Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.10.2020 17:33 - Какво прави Александър Македонски на Балканите преди похода към Персия?
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 3782 Коментари: 2 Гласове:
6

Последна промяна: 08.05.2021 10:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Александър Македонски се е родил през 356 година преди Христа в първентствуващото тогава македонско царство, в града, който елинските писатели на езика си записали Πέλλα, а македонците на собствения си език го наричали Бѣла. Този град се намирал между градовете Бериѭ (днес Берово) и Воден под планината Берим, или Перин, на плодоносното хубаво поле, близо до езерото Петрич (при Еидже), на мястото, което се нарича Παλλατια днес, при река Бѣлица, която гърците записват и изговарят Μπαλουτζια. На това място, което на турски днес носи името Алах-клисеси, се намира едно малко българско селце. Старият град Бѣла е бил разорен от римския военачалник Павел Емилий след падането на Македонското царство.

            Александър се възцарил 336 г. преди Христа на мястото на баща си Филип.

            Първата негова грижа, разбира се, била да покори гърците, работа, която баща му Филип започнал, но оставил незавършена. Но това не можеше да се изпълни, както по-горе казахме, без съюз на тракийския народ, затова той в същата година на възцаряването си започнал, през пролетта, похода си против тях, похода си, казваме, защото много от тях не са били съгласни да минат под негово началство.

            Съседните пък народи около Македония, които са били от един род – тракийци – под разни имена, са били следните: тракийците около Одрин град (Андианопол), тьрбелите (Τριωαλλοι) в собствена България, житите (гетите) и дагите ( Δακες = горците) във Влахо-Богданско, пеяните (Παιονες) и агрияните (Αγριανες = не-горците, поленци) в горна Македония (Битоля и наоколо), илирите и тавлантите в Албания, Дубровник (Рагуза) и Далмация.

            Александър е тръгнал от отечеството си Бела, през Солун, с войската си, колкото е имал тогава, и достигнал до Амфипол, в устието на Струма река, при Сер, развалините на който град се намират днес до място, което носи на турски името Чай-Аза. От там минал през градовете, които носят днес имената Орфани и Кавала, оставил е наляво стрия град Филипи и планината Орвил, която е клон на великия Ем (Стара планина), достигнал при реката, наричана днес Кару-су, която преминал, както и градовете Еница и Пловдив (Филипопол), достигнал най-после за десет дни пред Стара планина, където се е спрял. По тези места живеели, казват едногласно всички стари гръцки писатели, независимите траки = Αυτόνομοι Θράκες, народ не-елински. 

            Чрез колко прохода тогава е можело да се преминава през Стара планина, не е известно, обаче Александър се решил да мине през Шипка, близо до Казанлък. Гръцките историци казват, че по върховете и по теснините на Стара планина се събрали много независими траки, и се подготвили да спрат преминаването на Александър. Те били събрали много големи празни коли, напълнени с камъни, и ги нагласили по високите тесни места с цел, ако Александър насили да премине с войнството си, те да ги пуснат и се търкалят против него.

            Александър наредил на войниците си, най-напред стрелците, и им заповядал да вървят напред с внимание и щом видят колите да се спускат, те да се разделят на две настрани и така да отбягнат удара. Ако пък мястото е тясно, те да легнат долу на земята и да сключат добре над себе си щитовете си, докато над тях минат колите, без да ги ранят, което и станало, казват гръцките историци, без да загине нито един македонец, чудо голямо! След като се насърчило след това събитие, македонското войнство се втурнало срещу тракийците, а Александър с целия си полк от телохранителите си, между които агрияни, разбили тракийците, избили 1500, а живи не уловили, защото били бързоноги! Само заробили жени и деца и взели много плячка, която изпратили в Македония. Така Александър от Шипченския проход на Стара планина минал през Габрово и Търново (πόλιν δυνατήν των Τριβαλλων =  силен град на трибалите) и достигнал до река Лигинон (Λυγινον), която отстояла на три дни път от Истер (Дунав) при Доростол (Силистра) и Рошаво (Арсова).

            Царят на трибалите[1], Сурм (сравни Сур = светлост, Сурмъ – светлий), след като бил известен, че Александър е тръгнал на война срещу него, придвижил всички жени, деца към Дунава със заповед да минат отсреща на някакъв си остров, наричан Певкъ, където прибягнали преди много и тракийци, и съседите им трибалите. После и сам Сурм побягнал и се укрепил на този остров. А множеството от трибалите и троглодите (των Τρωγλοδυτων) били поели в посока по горните страни на Дунава, към друг един остров, срещу който по-напред Александър бил отправил войската си, където ги срещнал, избил до тези хиляди и живи твърде малко уловил, а от македонците били убити само 11 конника и 40 пешаци, според Птоломей!

            Оттам Александър се отправил с войската си да удари избягалите на остров Певка трьбели и траки, но не можал нищо да им направи, защото островът бил добре укрепен, с високи, казват, крайбрежия. Тогава той прекосил Дунава при Браила, с цел да удари житите (τους Γετας), които се били оттеглили по близките гори и пустини. Тогава той плячкосал един техен град и им опустошил посевите.

            И така, след като победил (?!) (Κατετροπωσε τους Γέτας και τους Τριβαλλους), дошли му посланици от келтите (Δαλματες = далматинци ги нарича гореспоменатия историк), който той приел добре, угостил ги и сключил договор с тях. Когато ги попитал от какво се боят най-много, те му отвърнали, че се страхуват само да не падне небето и да ги затисне!

            Когато Александър сключил договорите си с келтите, се отправил срещу агрияните и пеоните, които живеели в Македония, около Битоля и Прилеп. Съюзил се с тях и съвместно с тях отишъл да воюва с тавлантите, които имали много градища: Драч, Кроя (отечеството на Скендер-бег, Георги Кастриота), Котор, Берат; и най-първият им град, Скадар.

