Прочетен: 2335 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 28.10.2011 21:30
Penka Stoianova
"В края на лятото"
Беше лято.
Задъхвахме се от бързане
в стегнатите си кожи.
Знаехме,
че после е есен
и после е зима...
Но беше лято,
дълго, обветрено, ръжено...
Всяка стъпка беше любов
и тръгваше все от слънцето,
и все към него.
Лято беше .
Лепнеше гъст сок по устните.
С разширени и златни зеници
се поглъщахме
и пак, и пак...
И не виждахме
как потъмняваше лятото.
Виеше се през нивите като смок
и пред нас
изтичаше в пясъка.
Силуети от мрак се протягаха
и прекрачваха оня слог,
зад който преваляше лятото
и капеше, капеше...
сред ръждиви листа.
Някой бе подредил огледала –
напукани, криви и сбръчкани.
Само зимата беше по-бяла от нас.
използвано от: http://akwareli-tekstilni-pana.blogspot.com/search?updated-max=2010-11-22T04%3A01%3A00-08%3A00&max-results=7
с лудостта на първа любов те обичам
Светлая память, баронесса Юлия Вревская
А стихът е много силен... как изтича лятото в пясъка. Невероятни образи картини рисуваш!
Благодаря, qbylkovcvqt!
Не ме питай, не питай!
Аз знам за тревогата всичко.
За мълчанието не искам.
Мълчанието за двама.
Ако можеш политай...
политай! -
Небето си го измисляй.
Просторът в тебе пониква
и в него няма измама.
Дърветата кършат пръсти -
розови са им сълзите,
белите са невръстни
и са от прах в очите.
Вятър пиян залита
и пада във бъзов бързей -
вятърът пил сълзите
и се оказал хлъзгав.
Небето е свело чело,
заслушано във земята.
Чуй!-
свири на виолончело
гъвкопръст, студен
пясък.
Пясъкът няма пръсти?!
Кой ти каза, че няма?
Пясъкът няма блясък -
само през зимата
няма.