2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Прочетен: 1869 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 14.09.2021 18:12
Калоян Куманов
Срещи
автор:Альона Нейкова
visibility 420 КАЛОЯН КУМАНОВ е роден в Добрич, но завършва АМТИИ "Проф. Асен Диамандиев" в Пловдив. След като се дипломира в България, е приет в Държавния университет на Барселона, където специализира музикална педагогика и дирижиране. В родината на коридата и фламенкото става coлиcт и пъpви акордеон в Акордеонния оркестър нa Caбaдeй c диpигeнт Mигeл Анxeл Maecтpo. В този състав гастролира не само из цяла Испания, но и стига до Музикалния театър на Менделсон и Йохан Бах Хале в Лайпциг. Преподава акордеон, пиано, солфеж и хор в консерваторията Лисеу. Вдъхновява учениците си в Музикалната школа "Opфeo Гpacиeнc", както и в Музикалната академия на остров Meнopкa, където e и пъpви диpигeнт нa Акopдeoнния оркестър. Прочува се като един от малкото музиканти в Европа, виртуозно изпълняващи класически произведения на акордеон, и приема за лична мисия да промени отношението към този многопластов инструмент. Наскоро решава да зареже преуспяваща кариера в Испания, за да се върне у дома. Заради носталгията и желанието да твори на световно ниво в собствената си страна, създава Leyenda (от исп. - легенда) и дава началото на Kaloyan Kumanov project.
Интервю на Альона НЕЙКОВА
- Какво си спомняте от момента, в който за първи път взехте в ръцете си акордеон, Калояне? От този инструмент ли се зароди любовта ви към музиката или е имало и други?
- На две години ми е първата снимка с акордеона. Бяха ми купили от Русия един много мъничък, зелен, 12 баса. Спомням си, че когато вече бях на 4 или 5 години, не исках да се разделям с него, дори и като играех с децата навън. И понеже не ми го даваха да го вземам навсякъде с мен, аз намерих една пластмасова туба, която ползвах като акордеон, и я носих навсякъде с мен. A любовта ми към музиката явно е била от по-рано. Почти нямам спомен как съм прекарвал часове, качен на един бюфет с ботушите (защото уж съм излязъл да играя), и съм слушал много народна музика.
- Какво бе за вас времето, когато учихте в АМТИИ "Проф. Асен Диамандиев" в Пловдив? Защо решихте да продължите образованието си в Държавния университет на Барселона?
- Имах прекрасни студентски години в академията, с голямо желание да науча много важни неща за музиката. Те по-късно, вече като солист в различни проекти и формации по света, ми бяха много полезни.
- Специализирате музикална педагогика и дирижиране в класа на прочутия испански диригент Едмонт Елгстром и д-р Роса Мария Жирбао. Какво означава за вас фактът, че имахте възможност да общувате с такива именити професионалисти в бранша? Кое ви направи най-голямо впечатление от срещите с тях?
- Барселона беше мой дом в продължение на 11 години, в една доста важна част от живота ми. Там израснах много - в музикално отношение, социално и интелектуално. Университетът на Барселона ми показа как да използвам различни музикални похвати, срещна ме със страхотна музика и доказани имена, сред които са Роса Мария Жирбау и професор Елгстром. С тях сме били дълги часове на лекции, а и извън тях. Контактът с личности от този ранг те кара да мислиш различно. От такива хора се научават много тънкости в занаята, а и отделно те знаеха как да ни шлифоват и как да ни провокират да израстваме.
Калоян Куманов иска да покаже, че акордеонът не е обречен само на фолклора
- Вие самият преподавате в консерваторията Liceu. Как успявате да възпламените учениците си? По-голям ли е интересът сред младите към свиренето на акордеон и музиката като цяло?
- Аз, по принцип, имам невероятна енергия и съм зареждащ темперамент. Както обичам да казвам, много е важно да се чувствам добре, защото тогава ще накарам и хората да се чувстват така, а това се отнася и за учениците ми, и за работата ми. Но въпреки всичко, понякога е трудно да държиш мотивацията им винаги на ниво, обаче това е глобален проблем вече, не е само в Испания, нито в България... Май трябва да го приемем, колкото и да не съм съгласен, защото процесът на научаване, усъвършенстване, професионализъм изисква работа, мотивация и не винаги е забавление.
- Кога и как усетихте, че акордеонът, познат като инструмент от близо две столетия, може да звучи модерно и през ХХI век?
- Винаги съм търсил това звучене в този инструмент и съм знаел, че може да се постигне. Опитвам се да го показвам и тепърва ще правя музика с акордеона, която ще изненадва. Искам всеки да чуе какви необятни възможности има този инструмент.
- Защо все пак решихте да оставите преуспяваща кариера в Испания и да се върнете в България? Не се ли боите да се разочаровате от отношението на родните власти към хората на изкуството?
