Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.06.2022 22:33 - Какво струваха на България съветските освободители
Автор: bdenkov Категория: История   
Прочетен: 1275 Коментари: 1 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 https://socbg.com/2015/02/%d0%ba%d0%b0%d0%ba%d0%b2%d0%be-%d1%81%d1%82%d1%80%d1%83%d0%b2%d0%b0%d1%85%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%8f-%d1%81%d1%8a%d0%b2%d0%b5%d1%82%d1%81%d0%ba%d0%b8%d1%82.html


Над 133 милиарда лева, или около 300 млн. тогавашни долара, е струвала окупацията на България от Съветската армия през 1944 г. До тази огромна сума достигат съвременни изследователи на архивите на БНБ. В интерес на истината обаче, трудно е да се каже с точност каква е общата сума, която ни е струвала съветската окупация, защото инфлацията в онези години е била значителна и стойността на парите се е променяла буквално всеки ден.

Издръжката на съветските войски е изключително тежко натоварване за българския бюджет и значително надхвърля наложените на България следвоенни репарации. През 1944-1947 г. около 600 000 съветски войници и офицери пребивават на българска земя за различен период от време. Секретни междуправителствени споразумения уреждат тяхната издръжка за наша сметка. Нещо повече – всички заплати, командировъчни и режийни по изрично настояване на съветската страна им се изплащат в долари.  В тази сума влизат и разходите в размер на около 63,2 млрд. лв., които България прави поради участието си във войната срещу Германия (задължение според чл. 1 от Съглашението). 30 млрд. лева са разходите по изпълнение на примирието. За сравнение целият национален доход на България през 1945 г. е 141,8 млрд. лв.

През цялата 1945 г. страната ни е подложена на истинско ограбване от Съветите. Министерският съвет е на практика един регистрационен орган, който само отбелязва и формално отпуска поредните милиарди от крайно оскъдния български бюджет за издръжката на съветската окупация на страната ни. Вярно е, че по силата на Съглашението за примирие от 28 октомври 1944 г. сме задължени да издържаме всичките окупационни войски на своя територия и да предоставим всичките си ресурси за нуждите на продължаващата война с Германия. Съветските войски обаче не са се отчитали, защото са окупатори, но така е било и в Унгария, и в Германия.

 

imageОсвен всичко в следвоенните години непосилната издръжка е била като „на гол тумбак чифте пищови”, тъй като Червената армия предварително е заграбила целия национален трезор. Уникално свидетелство за събитията с изнасянето на ценностите от БНБ е останало от писателя Йордан Вълчев в книгата му „Куциян“. В един от първите комунистически лагери авторът е лежал заедно с един от бившите вицегуверньори на Българската народна банка. По неговия разказ още в първите дни след 9.IX.1944 г. съветски генерал, придружен от войници, дошъл да иска ключовете от помещенията, където се съхранявало националното съкровище. Разтревоженото ръководство на банката се обадило незабавно на финансовия министър, а той пък от своя страна, паникьосан, на минутата осведомил министър-председателя. Премиерът Кимон Георгиев само безпомощно вдигнал рамене: „Няма какво да се направи – та ние сме окупирана страна.“ Руснаците нахлули в подземията, опразнили до шушка трезорите и ги натоварили на 8 вагона за Москва. Документите недвусмислено свидетелстват, че съветското командване дори е било освободено от задължението да представя каквито и да било отчети за направените разходи на българска земя.

Според някои историци, това е грабеж в много по-значителна степен, отколкото след Първата световна война, защото там ограбването става с договор, а тука първо идва грабежът и после е договорът, който се сключва чак три години по-късно – през 1947 г. Освен това по Парижкия мирен договор се предвиждат репарации само към Гърция и Югославия, а по отношение на Съветския съюз, с който България въобще не е воювала, нищо такова не е предвидено. Фактически дори няма узаконяване на грабежа, а по-скоро се касае за замитане под килима.

