“ПРИТЧА за УЧИТЕЛЯ  
Един университетски преподавател решил да постави на своите студенти нестандартна задача. Накарал ги да отидат в едно от най-бедните градски гета, известно със своята престъпност и нищета, и да намерят 100 момичета и момчета в тийнейджърска възраст. Студентите трябвало да проучат начина на живот и семействата на тези деца и... да направят предположение какво ще е тяхното бъдеще. Когато изпълнили задачата, те обявили на своя преподавател своето заключение: Почти всички от тези деца ще прекарат живота си в затвора.  
Минали почти 20 години. Професорът имал вече нови студенти. Събрал ги един ден и им възложил следната задача – те трябвало да отидат в същото това гето и да съберат информация за същите 100 момичета и момчета – героите от проучването преди 20 години – и да разберат как е минал животът им досега, дали се е оказало вярно предположението на първата група студенти, че повечето ще свършат в затвора.
Заели се студентите със задачата, издирили порасналите вече младежи, разпитвали наляво и надясно за тях и се върнали при своя преподавател със следния отговор:
– Повечето от децата са станали порядъчни и дори успели хора. Едва двама от тях са попаднали в затвора.
– А разбрахте ли каква е причината за това? – попитал професорът. – Как така хора, които са израснали в тежка среда на престъпност и мизерия, са станали достойни и почтени хора?
– Ами да, опитахме се да разберем. Единственото общо между тях се оказа една учителка, която е преподавала на всички тях.
– Намерете тази жена – казал професорът. – Интересно е какво ще ни каже тя за тези младежи.
Студентите открили учителката, вече възрастна и немощна, и след като ѝ показали имената и снимките на децата от гетото, я попитали:
– Помните ли тези ваши ученици? Какво направихте с тях, на какво ги научихте, та всички те станаха успешни и порядъчни хора?
– Не знам... – отговорила възрастната жена. – Аз просто обичах тези деца. И се грижех за тях...
Може би си мислите, че вече няма такива учители. Не, има. И то много. ...
Стотици учители, които са променили човешки съдби. 
Те възпитават и изграждат личности. Длъжници сме на тези хора. Поклон!”

 

Светлина в светлия празник на езика ни!Гордост че сме го съхранили и споделили! Честито и свято да Ви е!!!:)))

БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК



Език свещен на моите деди
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не - за ядове отровни.

Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки?

Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива -
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?

Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални:
и чуждите, и нашите, във хор,
отрекоха те, о, език страдални!

Не си можал да въплътиш във теб
създаньята на творческата мисъл!
И не за песен геният ти слеп -
за груб брътвеж те само бил орисал!

Тъй слушам си, откак съм на света!
Си туй ругателство ужасно, модно,
си тоя отзив, низка клевета,
що слетя всичко мило нам и родно.

Ох, аз ще взема черния ти срам
и той ще стане мойто вдъхновенье,
и в светли звукове ще те предам
на бъдещото бодро поколенье;

ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий бляск ще те покажа,
и с удара на твойта красота
аз хулниците твои ще накажа.

Пловдив, 1883 Иван Вазов /бивш ученик в двукласното Епархийско училище “Св. Св. Кирил и Методий”,където на 11май 1851г.е празнуван днешния празник/!!!:)))