Прочетен: 1480 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 03.04.2023 12:51
Каменен блок, намира се в Регионалния исторически музей в Шумен, България: Снимка 43
Групата символи IYI може да се намери и в Китай, в икона, нарисувана върху каменна плоча, от погребалната стая на Бялата пирамида, построена през 684 г. от император Гаозонг, която днес прилича на планина - връх Ляншан, разположен на 80 км от град Сиан - където е открита кавказка мумия с руса коса; съвсем наскоро се разбра, че мумиите от Тарим нямат нищо общо с Кавказ, а принадлежат към северните евразийци, практически липсват данни за генетично смесване...
Снимка 44 (източник: Виртуален музей на България)
Сега започва веселата част. Да внимават всички попове, попадии, попадийки и попадийчовци, защото неведнъж съм коментирал как, защо и кой организира най-голямата мафия в историята на света - християнството. Точно то уби древните българи, а дунавските оцеляхме по едната случайност!
В началото на византийския период едно от свещените изображения, използвани в църковното богослужение, е разпъването на Исус на Y-образен кръст. Както се оказа по-късно, гръцката символика е заимствана за християнската теория, а един от най-важните символи, които християнството е ценяло, е Дървото на живота, което, като символ на възкресението, се отъждествява с източника на безсмъртието. Много от иконите, рисувани в ранните векове на християнската общност, изобразяват Исус, разпънат на Дървото на живота, но повечето от иконите, по-стари от X-XI век от н. е. са унищожени в иконоборческия период; катастрофална борба, чийто залог не е нито изкуството, нито дидактическата или декоративна роля на иконите, а догматична дискусия, чрез която се разкриват определени богословски дълбини.
Запазени са спомени за това символично представяне. Така през Възраждането, когато авторитетът на Свещеното Предание над визуалните изкуства се задушава от възраждането и мащаба на езическата традиция от гръко-римската античност, голяма част от художниците от епохата се отказват от старите иконографски канони в полза на по-нови или по-стари, вдъхновени от древността. Важна част от символиката, заимствана от византийците от потомците на тракийската цивилизация, е съживена, а с нея и представянето на Исус (но и на други "стълбове" на християнската църква), разпънат на Y-образен кръст, на Дървото на кръста - символичен мотив, роден от симбиозата на Кръста и Дървото на живота.
Снимка 45
Започвайки от III-IV в. сл. Хр., във византийския период дървото на живота се свързва с Исус. Както пише Мирча Елиаде в труда си "Образи и символи", християнството използва символиката на Световното дърво, интерпретира го и го разширява.
Кръстът, направен от дървото на Дървото на Доброто и Злото, заменя Космическото Дърво; Самият Христос е изобразен като дърво (Ориген). Проповед на Псевдохризостом извиква Кръста като дърво, което "се издига от земята до небесата. Безсмъртно растение, то се издига в центъра на небето и земята: ние почиваме непоколебимо от вселената, връзката между всички неща, поддръжник на цялата населена земя, космическа плетене, обхващаща в себе си цялата странна смесица от човешката природа..."
"И византийската литургия, в деня на Възвеличаването на Светия кръст, все още споменава днес "дървото на живота, издигнато на Голгота, дървото, на което Царят на вековете изкупи нашето спасение", дървото, което, "издигащо се от дълбините на земята", "се е възнесло сред земята и освещава всичко до краищата на света" (Henri de Lubac, Aspects du Bouddhisme).
Преподобният отец на Любак признава, че подобно на символа на Космическото дърво в индийските традиции, Образът на Кръста като Дървото на света продължава в християнството "стар универсален мит".
Всяка нова валоризация на архетипния образ увенчава и усъвършенства старите: "спасението", разкрито от Кръста, не отменя предхристиянските ценности на Световното дърво, символ par excellence на интегралното обновяване; напротив, Кръстът идва да увенчае всички други валентности и значения. (източник: Изображения и символи, Mircea Eliade)
Според Библията надеждата на грешните хора е да се приближат или да получат дървото на живота: "Чакането твърде дълго разболява сърцето, а изпълненото желание е дървото на живота." (Пар. 13:12) Така евреите от старозаветната епоха мечтаели за дървото на живота, както и всички християни от времето на Исус до наши дни се надяват да се приближат и да участват в дървото на живота: "Блажени, които перат дрехите си, за да владеят над дървото на живота и през портите да влязат в града!" (Откровение 22:14, източник: ChristianOrtodox)
В християнската традиция космическото дърво е Кръстът на разпятието на Исус Христос. Кръстът, направен от дървото на дървото на доброто и злото, замества космическото дърво. Дървото на живота е свързано с божественото проявление. Това е така, защото има възобновяване на символите между дървото на първия завет (дървото на живота), за което говори Битие, и дървото на кръста или дървото на новия завет, което спасява човека. Самият Исус е Дървото на живота, лек за болестта на греха и смъртта.
