Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
03.06.2013 08:55 - ДРЕВНИ ЦИВИЛИЗАЦИИ /Харапска цивилизация
Автор: dalida Категория: История   
Прочетен: 9173 Коментари: 1 Гласове:
16

Последна промяна: 09.04.2015 09:45

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                                                Харапската цивилизация  

              една от загадките на древноиндийската цивилизация



Харапската цивилизация е съществувала от средата на III до първата половина на II хил. преди н. е. За високото ниво на развитие на тази цивилизация говорят добрата планировка на градовете, наличието на писменост и произведения на изкуството. Езикът  и писмеността на Харапите за сега не са разшифровани, макар че до днес са намерени множество печати с надписи. Градовете са се строили по ясно изразен план: улиците са се пресичали под прав ъгъл. Почти всички по-големи градове са се състояли от две части: “долен” и “горен” град. “Горния град” представлявал крепост разположена на хълм; в нея, вероятно, са живеели представителите на градските власти и жреците. Тук се намирали различни общественни съоръжения. Такива са например, големите зърнохранилища в Мохенджо Даро и Харапе. Знаменитите къпални Мохенджо Даро — е една от загадките на древноиндийската цивилизация. Осигурявали ли са битов комфорт на населението или са служили като басейни за ритуални церемонии все още не е изяснено. В “горния град”, все пак не се открити дворци или храмове. По тази особеност съществено се различават харапската култура от цивилизацията на Древния Египет и Предна Азия. В “долния град” е живяла основната част от населението. Домовете  се строили от изпечени тухли и се състояли от няколко помещения. Състоятелните граждани живеели в дву – и триетажни домове, каналите за мръсна вода, каквито е имало на всяка улица, представлявали една от най-древната в света система за градска канализация. За изобразителното изкуство можем да правим изводи от находките на археолозите: печати, амулети, статуетки от мед, камък и изпечена глина. В Мохенджо Даро е била намерена бронзова статуетка на танциорка. Тя сякаш очаква моментът в който трябва да започне своя танц. С ръце покрити  с гривни тя  показва, че  изпълнява ритуален танц. Както изглежда, именно в харапското изкуство за първи път е възникнал мотивът за танца, толкова популярен в индийската
скулптура.

                    image

    
   Харапската цивилизация се простирала на около 1500 км от север на юг – огромна площ, даже според съвременните териториални понятия. Съществуват белези, които говорят, че големите градове, като Мохенджо-Даро, още тогава поддържали връзки с Месопотамия. Големите градове били изграждани по сходни планове – крепост със зъбчати стени, а вътре били разположени обществени и жилищни постройки. Сградите били на два и повече етажа, построени от печени тухли с необикновено високо качество.