            В това време гърците в Тива (Θηβαι) отхвърлили македонската власт и избили Александровата стража до един. Александър се принудил веднага да отиде срещу тях. Той поискал да му предадат първите виновници за въстанието, но те не му ги предали и той се принудил да ги нападне. Битката продължила много време, защото на помощ дошли всички елини, но Александър ги победил и окончателно разорил град Тива.

            Докато Александър воювал с трьбелите, атиняните се вдигнали на въстание, предвождани от известния оратор Димостен. Това било през 335 година преди Христа.

            Елините, победени окончателно от Александър, се уплашили твърде много, и по негово искане му предали главните виновници да ги накаже както иска.

            След като се върнал оттам, Александър се приготвил да влезе в Азия заедно със съюзните си тракийци, от които всяко племе си имало свой войскови полкове.

            Според гръцките историци, цялата войска на Александър се състояла от следните войници:

 

Пешаци

Македонци                                                           13 000

Съюзници без име                                                7 000

Външни наемници                                                 5 000

Удричи (Οδρυσσοι), трьбели и илирийци             5 000

Агриани (поленци) стрелци                                  1 000

 

Конници

Македонци                                                              1 800

Тесалийци                                                               1 800

Елини                                                                         600

Траки и пеони                                                            900

Общо                                                                     36 000

 

            Когато Александър тръгнал за Азия, много от победените поданици елини-гърци избягали и отишли в Азия при персите, за да противодействат на Александър.

            Той имал и военни кораби, които после умножил.

Ние приведохме тези кратки бележки само дотолкова, доколкото се отнасят към нашия предмет. А има още да отбележим, че по самото свидетелство на гръцките историци, когато Александър е произнасял слово пред войниците, той е говорел на македонски език, малкото число елини-гърци не разбирало македонския език и той се принуждавал да им говори на елино-гръцки! Това вика гръмогласно, че македонският език е бил съвсем друг от елинския и непонятен за елините, а всички други съюзници го разбирали, тоест те са говорели един и същ език с македонците. Иначе Александър, който е контролирал и най-малките работи, ако тези му съюзници не биха разбирали македонския език, той би им говорел на техния език чрез преводачи (ако не го е знаел), защото другояче не би могъл да управлява похода си!

            А какъв е бил този македонски език, от който никакъв ясен остатък не са записали гръцките историци? Това се разбира от само себе си, че този език е бил общия тракийски език, а с други думи – българо-словенски, за който учения любословец Иконом говори (в съчинението си за сравнението на елинския език със славянския): Η ελληνική και η σλαβική γλώσσα εισι δυο αδέλφαι παραφυάδες της Θρακο-ιλλυρικης γλώσσης – тоест елинският и славянският език са две сестри, отрасли от трако-илирийския език.

            Ние доказахме в настоящето съчинение[2] самата истина за този предмет с доста обширни и никак необорими доказателства.


[1] Ето какво казва един гръцки историк, Дионисий Пиру, за тези трибали: Οι Τριβαλλοι ησαν προγονοί των νυν Σέρβων και Βουλγάρων των ελθόντων από τον Βολγαν ποταμών της Κασπίας θαλάσσης, ούτοι δε εκατωκουν από την Σεμενδραν της Βουλγαρίας εψς το δυτικών στόμα του Δουνάβεως ποταμού και ολην την Βουλγαριαν, οιρινες υστερον πολύ ετάραξαν την Ελλάδα. (превод) Трибалите са праотци на сърбите и българите, идвайки от Волга река, Каспийско море, те са обитавали от Смедерево в България до западното устие на Дунава цяла България, която после са потърсили много елини.

     Ако Александровите трибали са били българи и сърби, как същите гръцки историци, византийци и други, казват, че българите се появили пет века по-късно в Европа, а сърбите още по-късно? Смешни са гръцките историци – сами си противоречат, а още по-смешни са европейските, които приемат на доверие такива необосновани и лъжливи записки!

[2] Виж „Преимуществото на българския език над елинския, или истинския състав на елинския език“

Това е извадка от: Българска старина, книга I, Георги Раковски, Второ издание: препис на съвременен български: д-р Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, Колев, 29.06.2020, София, ISBN 978-619-7444-30-8, 264 стр., Цена 22 лв. (Издадена за първи път в книгопечатницата на Стефан Расидеска, Букурещ, месец червен (юли) 12, 1865 г.) Съдържа: Основни начала на българската най-стара повестност; Българското старонародно вероизповедание; За древността на българския език; Преимуществото на българския език над староелински или истинския състав на елинския език; Обстойно доказателство за древността на българския език; Кимбри или кимерии; 0.400 kg.

https://www.book.store.bg/p281893/bylgarska-starina-georgi-stojkov-rakovski.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=54920

https://ciela.com/balgarska-starina-kniga-1.html

https://m.helikon.bg/224757-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%9A%D0%BD.I.html

http://www.bookpoint.bg/%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0-I-117503.htm

 image

 

Други книги на този издател:

 

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

https://m.helikon.bg/publisher/167796-%D0%93%D1%83%D1%82%D0%B0---%D0%9D.html

https://www.ozone.bg/books_publisher-guta-n/

http://www.bookpoint.bg/search.html?search_q=%D0%93%D0%A3%D0%A2%D0%90-%D0%9D

image












Гласувай:
6



1. elizabethborislavova - много интересно
10.10.2020 17:38
Благодаря!
цитирай
2. balkanian - И аз благодаря,
10.10.2020 21:24
твърде важно а не се изучава.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 959556
Постинги: 333
Коментари: 506
Гласове: 2527
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031