(Източник: Уикипедия)
Връзката – органична, бихме могли да кажем, без да се страхуваме, че ще сгрешим – между човека и дървото като жива материя, между човека и дървото, което удвоява съществуването му, се отразява в литературни образи с несравнима красота и дълбочина, извиращи от духовните цели, управлявали традиционния свят.
За да подчертаем още веднъж постоянната връзка между дървото и човека, но и атрибута на живата материя, добавена към дървото, се обръщаме например към друга румънска приказка, заредена със странни символи: "Tei-Legănat". В тази история някои стари хора, които не биха могли да имат деца, мечтаят, че трябва да донесат в къщата първия предмет, който ще дойде в двора рано сутринта, след това да се къпят и да вържат този предмет, докато стане човешко същество. Първото нещо, което вижда чичото, е липово дърво. Разколебан, той се превръща в безнадеждно дете с чудотворни сили, което слиза в ада, за да се изправи срещу демоните на мрака, които преодолява. За известно време обаче Тей-Легенат е победен и изолиран в подземния свят от собствените си братя на кръста. Излизането на героя в горния свят става в нощта на Великден, съвсем не случайно, когато, подпомогнат от косъм, който излиза сам към Светлината, Тей-Легенат се връща на мястото и целта си, възстановявайки справедливостта. Дали тази приказка, очевидно християнска, не се компресира със средствата на популярната визия и със специфичния за устната приказка език три решаващи момента в историята на спасението: чудотворното раждане, слизането в ада на Спасителя и Неговото Възкресение?
(източник: OM-ARBORE връзка в традиционната орална култура)
В ранните и най-ранните сирийски текстове Исус е разпънат на Дървото на живота, докато в раннохристиянското изкуство кръстът често е представян под формата на Дървото на живота и обратно (източник: Симо Парпола - Месопотамската душа на западната култура).
Докато преди гностицизмът се смяташе за мнозинство изопачаване на християнството, сега е ясно, че следите от гностическите системи могат да бъдат разграничени няколко века преди християнската ера. Гностицизмът е бил забранен още през първи век, така че е предшествал Исус Христос. (Източник: Гностицизъм)
Така в група византийски икони, датирани през 1250 г., Исус е разпънат на кръст, представен под формата на алтернативен стълб в Y:
Снимка 46
Снимка 47 (източник: Славата на Византия: изкуство и култура от средновизантийската епоха, 843–1261 г.)
Последиците от иконоборческия период са тежки с последици за правилната вяра, унищожавайки повечето икони, направени през ранните векове на християнската общност. Това обяснява отсъствието в наши дни на икони, по-стари от X-XI век (източник: Флорин Флорея, Символ и икона).
Можем да говорим за по-изразено разнообразие от архитектурни и иконографски стилове, по-важно в предкласическия период. След разрушенията, претърпени от църквите по време на иконоборческото гонение и окончателното установяване на култа към иконите веднъж с VII Вселенски събор (Никея 787), Църквата ограничава иконографското многообразие и се установяват основните канонични начини за представяне на местата за поклонение и преносимите икони. Така от VIII – IX век преди да можем да говорим за "еволюцията на свещените изкуства според строги принципи и точни правила" (източник: Флорин Флорея, Символ и икона).
Канон за представяне на икони - Иконография на Новия Завет, темата "Разпятието на Христос": "Градът и извън града хълм, на него Христос е разпнат; и на горния край на кръста, [е] приковано заглавието [което Пилат написа] с тези думи: "Исус Назарянинът, цар на евреите" [на иврит, гръцки и латински].
(източник: ЕРМИНИЯ ОТ ВИЗАНТИЙСКАТА ЖИВОПИС, Дионисий от Фурна)
Мозаечна базилика Сан Марко, Венеция, X-XI век (източник: Мозайки в Сан Марко: Теология в ред и цвят) Снимка 48
[...] за авторитета на църковната традиция и особено за авторитета на Свещеното Предание върху визуалните изкуства, може да се говори само до Възраждането. От този момент нататък езическата традиция на гръко-римската античност се съживява и набира скорост. Много от художниците на епохата се отказват от старите иконографски канони в полза на по-новите, вдъхновени от древността.