Мохеджо - Даро  image


Целият град бил разделен на квартали от съвършено прави улици. В домовете имало бани със система водосточни тръби, съединени с градската канализация, която минавала под улиците и била покрита със специални кирпични плочи. В Мохенджо-Даро бил открит един от най-древните басейни за къпане.и зърнохранилище, в което съхранявали пшеница и ечемик. Археолозите били удивени, че не бил открит храм нито в Мохенджо-Даро, нито в Харапа. По това време, Харапската цивилизация имала вече писменост, съставена от около 270 пиктографни знаци. Но за съжаление, до днес тази писменост не е разчетена. Цивилизацията на харапите се е разпростирала на 1 300 000 кв. км от Персийският залив до подножието на Хималаите. Около 1500 г.пр.н.е., учените предполагат че, мощно земетресение разтърсило и унищожило множество харапски селища. След това бедствие, от запад, в долината на Инд нахлули завоеватели, които разрушили окончателно тази култура....„Ние реконструирахме динамичния пейзаж на равнинната цивилизация на Инд отпреди 5200 години, чиито градове започват да се разпадат преди 3900 и 3000 години“, казва Ливиу Джиосан, ръководител на изследването.....Изследователите дошли до извода, че намаляването на интензивността на мусонните дъждове е довело до намаляване нивото на реката и е изиграло решаваща роля както в развитието, така и за разпада на културата Харапа, чийто разцвет зависел от разлива на реките.Преди равнината  да бъде заселвана масово, дивият и силен Инд и неговите притоци, стичащи се от Хималаите, прорязали дълбоки долини, като оставили високи участъци в междуречията. Съществуването на пълноводните реки било поддържано и от муссонните дъждове.
В резултат възникнала хълмиста равнина с възвишения от 10 до 20 м и с ширина над 100 км и дължина почти 1 000 км.Специалистите обръщат внимание на поразителната геоморфологична устойчивост на тази местност - останките от селища, както и някога, лежат на повърхността, а не под земята.С времето мусоните отслабнали, оттокът от планините намалял и Инд се усмирил, което позволило по плодородните му брегове да бъдат основани земеделски селища. В течение на две хиляди години цивилизацията тук процъфтявала, но регионът продължавал постепенно да се засушава и благоприятният цикъл  в края на краищата се затворил. Хората започнали да мигрират на изток, към Ганг. Все още съществували малки земеделски общини, но харапската цивилизация вече не можела  да поддържа живота си  и започнал регрес към по-примитивни културни форми.
Паралелно изследователите успели да изяснят и съдбата на митичната река Сарасвати.
Във Ведите областта на запад от Ганг се описва като "земя на седемте реки". Инд и неговите притоци са лесно разпознаваеми, но там се говори и за някаква река Сарасвати, която по своето величие превъзхождала всички други води (реки). Учените установили, че става дума за река Гагар. Днес тя тече само по време на силни мусони в сухата  долина Хакра и изчезва в пустинята.

КУЛТУРА НА ИНДОАРИТЕ

Харапия, както още я наричат по името на един от главните и градове, се е простирала на мястото на днешните Индия, Пакистан, Непал и Бангладеш.Харапската цивилизация е възникнала много преди в страната да навлязат племената, създатели на "Ригведа".Писмеността на индоарите не е дешифрирана, но разкритите неотдавна находки дават възможност да се установи, че обитателите на Харапа са пишели от дясно наляво. Загадката около техния език не е решена окончателно. Повечето изследователи поддържат мнението, че това е един от дравидските езици (или по-точно протодравидски език). Разчитането на тези надписи би било ключ към разгадаването на множеството загадки от тази епоха, но засега материалната култура и изобразителното изкуство остават главен източник на информация около културата на индоарите. Изследователите на Индската култура считат, че някои сгради в главните центрове по р. Инд са имали главно сакрално предназначение. Както предполага М.Уилър , "серията от постройки" на изток от крепостта в Мохенджо-Даро е част от храмов комплекс, извършването на религиозни обреди при индоарите през началния период на тяхното заселване в Индия, не е свързано с издигане на големи олтари и храмови комплекси; такива са почнали да създават през следведийската епоха и особено през периода на формиране на индоизма, което може да се обясни с влиянието на местните предарийски вярвания.
Според твърдението на редица индийски учени, влиянието на харапската и изобщо на предарийската традиция е намерило израз и в това, че сред индоарите се появява практика да изобразяват боговете в "човешки облик", появява се и целия кръг от представи, свързани с аскетизма. През първия период на своето пребиваване в страната индоарите не строят големи съоръжения - техният начин на живот бива съвсем различен, докато за Харапа монументалната архитектура е много характерна и по всяка вероятност строителните похвати, използвани при създаването на градски селища в долината на Ганг, се оформят и под влияние на тези древни традиции. Изследователите считат, че Харапа е оказала влияние и в/у самия процес на "вторична" урбанизация, сякаш възродил се отново след много столетия, вече при други исторически условия.
Тази цивилизация, наричана от индийските учени харапа-култура, започва да запада към средата на второто хилядолетие и няколко столетия по-късно била напълно заличена от нашествениците индоарийци, които нахлули откъм иранското плато. Голям брой скелети в Моханджо - даро свидетелствуват за едно колосално клане. Бойният успех на арийците е отразен в някои от химните на ведите — техните свещени книги. Думата „веда“ ще рече знание. Свещената книга на индоарийците се е състояла от четири части: ригведа (знание на химните), яджурведа (знание на жертвоприношенията), самаведа (знание за мелодиите) и атхарваведа — сборник от заклинания и магически формули. Най-важна от тях е ригведата. Съдържа хиляда и двайсет и осем стихотворни текста. Техният език е удивителен по своята яснота, сочна образност и богатство на интонацията (химните са били изпълнявани устно). Наред с молитвените песнопения, пред нас се разкрива битието на едно патриархално общество, занимаващо се със земеделие и скотовъдство, отнасящо се към живота действено и обективно. Земната история и небесната история не са отделени. Боговете влизат помежду си в същите отношения, в каквито и хората. Това, което певецът говори за Индра, може спокойно да се отнася и за неговия племенен вожд. И не е чудно, че някои химни прерастват в чисти литературни жанрове като епос, лирика и драма.  Ведите като първи писмени паметници на индоевропейската група езици разкриват най-важната тенденция на индийския поглед към света - склонността към неговото философско осмисляне. Едва ли друга религиозна книга, която се стреми да стане нормативна, би си позволила така да подрони основите на разбирането за божествения произход на света, както се прави това в химна „Тайнството на сътворението“. .....



