Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.08.2020 10:22 - 20 август: Слава на българското оръжие при Ахелой!
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 3109 Коментари: 5 Гласове:
7

Последна промяна: 20.08.2023 09:34

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

В „Хрониките“ на Георги Кедрин и Йоан Скилица, писани в края на XI или началото на XII век, ГИБИ 6 249, четем:

„...На 6 (20 нов стил) август, 5-и индикт, се завързало сражение между ромеи и българи при крепостта Ахело.“

В „Продължителят на Теофан“ (XI. в.), ГИБИ 5 128, намираме:

„…Императрица Зоя (914-919), като гледала на надигането на Симеон (893-927) и нашествието му против християните, взела решение заедно с управниците да направи размяна на пленниците и (да сключи) мир с агаряните (в Багдад, юни 917) и да прекара войска от изток, за да води война със Симеон и да го унищожи. Изпратени бяха, прочее, в Сирия патрицият Йоан Радин и Михаил Токсара, за да извършат размяната.

След като станало това, раздадена била обичайната заплата на отрядите (императорски войски), после те били вдигнати заедно с темите (провинциални войски) и прекарани на тракийска земя. Доместик на схолите бил магистър Лъв Фока (синът на Никифор Фока стари), който се отличавал повече с храброст, отколкото с качествата на военачалник. Дворцовият протопоп Константин, назован Кефала, и Константин Валелис изкарали в Тракия светия и животворен дървен (кръст), всички се поклонили и се заклели да умрат един за другиго, след което цялата войска се устремила против българите. Началник на отряда на екскувитите бил Йоан Грапсон, на иканатите – синът на Марул. Военачалникът пък бил Роман Аргир с брат си Лъв Аргир и Варда Фока. Заедно с тях били Мелиас с арменците и всички останали стратези на темите. Ведно с другите участвал патрицият Константин Липс, който бил при доместика Лъв и му служил за съветник във всички дела, които го засягали. На 20 август (917), пети индикт, при река Ахело започнала войната между ромеи и българи. И тъй като божиите решения са неиздирими и непроследими – ромеите с цялата си войска били обърнали гръб и настанало всеобщо бягство и страшно ридание. Тъпчели се едни други, други пък бивали избивани от враговете. Настанало кръвопролитие, какво от векове не било ставало. Лъв се спасил, като избягал в Месембрия. Освен другите в сражението били убити Константин Липс, Йоан Грапсон и мнозина други от началниците.

Патрицият Роман, друнгарий на флота, бил изпратен заедно с цялата флота в реката Дунав, за да помага на Лъв Фока, а също и Йоан Вогас, за да доведе печенегите, както се каза. Когато друнгарият Роман (бъдещ император 920-944) заповядал на печенегите да преминат (реката), за да помагат на Лъв Фока против българите, между Роман и Йоан избухнала караници и спорове. Когато ги видели, че се карат и враждуват помежду си, печенегите се завърнали в земята си.

След като свършила войната и Роман и Вогас се завърнали в столицата, срещу тях било повдигнато обвинение. Друнгарият Роман бил поставен в твърде голяма опасност; издадена била осъдителна присъда да бъде лишен от зрение, тъй като поради небрежност или по-скоро поради злодеяние не превел печенегите, но бързо се оттеглил и не приел на корабите дори бягащи ромеи. И наистина той щял да изтърпи това, ако присъдата не била отменена благодарение на патриция Константин Гонгил и магистъра Стефан, които се ползвали с голямо влияние пред императрицата.“

Лъв Дякон в своята „История“, писана около 992, дава интересни подробности за дворцовите раздори по време на войната:

„...Когато Лъв (VI Философ 886-912) след изтощителна болест напуснал този свят и родният му брат Александър (912-913) го последвал скоро след това, ромейската държава се намирала в несигурно положение при невръстния му син Константин (VII Багрянородни 913-919, 945-959) и императрица Зоя (Карбонопсина, настойница на сина си Констнатин 914-919), вождът на мизите Симеон, човек смел и извънредно войнолюбив, който отдавна желаел да воюва и подготвял война с ромеите, сега се възползвал от удобния случай и непрестанно опустошавал Македония и Тракия.

При това, увлечен от своето скитско и свойствено нему безумие, заповядал на ромеите да го провъзгласят за император. И те не могли да понесат явното тщеславие и предизвикателство на скита, решили да му обявят война.

Назначили (Лъв) Фока (Куропалат, брат на император Никифор Фока и баща на Варда Фока), който в това време по храброст и победи надминавал останалите военачалници, за предводител на войската и го провъзгласили за доместик на схолите (гвардия), а Роман (бъдещия император Роман I Лакапин 920-16.XII.944) избрали за началник на огненосните кораби – достигналият до тази длъжност се нарича друнгарий на морските сили (адмирал). Те били изпратени да нападнат мизите – единият по суша, а другият по море.