(източник: Флорин Флорея, Символ и икона)
КРЪСТЪТ КАТО ДЪРВОТО НА ЖИВОТА, РАЗПОЛОЖЕН В ЦЕНТЪРА НА СВЕТА
Често в митовете и легендите за Дървото на живота съм попадал на идеята, че то е в центъра на Вселената, правейки връзката между Небето, Земята и Ада.
Алтаиците знаят например, че "в пъпа на Земята расте най-високото дърво, огромна ела, която издига клоните си до обителта на Бай-Улган", т.е. до Небето.
Свещеният стълб и дървото са еквивалентни символи на космическия стълб, който поддържа света и е в средата на Вселената.
"Оста на Света" (Axis mundi) от алтайската и северноевропейската космологии, Дървото според тези митове изразява абсолютната реалност в своя аспект на нормата, на фиксираната точка, подкрепата на Космоса. Това е опорната точка без коментар. Ето защо общуването с небето може да се осъществи само около него или дори чрез него.
За християните Голгота е била в центъра на света; тя е била върхът на космическата планина и в същото време мястото, където Адам е бил създаден и погребан. Така кръвта на Спасителя поръсила плътта на Адам, погребана в самото подножие на кръста, и го спасила.
Тъй като сътворението на света започва в определен център, сътворението на човека може да стане само в една и съща точка, реално и живо във висша степен. Според месопотамската традиция човекът е направен в "пъпа на земята", в УЗУ (месо) SAR (връзка) KI (място, земя), където също се намира дур-ан-ки, "връзката между Небето и Земята".
Раят, в който Адам е създаден от глина, разбира се, е в центъра на Космоса. Раят е бил "пъпът на земята" и според сирийската традиция е бил поставен "на планина, по-висока от всички останали".
Според сирийската книга "Пещерата на съкровищата" Адам е създаден в центъра на земята, точно там, където по-късно ще се издигне Кръстът на Исус.(източник: Мирча Елиаде, Трактат за историята на религиите)
Разположението на двамата герои (Мария и Йоан) от двете страни на Дървото на живота, представено в най-елементарната си форма, живо дърво с пънове от клони, подредени в Y - е подобно на групата символи, удостоверени още от бронзовата епоха на IYI.
Снимка 49
В картината, изпълнена от Бонавентура Берлингиери в периода 1260-1270 г. и понастоящем разположена в galleria degli Uffizi, Флоренция, Италия, можем да забележим Кръста на разпятието под формата на алтернативен стълб в Y - Дърво на живота, имащ тази форма още преди разпятието, в противовес на кръста, изпълнен в нормален вид, поддържан на рамото на един от учениците, присъствали по време на разпятието (източник: Мадона с младенеца със светии и разпятие 1260-70)
Снимка 50
Скица, която има за тема Разпятието, нарисувана от известния художник Микеланджело ди Лодовико Буонароти Симони (1475-1564), представя същата прилика Дървото на живота - Кръстът на разпятието (източник: Новини от историята на изкуството
Снимка 51
Но най-удивителното доказателство за идентичността между Дървото на живота и Кръста на разпятието е фреската по темата за разпъването на Исус, направена в средата на петнадесети век и понастоящем разположена в Сейнт Лорънс, Годсхил (остров Райт), Англия.
Снимка 52
Църквата "Вси Светии" в Годсхил е известна със своята фреска, наречена "Разпятие в лилии", разположена в южния параклис на църквата (източник: Кръстът на лилиите, Църквата "Вси светии", Godshill Снимка 53 е друг ракурс на снимка 52...
Други също толкова показателни примери: "Разпятието", картина на Стефано да Ферара (починал преди 1440 г.):
Снимка 54
Олтарната камбана на Свети Конел е класически пример за келтски религиозен обект от началото на християнския период, предварително модифициран, за да отговаря на изискванията за по-късния готически стил. Камбаната е била облечена през XV век в сребърен "олтар" за защита на светата реликва, която се датира от VI век.
Снимка 55
"Кръстното дърво", картина на Пачино ди Бонагуида (1302-1340). (източник: ПАЧИНО ДИ БОНАГУИДА)
Снимка 56
"Дървото на живота", изображение № 737 от ръкописа "Хауърдов Псалтир и часове", направен между 1310-1320 г. Снимка 57:
"Разпъването на Исус на Дървото на живота", картина на северната стена на олтара в катедралата "Свети Йоан Кръстител", Торун, Полша, направена между 1380-1390 г. (източник: Торун SS Johns живопис Разпятие върху дървото на Джеси)
Снимка 58
В "Сънят на майката на купола", картина, направена между 1365-1380 г. от италианския художник Симоне дей Крочефиси, Исус Христос е разпънат на Дървото на живота.
Снимка 59
Снимка 60, Национален музей на Унгария
Снимка 61, пак оттам
Замяната на Дървото на живота с Кръста на разпятието се използва и за представяне на разпятието на апостол Андрей - провъзгласен от 1997 г. от Светия синод на Румънската православна църква "Закрилник на Румъния".
"Разпъването на Свети Андрей", Карло Браческо 1478-1501, италиански ренесансов художник, който се документира в Лигурия (Северозападна Италия). Снимка 62
И един по-актуален пример - мозайка, направена от британския художник Едуард Бърн-Джоунс през 1894 г. - Исус Христос, разпънат върху Дървото на живота между Адам и Ева.
Снимка 63
Дървото на живота е прототип на всички чудотворни растения, които възкресяват мъртвите, лекуват болести или възстановяват младостта и т.н. Истинското дърво на Кръста възкресява мъртвите, а Елена, майката на император Константин, поставя слугите да го търсят. Това дърво дължи своята ефективност на факта, че Кръстът е направен от Дървото на живота, което е било посадено в рая. В християнската иконография Кръстът често е представян като Дърво на живота.
(източник: Мирча Елиаде, Трактат за историята на религиите)
Снимка 64, Виртуален музей на България
Снимка 65, Луков марш, 2013
Снимка 66 (източник: Il Sacro Ipsilon
Земя, Въздух, Огън и Вода...
Петият Елемент, е нашият Учител,и Божи Син
/ т е. ануннак ) който, ни н оси Мъдростта, поЗнанието..
Йисус, в центъра, разпнат...символично!!!
а не, физически...правете разлика )
Това е като с котката на Шрьодингер :).
Всичко си има толкова простичко обяснение.
от: dobrodan За постинг: В Копривщица е олтар земен
село Съйбешти, в Западните Карпати. Ще имате голям успех.
Това е като с котката на Шрьодингер :).
Всичко си има толкова простичко обяснение.
След това са видели кръговрата в природата, смяната на сезоните. Страхували са се дали утре ще изгрее Слънцето и са го обожествили.
Дървото сменя външния си облик - покрива се с цветове, раззеленява се, после листата почервеняват и привидно умира до следващата пролет.
Така се е родила идеята за възкресението.
Древният човешки страх е породил религията.
Останалото е история на надеждата за живот някъде горе, на небето. При късмет може да се родиш отново тук, на Земята.
Дървото дава връзката между подземната повърхност, видимия свят и небесния. Подходящ обект за обожествяване, още повече, изглеждало е като безсмъртно. Нито едно дърво в приказките не умира от старост.
затова, написах и ком 1...
утре, можем и да продължим, чудесен ре-коментар, а пропо )
Всъщност човешкият живот е точно това, което си описала. Превъзходно!
02.04.2023 09:44
В ранните и ранните сирийски текстове Исус е разпънат на Дървото на живота, докато в раннохристиянското изкуство кръстът често е представян под формата на Дървото на живота и обратно (източник:
Симо Парпола - Месопотамската душа на западната култура).
02.04.2023 09:48
преди 5 -6, год, ги слушах, в Тубето: Танев и Манев...
Само че... в средата, върху ипсилона, видях две доста непонятни чертички, в долната му част. Е, сега резолюцията на снимката е по-висока. Приличат на клони :)!
Какъв е смисълът ли?! И това го пита учен?
А как да разтаковаш майката на номадските племена, бъркащи много сериозно в такованканата на цялата Римска империя?
Ами просто ги ПОКРЪСТВАШ!
Отначало не е помогнало много :):):). Виж, след време.... отиде тя :).
Синедрионът няма много бърза работа.
След време са дали на арабите исляма. Със съвсем същата цел, да сдържа "варварите". Между другото, тази дума има някакъв смисъл само през кой език?
На ти един личен принос към българистиката.
Глаголът "шавам" (руската "шалун" също) идват от прабългарски език.
Шавар = тръстика.
Подобна дума не може да бъде чувашка заемка в езика на дунавските българи, Чувашия е далечко!
Така че държа на този вариант (и да ме е изпреварил някой, не е голяма беда):):):)!
