Към изброените дотук предимства следва да се отбележи, че наред със сухопътното общуване с хората от близки и по-далечни земи е осъществяван търговски и културен обмен по вода. Фактор за разгръщането на корабоплаването е развитото корабостроене на база изобилието от разнородна дървесна суровина, доставяна от богатите горски масиви.Дали корабостроителните умения са заимствани от средиземноморските корабостроителни традиции или до тях се е стигнало по самостоятелен път едва ли би могло да се установи.
Развитието на селското стопанство и занаятите е съпроводено и с разрастване и усъвършенстване на лечебното дело. Освен с билки и минерални препарати, лечители и знахари успешно прилагат и психологическо въздействие върху болните чрез баяния и заклинания, което подпомага в значителна степен оздравителния процес. Лечебното дело е под покровителството на завещаното от предците божество на магическата медицина Телесфор. Популярността на лечителите надхвърля рамките на племето. Фактически, лечителското съсловие се превръща в един от факторите за формирането на единен етнос.
Друг обединителен център се явяват светилищата (особено регионалните), в които постепенно се формира и обслужващ персонал (условно казано – възниква жреческо съсловие).
С навлизането в сферата на сакралното чрез мистерии, обреди, ритуали, жертвоприношения се формира единен светоглед за хората от различните племена.
През халколитната епоха по нашите земи са постигнати изключителни резултати в развитието на обществото и неговата организация.
Особено показателен е Варненският некропол, който не само изпълнява ролята на пантеон, но предоставя възможност за сериозни разсъждения относно закодираните в него послания.
На първо място е гроб № 43, от който можем да съдим за ритуалите от най-висок ранг, характерни за тази епоха. Погребан е върховен вожд и първожрец. За това свидетелстват множеството златни украшения и предмети, в т.ч. и символът на върховната власт – скиптърът.
Към скелета на мъжа в зряла възраст ( а може би напреднала за тогавашното време) е прикрепен златен фалос. Това означава, че гробът е на бащата на племето. Чрез златните изображения на бик той е свързан непосредствено с божеството на плодородието. Нещо повече – той е полубожество. Тези наблюдения показват, че в обществото към този период има твърдо установена патриархална традиция. Богинята майка остава господарка на всичко живо и неживо в природата. Тя е обект на поклонение за измолване на плодородие.
Във Варненския некропол има различни по начин погребения, в т.ч. и такива без скелети, но с маска от глина на лицето, украсена със златни пластини. Това наверно е израз на уважение към легендарните фигури от предците. Различните пози на скелетите може би са свидетелство за различните селищни традиции. Възможно е този акропол-пантеон да демонстрира и почит към загиналите в Черноморския потоп, залял обширни земи в не толкова далечното минало.
Наличието на широк спектър украшения в различните гробове, в т. ч. и с произход от Средиземноморието ( черупки от мидите денталиум и спондилус) показва широките търговски връзки между хората от този регион.