Казват, че Лъв, като преминал границата и навлязъл в Мизия, се сражавал извънредно храбро и съсякъл извънредно много неприятели, така че Симеон бил докаран до страшна безизходност и не знаел какво да стори и как да се отърве от този толкова смел и непобедим мъж. След като другите мизи се отчаяли и се впуснали да бягат, на Лъв – казват – било донесено известие от един войник, че друнгарий Роман вдигнал котва и с корабите си, тласкани от попътен вятър, отплувал за Цариград, обладан от страст да заграби властта. А Лъв, огорчен от злокобното известие, прекратил сражението, обърнал гръб на мизите и потеглил към престолния град, та дано изпревари флотата на Роман и завладее ромейската върховна власт. Като видял безпричинното и странно бягство на ромеите, Симеон отначало се усъмнил дали това не е направено умишлено и не очакват ли гибел мизите, ако се впуснат след тях. Обаче като узнал, че бягат, започнал да ги преследва и безмилостно посякъл неизброимо множество.

И сега (около 992, 75 години след битката) могат да се видят купища кости при Анхиало, където тогава позорно била посечена бягащата войска на ромеите.

А пък Лъв закъснял с пристигането си във Византион и останал излъган в своите надежди, защото Роман преди него завзел царския дворец и бил провъзгласен за василеопатър (баща на императора, тъй като оженил дъщеря си Елена за законния малолетен наследник Константин). След като преминал през Абидос (град на малоазийския бряг на Дарданелите) в Азия, той въстанал и създал много грижи на Роман и на държавата: извършил опустошения, заграбвал ежегодно данъци и покорявал тези, които му се противопоставяли. Когато с течение на времето неговата шайка се разпръснала и намерението му не могло да се осъществи, той се впуснал да бяга, обаче бил заловен и му били извадени очите по жесток начин.“

От писмата на патриарх Николай се разбира, че Симеон лично е участвал в това сражение. Когато при срещата му пред стените на Цариград с него и императора през 924 патриархът се оправдава и му казва, че се е молел за него, Симеон злъчно отвръща, че от моливите му е бил убит конят му под него в сражението при Ахелой.

Лиудпраднт (X. в.) ни дава интересни подробности за преврата на Роман. Той първо пристигнал с корабите си до остров срещу дворците, без да посети императора и му отдаде почест. Той помолил да му изпратят дворяни, които да му гарантират ненакърнимост въпреки огромното поражение и измяна поста, в противен случай, щял да се съюзи с арабите и да вземе властта със сила. Дворните били изпратени, но задържани на кораба му. След това завзел двореца и сменил правителството, ЛИБИ 2 322, „завързал любовни отношения“ със Зоя и се обявил за василиопатър. След въстание на Лъв Фока той бил заловен и ослепен от Роман.

Зигеберт (1030-1112), ЛИБИ 3 45, съобщава лаконично за преврата на Лъв и битката при Анхиало, но очевидно под сбъркани години:

„...906 У гърците Роман бил наистина от долен произход, но понеже бил убил свиреп лъв, минавал за човек с изпитана храброст и затова император Лъв го назначил за началник на флотата. Той поискал да стане настойник на император Константин, който бил почти момче, извикал хитро при себе си извън града определения му от бащата настойник и всички дворцови велможи, изловил ги и ги отстранил от двореца, а привържениците си почел с дворцови служби.

А пък Фока, който предвождал сухоземната войска срещу българския цар Симеон, изплашен от известието за това, избягал от бойното поле и предизвикал бягството на всички. И така, от това българите придобили смелост и сили да сразят по-ожесточено гърците. А самият той бил заловен от Роман и ослепен.

907 Унгарците победили българите и ги заставили да им плащат данък.“

От разказа „Чудото на свети Георги“, ГИБИ 5 61, написан от неизвестен автор през 10 век, научаваме, че на страната на Симеон в тази война са били и довчерашните му врагове унгарците освен традиционнните съюзници печенегите:

„...След като станали тези неща, надигнали се с преголяма сила срещу нас християните, народите на Запада, сиреч българите, угрите (унгарците), скитите (имат се предвид печенегите), мидите и турките (също използвано по онова време за унгарци), та не само опустошили близките там области но щели да разорят и нашия царстващ богоукрепен град, ако...“

„...от мнозина, само малцина едва избягали и се спасили.“, ГИБИ 5 63.

Северно от с. Ахелой се намира Царев връх – възпоминание за командният пунк на Симеон?!

В едно доста объркано сведение ал-Масуди (942) сякаш се смесват данни за България на Волга и тази на Симеон:

„...Царят на ал-Бургар (България на р. Волга) по наше време 333 Хи (4.9.942) е мюсюлманин. Той е станал мюсюлманин в дните на ал-Муктадир би-ллах след 310 Хи (след 1.5.922) поради един сън, който имал, и неговият син вече е бил на хадж (хаджилък), и е бил в Багдад, и е донесъл със себе си за ал-Муктадир знаме в ас-савад (Ирак) и пари. Те имат джамии. ... От него до Константинопол има 2 месеца път по земя и степи.