- (усмихва се) Да, вярно е. Там имах всичко и се чувствах добре. Концертирах постоянно, преподавах в елитни учебни заведения и бях много ценен... Но не знам какво се случи вътре в мен и реших да правя всичко от България и донякъде за България. След създаването на Leyenda ми звъняха колеги и преподаватели от консерваторията и университета в Испания, и дори от Англия и САЩ, и ми казваха: "Ей, страхотно е, ти знаеш ли, че такъв продукт няма почти никъде!" И това ме прави щастлив, защото излиза от тук, от България. А колкото до властите и културата, ами... Аз и много мои колеги правим всичко, което трябва, нашата музика да остане и да я бъде. Благодарим на вас, медиите, и на хората, които се грижат за това наше изкуство.
- С какво точно е ценен The Bugari Armando - акордеонът, на който свирите в последно време?
- Когато за пръв път го видя лютиерът ми, ахна и каза: "Калояне, инструментът ти е уникален, да знаеш, че все едно имаш цигулка Страдивариус в ръцете си - с това мога да го сравня!"
Този акордеон наистина е страхотен и в България, за съжаление, няма такива. Подобни модели се произвеждат много рядко. Уникалността му се изразява в това, че акустичната му кутия е от специално дърво, което се обработва дълго време и по специални методи. А още по-уникален го прави фактът, че самото дърво е съхнало по естествен начин над 20 години. Това създава съвсем друг вид акустика на звука.
- Вие сте coлиcт и пъpви aкоpдeoн в Акоpдeoнния opкecтъp нa Caбaдeй. Колко души свирят в този състав? Има ли и други чужденци, освен вас?
- Бях солист в продължение на 11 години в двата централни акордеонни оркестъра на Каталуния. Акордеоните бяхме 14 в състава на консерваторията към Сабадей и 26 в оркестъра на Барселона. Други чужденци нямаше освен мен и се чувствах прекрасно. Бях им като сладкиш талисман, както се шегуваха те (смее се). -
- Как успяхте да убедите Стунджи и други наши музиканти за създаването на Leyenda? Имате ли вече планирани изяви с тази формация?
- Мисля, че им е хареса идеята за този музикален продукт и затова всички се чувствахме страхотно по време на създаването на Leyenda и по-късно на снимките за клипа.
- За вас казват, че боравите с инструмента си отвъд нормите на очакваното. Как го постигате? За какво мислите, докато свирите?
- Мисля как да докосна душите на хората с музиката си и същевременно с това тя да бъде стойностен продукт. Тази задача е постижима, но не е лесен пътят до там. Изисква се доста труд и енергия. Изтощителен е процесът да влизаш в разбиранията и възприятията на широк кръг от хора, за да им дадеш усещане, което да им хареса, и въпреки това то да не е от тези "лесносмилаемите". -
- Кои са най-големите стереотипи за акордеона, които ви се е налагало да преодолявате?
- В Испания бяха едни, тук, в България, са други. Но аз малко живея в мой си свят. Искам да правя музиката, която усещам, и тя да достига до много хора, защото я създавам с много добра енергия. Ако повече мислим така, и стереотипите ще са други.
- Налагало ли се е да свирите на акордеон по необичаен начин или на нестандартно място?
- Може би тогава, когато бях вързан с едни въжета и летях по сцената (усмихва се). Това беше по време на спектакъла Beauty proof в Барселона и много беше неудобно за свирене.
- Как ви понесе пандемичната обстановка? Повлия ли на желанието ви да свирите или да творите? Как преподавахте на учениците си - може ли музика да се учи дистанционно?
- Ами фактът, че започнах и направих първия си такъв самостоятелен проект по време на пандемията, отговаря на въпроса. Ако щете ми вярвайте, колкото съм в по-трудна ситуация, толкова съм по-креативен. Това може би ми е останало от спорта: когато съм срещу по-силен съперник, се мобилизирам повече. Има общо и със силния характер и непримиримостта. -
- Какво най-много ви липсваше в тази ситуация на принудителна изолация - и в чисто човешки, и в творчески план?
- Концерти ми липсват, публиката ми липсва. Не ми допада този страх, който се насади у хората. Казах вече, че съм доста непримирим и се бунтувам много в тази т. нар. пандемия и към начина на дирижирането ѝ. Но това не е просто ей така, нещо случайно, което ни се стовари. Виждам, но не мога да променя нищо съществено. Ще ми се да сме по-развита цивилизация, но в правилната посока, да знаем кога да сме борбени и кога да сме смирени, да сме по-добри. И ненапразно казах, че винаги мисля, като създавам музика, да е с добра енергия.
Снимки личен архив
Видео можете да видите тук: LEYENDA
https://www.duma.bg/s-akordeona-dokosvam-dushite-na-horata-n240048
Поздравления и за проекта със Стунджи и Ангел Дюлгеров, когото познавам...
Благодаря, Илка!
Лека вечер!
и голям патриот!
Благодаря, мила Или!
https://www.youtube/watch?v=36m5NsFS8K4&ab_channel=ggbg222
Емил Димитров - Акордеон
Бъдете щастливи и благословени!
2. разкази за художници avangardi-блог вълна
3. ДВУЕЗИЧНА БИБЛИОТЕКА с преводна литература
4. онлайн радио
5. Музика
6. 65 думи със специфичен правопис
7. impressio
8. обекти
9. сензация
10. новото познание
11. sofiadailyexpress
12. fakti.bg
13. Искам да знам
14. братле
15. изумително