.
.
.

Граматиката е основен дял от езикознанието, изучаващ строежа на езика.

Думата е от гръцки произход (γραμματικὴ τέχνη означава „изкуство на буквите“), след което преминава в латинския – grammatica, и от латински в почти всички европейски езици: на немски: grammatik; на френски: grammaire; на английски: grammar; на руски: грамматика и т.н. Българските думи за „граматика“ са сло̀вница и бу̀квеница, въведени през Възраждането и използвани в първата половина на XX век от бележития български езиковед Стефан Младенов.
/.../
 

Видове граматики

Според предмета на изследване, методите и целите, които си поставят, се различават следните типове граматики:

• нормативна граматика – представя норми за реализация на определен език, стремящи се да намалят диалектното разложение на езика. Използва се при преподаване в училищата, в масмедиите (телевизия, радио, вестници и други). За разлика от описателната граматика, описва само една от множеството реализации на езика (диалекти).
• описателна граматика – изучава граматическия строеж на езика в даден момент от неговото развитие.
• историческа граматика – изучава и проследява историческия развой на даден език.
• сравнителна граматика – служи си със сравнително-исторически метод, като предмет са група родствени езици: славянски, южнославянски, германски, индоевропейските езици и т.н.
• формална граматика – граматика, дефинирана с математическа точност, обикновено използвана в програмните езици.

/.../
История

Съвременната граматика води началото си от времето на желязната епоха в Индийския субконтинент (6 – 4 век пр.н.е.) и се поражда във връзка с изучаването на древните свещени химни, наречени веди. С течение на времето и развитието на езика в Индия ведите постепенно станали неразбираеми. Староиндийската граматика е емпирична по своята същност. Тя анализира и описва езиковите форми и така ги подлага на почти анатомическа трактовка. Всяка една от думите се дели на основните ѝ съставни части – корен, основа, наставка, окончание. Поради тази причина граматиката на староиндийски се нарича с термина vyakarana, което в буквален превод означава „разлагане“. За първите граматически трудовете се смятат „Нирукта“ на Яска от 6 век пр.н.е. и санскритската книга на Панини „Аштадхяи“ („Граматика в осем глави“) около 4 век пр.н.е.. В граматиката на Панини са представени доста сведения за староиндийската фонетика, като така в тази област „Аштадхяи“ стои по-високо от старите гръцки и латински граматики.

Подобно на Индия, в Гърция интересът към езика и свързаните с него проблеми възниква във връзка с тълкуването на старите (и превърнали се отчасти в неразбираеми) литературни текстове. От изучаването на езиковите проблеми са се интересували и древногръцките философи Демокрит, Хераклит, Аристотел, Платон. Интересували са се от въпросите за произхода на езика, произхода на отделните думи, отношенията между мисъл и език, между предметите и имената, с които са наричани. Аристотел разделя думите на три категории – име, глагол и съюз. Поставя и начало на понятията падеж и род. Последователите на стоическата школа създават термини за голяма част от граматическите категории. Те установяват гръцките названия за редица граматически термини. След 3 век пр.н.е. се наблюдава значително развитие на учението за граматиката, като тласък на това дават александрийската и пергамската школа. Първата гръцка граматика е създадена от представителите на александрийската школа – Аристарх Самотракийски и неговият ученик Дионисий Тракийски, и се нарича „Граматическо изкуство“.

 
Корица на „Българска граматика“ на Неофит Рилски

Терминът граматика (на старогръцки – grammatikē, на латински – grammatika) първоначално е означавал „писменост“. Терминът възниква от означението на старогръцки – tйchnē grammatikē, на латински – ars grammatika, означаващо „писмено изкуство“. Връх в развитието на гръцката граматика се достига при Аполоний Дискол и неговия син Херодиан от 2 век пр.н.е. Те разработват граматична система, която стои в основата на съвременните граматики. Гръцките граматици установяват граматичните понятия и категории.

Интересът към въпросите на граматиката са наследени от римляните. Подобно на гръцките, и римските граматици разработват въпросите на своя език. Сред най-известните са латинските граматики на Донат и на Присциан. Латинските граматици превежат граматическите термини от гръцки и разработват някои нови положения. Например термините граматика, фонетика, лексика, синтаксис, аорист са от гръцки произход, латинските термини индикатив, актив, пасив, перфект са буквални преводи на гръцки термини, които днес са използвани от науката.

/.../

През Ренесанса освен на класическите гръцки и латински език, обучението започва да се води и на родните езици. Така въз основа на латинската граматика са създадени и граматики на други езици. Те имат за цел да научат правилно да се пише и говори на даден език.

Първата граматика на българския език се нарича „Българска граматика“ и е издадена от Неофит Рилски през 1835 г. в Крагуевац, столица на тогавашното Княжество Сърбия.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0

Гледам – граматикът
грабнал е мотика...  

Марин Тачков 

Време е за нова българска граматика основана на английската граматика.
Както и за нов тълковен речник на българския език, в който всички английски думи от българския новоговор да се приемат за български.

Ще си позволя да коригирам- Първата граматика от Българин написана е наистина от Неофит Рилски
Но първата печатна граматика на Български изобщо, е дело на Вук Караджич- през 1822г Няколко страници са, но е принуден да я състави ,заради добавката ,която прави на Компаративните речници на Екатерина Велика Изискването е езикът да има печатана граматика, за да бъде включен!
И в "Додатък"- ът има Българска граматика!-1822 година

Лека нощ!

Българските думи за „граматика“ са сло̀вница и бу̀квеница, въведени през Възраждането и използвани в първата половина на XX век от бележития български езиковед Стефан Младенов.

Да, така е, има няколко страници за българската граматика в "Додатък"-а... Но книгата на Караджич – "Додатък към Санктпетербургските сравнителни речници на всички езици и наречия, с особен оглед към български език" – все пак не е граматика...

През Възраждането и след това у нас е имало и други опити за замяна на чуждиците с български думи, с нови думи...