"Слънцето е всеки ден неповторимо, необрисуваемо, студено или зад облаци, парещо, симпатично или зиморничаво. Желанието да сме себе си не е ли най голямата и търсена ценност.Ако мечтаеш, мечтаеш и накрая мечтите ти увехнат от сланата, защото си закъснял... Изработвал си до последно още някакъв детайл, искал си да поогладиш още мъничко, да шлифоваш, да издокараш финала. Прерязват ти лентата. Край, мой човек. Свърши се. С в ъ р ш и с е !

   Не е ли чакането, търпението, измислянето на поводи да потърпиш още и пак... преносена бременност, която депресира душата ?"

     Из романа ми "Ничия", издание Жанет 45

Скъпи познати и непознати!
Христос воскресе!


Мир и любов, добрини, защото времето минава много бързо и докато се осъзнаем и обърнем - не остават мигове за извинение и поправление!
Хайде, идвай пролет!