становището  на  науката  така:

                       ЗАКОНИТЕ  на  ПРИРОДАТА  са  ЗАКОНИ  НЕ  ЗАТОВА,  ЗАЩОТО  НИЕ  ГИ

                      НАРИЧАМЕ  ЗАКОНИ,

                       А   НИЕ  ГИ  НАРИЧАМЕ  ЗАКОНИ  ЗАТОВА,  ЗАЩОТО  ТЕ  СА  СИ  ЗАКОНИ

                        И  БЕЗ  НАШЕТО  НАРИЧАНЕ.

                   По-рано,  при  коментирането  на  Аристотел,  ние  подчертахме,  че  неговото  формулиране  на  ИСТИННОТО  ТВЪРДЕНИЕ  като  съответствие  с   ПРЕДМЕТА,  за  който  се  отнася    твърдението,  продължава  да  бъде  един  от  начините  за  дефиниране  на  ИСТИНАТА   до  ден  днешен.  Но   заедно  с  това  ние  аргументирано  показахме  и  доказахме,  че  Имануел  Кант  беше  световно  значимият  философ,  който  ОПРОВЕРГА  становището  на  Аристотел   и  -  поне  в  областта  на  голямата  философия  -  завинаги  го  препрати  в  историята.

                    Хегел   преодоля  и  Кантовата  философска  критика,   призна  непреходното  величие  на  Аристотел,  но  окончателно  изпрати  даже  цялата  Аристотелева  ЛОГИКА  в  историята.   От  което,  между  впрочем,  съвсем  не  следва,  че  Аристотелевата  логика  и  сега  не  се  изучава  в  училищата  и  дори  в  някои  Университети.

                            Ние   ще  анализираме  детайлно  този  проблем  по-нататък  в  книгата,  но  още  тук  се  налага  да  кажем  каква  е  фундаменталната  разлика   между  Аристотел,  Кант  и  Хегел.  Тази  разлика  не  започва  с  Кант;  тази  разлика  започва  с  Ийсус  Христос  и  християнството.  Защото  Христос   говори  така:  Аз  казвам,  че  съм  Син  на  Отца  НЕ  защото  съм   Син  на  Отца   като  вас;    Аз   съм  Син  на  Отца,  защото  КАЗВАМ,  че  съм  Син   на  Отца.

                            Класическата  наука  продължава  да  твърди,  че  законите  на  природата  се  като  белият  Аристотелев  сняг;  те  са  природни  закони  независимо  от  това,  дали  аз  казвам  и  ги  наричам  природни  закони.

                            Това  е  парадигмален  тип  мислене.  В  рамките  на  класическата  парадигма  няма  ЦЕЛ  в  природата,  няма  ЦЕЛЕСЪОБРАЗНО  поведение,  няма  ТЕЛЕОЛОГИЯ.  Тази  парадигма  се  ражда  и  се  утвърждава  в  антична  Гърция  от  Аристотел,  макар  че  самият  Аристотел  споменава  и  за  целесъобразността  в  своята  МЕТАФИЗИКА,  но  само  като  възможен  случай  за  възникване  на  нещо,  тоест  пак  като  вид  причинност.




Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: lik
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1256735
Постинги: 588
Коментари: 431
Гласове: 6310
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол