Съкровището от село Летница, край Ловеч, е намерено случайно в бронзов съд, заровен на 50-60 сантиметра в земята, при изкопни работи през 1963 г. Предметите са разграбени от работниците и в последствие събрани от местния лекар и уредника на историческия музей в Ловеч. Напълно е сигурно, че част от предметите не са предадени на музея и остават неизвестни за науката. Изработването им се отнася към средата на IV в.пр.Хр. Една от тезите на археолозите е , че то се състои от апликации към конска амуниция, изработена от злато с позлата. Част от тези апликации очевидно са украсявали конска сбруя. Конят, слънчев символ според вярванията на траките, е бил на почит при тях.

Иcтоpиците cмятат, че пpедметите cа от ІV век пpеди Христа от времето на одриския владетел Котис. Едни са ажурни, други с рамка и фон и за пръв път в тракийско съкровище  се виждат скитски мотиви. Присъствието им в една находка подсказва, че  са били собственост на един човек. Те са изработени от двама майстори в периода oк. 385-335 г. пp.н.е., когато е разцвета на тракийската култура и изкуство. Една от плочките, на която се вижда тракийския конник е част от герба на община Летница.

Сребърните позлатени плочки са УНИКАТИ, както за земите на Тракия, така и за цяла Европа. Те са правоъгълни или с неправилна форма и на тях са изобразени много интересни митологични сцени, като главната е свещенния брак на тракийския владетел с Великата богиня-майка. Тя се намира на корицата на известната енциклопедия за индоевропейския/ индоарийския свят. Присъствието й там не е случайно - тази сцена се смята за една от най-красноречивите в изкуството и вярванията на индоевропейците.

Много интересна е и тезата от последните години на проф. Диана Гергова, свързана с разкопките на големия сакрален център на гетите при Свещари, че пластините от съкровището от Летница, могат да бъдат интерпретирани като апликации към параден шлем, заедно и паралелно с по-късните и сходни ранно-средновековни шлемове от Източна Англия (Сатън Хуу) , Швеция (Вендел) , късноримските от Ашман, Сърбия, както и средновековни шлемове от България и др., като жалони при разработването на проблема за съществуването на тракийски традиции в българската средновековната  култура.

Изказано е предположението за локализирането на по-ранните прототипи на този специфичен тип шлемове през І хил. пр-Хр. в трако-скитския ареал. Установен е аналогичния ритуален контекст на заравянето им, който се свързва с вероятно общи идеологически представи и обредност( заравяне на двойки шлемове през античността и средновековието, съчетание с конска амуниция и др.), свързана с почитането на Арес, проявяващи изключителна устойчивост през хилядолетията.

Отбелязани са характерните елементи на тези шлемове-като напр. челната лента, или специфичното представяне на веждите, връзката както с шлемовете маски, така и със свещената шапка –пилоса, носена от воини-жреци.Особеното значение на шлемовете –маски и на специфичния челен обръч могат да бъдат проследени като инсигнии на военно-жреческата аристокрация от прародителя на кимери и скити –Авх, през археологическите паметници на Тракия и Скития, до ранното средновековие. Шлемовете се отличават с полиметална изработка и със специфичен изобразителен текст, в който централно място заема вълкът и коня, познати както от Летница, така и от Скандинавия.
Тази типологична, обредна и изобразителна близост дават основание да се говори за познаването на един и същи мит, пронизващ изкуството и обредността на няколко европейски народи, съхранен от затворените аристократични общества на жреците-воини, както и от универсалността и силата на учението на Залмоксис.

Летнишкото съкровище е ценен извор на информация за религията и изкуството на траките. То се състои от апликации и други украшения от сребро и позлата.Ажурните апликации са познати от други находки. Необикновеното и уникалното в находката от Летница са апликациите във форма на правоъгълни плътни пластинки с релефни изображения от тракийската и старогръцката митология. Осем от тях представляват тракийския конник Херос. Други апликации изобразяват сцената „Терзание”, в която хищник напада тревопасно животно, на трети – две хищни животни се бият помежду си. Конският начелник пък е сложна комбинация от изображенията на седнал лъв, глава на бик и растителни орнаменти. Най-оригинална е апликацията, на която тракийския майстор е изобразил свещения митичен бик (хиерогамия) на тракийския герой с Великата богиня-майка, в резултат на което самият той става бог и бива интронизиран, т.е. получава символите на царската власт. Съкровището е намерено в бронзов котел, обърнат с дъното нагоре. Това води до предположението, че може би е заровено като жертвоприношение.