Този цар извършва поход към Константинопол с повече от 50000 конници. Той напада и околностите на Константинопол във Византия, ал-Андалус, и земята Буржан (България на Дунав), ал-Джалалик и ал-Ифрандж (Франкония).“, ал-Масуди (942) стр. 66

Интересното тук е броят на конниците в тези войни, които съвпадат по време със Симеоновите, и разбирането, че България на Волга и на Дунава е една и съща държава.

Това беше извадка от: 
Българска история до XII век през погледа на старите автори, 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-048101-7, Издателство ГУТА-Н, София, 860 стр. от които 101 цветни. 3.010 kg.

 Четириезична История на България

на български:

https://www.book.store.bg/p160783/bylgarska-istoria-do-xii-vek-prez-pogleda-na-starite-avtori-nikolaj-ivanov-kolev.html

на немски:

https://www.book.store.bg/p265092/die-bulgarische-geschichte-bis-zum-12-jahrhundert-aus-der-sicht-der-alten-autoren-nikolay-ivanov-kolev.html

на руски:

https://www.book.store.bg/p332815/bolgarskaia-istoria-do-xii-veka-glazami-staruih-avtorov.html

на английски:

https://www.book.store.bg/p335108/bulgarian-history-up-to-the-12th-century-through-the-view-of-the-ancient-authors.html

image

Други книги на този издател:

 

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

https://www.ozone.bg/books_publisher-guta-n/

http://www.bookpoint.bg/search.html?search_q=%D0%93%D0%A3%D0%A2%D0%90-%D0%9D

image












Гласувай:
7



1. leonleonovpom2 - Вероятно под Царев Връх се има пр...
20.08.2020 16:57
Вероятно под Царев Връх се има предвид Биберната- най- високият връх над Каблешково с поглед над цялото Анхиалско поле
Относно битката при Ахелой, местните историци са обединени около идеята ,че това е Анхиалска битка
Подкрепям го и то с основателни доводи В Късното Средновековие Анхиало се нарича Ахело Гледал съм документи от княжеството, на които Анхиало е Ахило В турско време името варира между Ахело и Ахило....
Река Ахелой по- скоро носи името на значимия в онези времена Анхиало, отколкото на нея да е наречена битката
А какво клане е било, може да се съди по това , че добралите се до Месемврия ромеи дълго не били пускани в града Стоели пред стените, докато бъдат приготвени корабите да отплават до Анхиало От страх Симеон после да не накаже града ,че им е дал подслон!
цитирай
2. historybg2018 - Здравейте "leonleonovpom2"
21.08.2020 09:19
Много интересно сведение за Месемврия! Бихте ли дали източника където то се намира? Всичко хубаво! Николай Колев
цитирай
3. shtaparov - Здравейте- точното място на бит...
22.08.2020 10:10
Здравейте- точното място на битката може да бъде намерено така,както това се прави на Запад,а после да се направят изводи за нейните истински мащаби. У нас се знае че има сили,които са заинтересовани това да не се случва,за да не се дават на Българите нови поводи за гордост! Нашият приятел Иван обаче живее наблизо и може да подеме инициатива за откриване точното място и издигане на паметен знак в чест на великата победа,който да стане сборно място за ежегодни летни събори на Българската патриотична общественост.
цитирай
4. leonleonovpom2 - Здравейте
22.08.2020 19:27
Точното място е зад Биберната ,в Медовското поле То е широко и позволява две армии да се срещнат и да воюват фронтално Долу, на брега, на няколко километра, при реката е сечта Симеон нарежда да не се вземат пленници, след като ломеите в началото избили пленените от наша страна
Николай ,на въпроса ти за спасилите се избягали в Несебър две или три хиляди, че не били допуснати в града ,знам от баща ми Това е народната памет както и костите около реката ,стояли стотици години Не знам дали е описано някъде, чувал съм го и от покойния проф Карайотов А на него вярвам!
Маджарите, след два удара в наш гръб са разгромени от Симеон И пратени в Западните части на България-Онгурия, откъдето идва и Унгария Задължени са с договор да пращат войска при война
За Анхиалската битка, ромеите са поискали помощ от тях Те пристигат в разгара на битката Но изпълняват договора си с нас Вместо на страната на ромеите- на наша страна
И така са действали до края на века!

Ще проверя в музея ,какво знаят за Месемврия!

Хубава вечер!
цитирай
5. historybg2018 - Здравейте "leonleonovpom2"
23.08.2020 10:32
Много благодаря за поясненията! А за участието на унгарците на наша страна отново съм узадачен. Сведенията които аз съм събрал говорят за две тежки войни срещу Сиемео - в едната едва не го пленяват. Следва договор с печенеги и ужасно нападение над унгарските селища, така че те завинаги напускат Ливадия край Крим и тръгват през Угордкя проход над Киев към днешната си родина. Има и четвърта война регистрирана в "Чудото на свети Георги". Та при тази огромна враждебност единствената възможност е пленници унгарци, да са били принудени да воюват на страната на Симеон. Нашата история е толкова интересна! Всичко хубаво!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 959798
Постинги: 333
Коментари: 506
Гласове: 2528
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031