 

imageФинансово-икономическите задължения са произтичали от чл.  15 на „Съглашението за примирие между правителството на България, от една страна, и правителствата на Съветския съюз, Обединеното кралство и Съединените американски щати“, който има напълно разорителен за българското стопанство характер. Ето пълния текст на този член: „Българското правителство трябва редовно да изплаща парични суми в българска валута и да предоставя стоки (гориво, хранителни продукти и пр.), средства и услуги, които могат да потрябват на Съюзното Главно командуване за изпълнение на неговите функции.“

Когато средствата в държавния бюджет се изчерпват, за издръжката на червеноармейците отиват и сумите, събрани от населението по Заема на свободата, който години наред чрез облигации се изплаща от целия български народ.
Така нареченият Заем на свободата е от февруари 1945 г. Той е в размер на 24 млрд. лева и по силата на наредбата закон българските граждани, фондации и фондове са били задължени да закупят голям брой облигации.

imageИзнемогвайки под това непосилно бреме, към края на 1945 г. Министерският съвет все пак се осмелява да помоли Вячеслав Молотов да бъде преустановено „това безумие, защото хазната ни няма повече средства“. Москва обаче не само не се трогва, но продължава да иска още и още, повече и все повече с аргумента, че България като победен съюзник на Хитлер би трябвало да е дори благодарна, че дава само толкова.
На всичкото отгоре най-големите и печеливши предприятия, които на практика са цветът на българската икономика, също са иззети от окупаторите. Към съветското търговско представителство в София трескаво работи Управление на съветските имущества, което започва чудовищен грабеж. Първо става съсобственик на 159 предприятия с преобладаващо германско участие в страната. След като най-ефективните и работещи качествено германски предприятия в България до едно са включени в изградените в спешен ред българо-съветски дружества, тези дружества се превръщат в основна административна шапка на най-важните и свързани с носещите най-голяма печалба сектори от националното стопанство. След това започва да придобива чрез отнемане от български предприятия, министерства, научни институции, библиотеки и музеи цялото германско оборудване, активи, техника и машини, по-голямата част от които са платени от България преди 9 септември на Германия и няма никакво основание да бъдат конфискувани. Започва нечувано разграбване.
България е принудена да подпише най-унизителния и грабителски търговски договор за доставка на 5000 кг розово масло по цена 110 000 лв. за килограм (около 300 долара), при положение че на международните борси то струва над 1200 долара. Малко по-късно ще стане ясно, че съветските търговци го пласират на международния пазар за 1400 долара килограма. Една проста сметка показва, че от тази сделка СССР извлича над 5,5 млн. долара чиста печалба. Продават розовото масло на Франция по 1400 долара, т.е. по 410 000 лева (четири пъти по-скъпо), печелейки от всеки килограм по 300 000 лева, или общо милиард и половина! Освен розово масло Съветите изнасят от България лавандулово и ментово масло. Грабежът е бил такъв, че дори Трайчо Костов, който е бил фанатичен комунист, в един момент се шокира от случващото се и това му струва живота.

imageОт самото начало тегобите обаче не са само икономически. Разпасалите се червеноармейци издевателстват по чисто криминален начин над мирното население.
Интересна и съдържателна информация за присъствието на Червената армия в първите дни на българска територия се получава от двама военни кореспонденти на в. „Правда“. Те пристигат в България четири дни след преврата на 9 септември 1944 г. В писмо до Георги Димитров от 24 септември му съобщават: „Необходимо е да кажем, че значителната част от българския народ и някои кръгове от Отечествения фронт разглеждат навлизането на Червената армия в България не като освободителка, а като въоръжено обезпечаване на установяването на съветски строй. В България частите на Червената армия навлязоха от Румъния. Тук те срещнаха съвсем различно, т.е. искрено братско отношение към себе си. Но инерцията се оказа толкова силна, че на българска територия има факти на мародерство, грабежи и насилия. Следва да отбележим извънредно ниското културно и политическо равнище на нашите коменданти, работещи в българските градове и населени пунктове. Има редица факти, доказващи, че комендантите се занимават с определяне на валутния курс, даване указания по политически въпроси, командват офицерите от Българската армия и ги компрометират независимо от тяхното звание и положение, което заемат…“