Тълкуване на определенията:

Веди — най-старите свещени книги на Индия. Състоят се от четири сборника: ригведа (знание на химните), аджурведа (знание на жертвоприношенията), самаведа (знание на мелодиите), атхарваведа (заклинания и магически формули).
Вишну — бог пазител, едно от трите главни божества на индуизма.
Рама — цар, индийски национален герой, въплъщение на Вишну.
Ганг — река, извира от Хималаите, влива се в Бенгалския залив, почитали са я като свещена.
Деваюга — божествен (златен)век, първият от четирите световни периода според индийската митология.
Дхарма — дълг, закон, обичай, истина, добродетел, благодат. Употребява се много често и в най-различни смислови оттенъци.
Индра — цар на боговете с изключение на Брама, Вишну и Шива, които имат по-висок ранг.
Кашапа — легендарен мъдрец, внук на Брама. Почитали са го като баща на слънцето и родоначалник на човечеството.
Шива — бог, едно от трите върховни божества на индуизма.


"Планирани градове"
" Древна Индия"


 



Гласувай:
16


Вълнообразно


1. dalida - Коментар от Щрапаров.
12.06.2013 18:59
"Сега дори можем да считаме,че Харапската цивилизация е създадена също от индоариите,но при техни по-ранни нашествия,с ок.1000 години по-стари от описаното. Логично е да са писали от дясно наляво- така са писани вероятно доста от текстовете с "пра"- Български руни. Те щяха да бъдат разчетени вече,ако бе оцеляла тайната на писмото "Ронго-ронго" от о-в Пасха,с което показват удивителни прилики и вероятно се касае за йероглифи. А споменатите най-долу понятия и персонажи са безспорно Български,понеже:
1. Веда (знание)= Вида (виждане,проглеждане)
2. Вишну= Вишни (Всевишни)
3. Рама= Брама (Брома,Хрома,Крума,Гръма и т.н.- епитети на Дионис)
4. Индра= Тандра ("Тангра"),Пандре (Падре,Патера= Бащата). Става въпрос за бащата на боговете Юпитер (Йов-Питер,Дев-Патер,Бог-Баща).
5. Шива= Жива (Богът на живота),Сава (Саба,Сива и пр.),т.е. Сабази (Сабазий) или Запази (Богът-Пазител),наричан още Зиези (Зибази,Живези).
6. Деваюга= Дева (Бога)- Юга,т.е. Богът на юга и на топлината.
7. Дхарма= Д,арма (Далма,Далга,ще рече Дълга,Дългъ), Д,Карма (оттам- Карма при будистите), Дгарма (Тгарма,Тогарма- символичен потомък на Ной,наследник на бога на добродетелта и закона,чиито потомци били Българите).
8. Кашапа= Каша-Па (Кашо-Пати,Кашо-Бат,Кашо-бай,сиреч: Господарят Кашо): виж нашата фамилия Кашеви,произхождаща от личните имена Кашо и Каше."

-----------------------------
Благодаря за добрия коментар!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dalida
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 6145659
Постинги: 1101
Коментари: 4873
Гласове: 29435
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031