imageГеорги Димитров се опитва по някакъв начин да регулира процеса, но доколко е успял, е невъзможно да се каже. Факт е, че наказаните съветски военнослужещи са много голям брой – разстреляни за мародерства, изнасилвания и други безобразия, а също и за неподчинение.
На 22 септември 1944 г. Георги Димитров изпраща писмо до Сталин и Вячеслав Молотов, в което посочва: „По места има различни случаи на насилие по отношение на местното население на заетите територии от страна на отделни военнослужещи от тиловите части на Червената армия. Например:

а) произволно се изземват от местното население работният добитък, каруци, продукти и друго без знанието на местната власт и без съответното оформяне на документи по изземване на добитък и хранителни продукти;
б) произволно се изземват държавни и граждански частни моторни превозни средства и смазочни масла. Това води до срив на есенната сеитба;
в) някои военнослужещи в пияно състояние нахлуват през нощта в частни домове в градовете и селата, извършват грабежи, а в някои случаи изнасилват жени и убиват мъже.
В с. Дивдядово, Шуменско, между другото, е убит и най-старият член на компартията“
image
Документ на Главното политическо управление на Червената армия от есента на 1944 г. свидетелства за същите престъпления, извършвани от червеноармейците:

„Има отделни случаи на изнасилване на български девойки и жени, отделни случаи на мародерство и ограбване от страна на някои военнослужещи.” Различните прояви на престъпни действия на съветски войници продължават до края на престоя им в България – декември 1947 г. За това свидетелстват възражения на Георги Димитров през 1946 и 1947 г. През април 1947 г. ръководителят на СКК ген. Бирюзов уведомява властите в София, че за престъпления срещу български граждани през 1946 г. „строго са наказани 17 съветски военнослужещи, сред които и офицери, с различни срокове лишаване от свобода – от 1 до 3 години“. Престъпленията им са свързани с кражби на имущество или опити за изнасилвания.

image В тази връзка има и един любопитен случай от с. Бърдарски геран, където е имало летище. През октомври 1944 г. четирима съветски летци се напиват и решават, че е крайно време да отидат в Берлин и лично да се саморазправят с Хитлер. Качват се на самолета и стигат до… близките тополи. Трима от тях изгарят, но единият оцелява. Съден е за увреждане на военно имущество и изпратен зад Полярния кръг. След това се връща през 70-те години у нас, когато в селото е направена костница на тези герои, за да разкаже тази история. Съществуват описания и на редица инциденти със самозабравили се съветски войници като например масовото отравяне с алкохол от цистерна в Бургас. Там съветските войски правят десант и настървените гладни войници намират на гарата една цистерна с метилов алкохол. Собственикът ги предупреждава, че спиртът е за промишлени цели и е отровен, но бива разстрелян като  „капиталист и саботьор“; в резултат 200 войници и офицери умират от отравяне с метиловия алкохол, а много  ослепяват. В същото време и много български семейства също са пострадали от действията им.

След оттеглянето на Червената армия от българска земя до падането на комунистическия режим, НРБ е единствената държава в соцлагера, на чиято територия няма нито един съветски войник.

Източници: в-к „168“, материал с автор Иван Бутовски,

 доц. д-р Михаил Груев, историк, Пламен Цветков, историк, Антон Тодоров, политолог

 



Гласувай:
2


Вълнообразно


1. bdenkov - 7
28.06.2022 22:33
Над 133 милиарда лева, или около 300 млн. тогавашни долара, е струвала окупацията на България от Съветската армия през 1944 г. До тази огромна сума достигат съвременни изследователи на архивите на БНБ. В интерес на истината обаче, трудно е да се каже с точност каква е общата сума, която ни е струвала съветската окупация, защото инфлацията в онези години е била значителна и стойността на парите се е променяла буквално всеки ден.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bdenkov
Категория: Музика
Прочетен: 356691
Постинги: 591
Коментари: 295
Гласове: 278
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031