Спомням си деня, в който за първи път видях златицата на цар Иван Асен II в Археологическия музей. Странна тръпка усеща всеки, който се вълнува от историята ни при досега си до тази монета. Това е единствената запазена българска средновековна златна монета. Нейната ценност не се базира на златното й съдържание, а в историята на българския народ, която носи със себе си. Може би, по щастливо стечение на обстоятелствата единствената златна българска монета е от периода на Златният Век на Втората Българска държава. България отново достига до три морета, но освен това преживява и голям културен подем. Този възход на духовния и политическия живот е олицетворен чрез първите български монети. Златицата на Иван Асен II е най-впечатляващият символ на икономическата и духовна мощ на България в средата на 13 век, достигнал до наши дни.
Историята на парите и монетите в частност е съществена част от човешката история. Всяка монета носи със себе си духа и историята на епохата, в която е била отсечена. Всяка монета разказва една приказка за миналото, за живота на нашите прадеди.
По българските земи циркулирали най-различни платежни средства. Владетелите на Първото българско царство не са секли монети – използвани били византийските монети, освен това стоковата размяна заемала основно място в живота на българите. С добитък българите плащали своите покупки. Монетната система на втората българска държава се развива през 12 и 13 век като част от византийската парична и монетна система, наложена по българските земи в периода на византийско владичество. Основните монетни номинали са:
- - златният перпер
- - електроновата аспрон трахи
- - билоновата стамина
- - медния тетартерон
След 1185 г. византийският златен перпер и билоновата стамина са единствените средства за парично обръщение по българските земи.
Така, малко по малко, идва времето, в което България започва да сече свои собствени монети. Да имаш собствено монетосечене е било символ на сила, държавност, независимост, мощ. Цар Иван Асен II е първият български владетел, от който има запазени монети. Перперите на цар Иван Асен II са известни само по единствения екземпляр, съхраняван в Археологическия музей при БАН. Монетата е с диаметър 30мм и тегло 4,33 гр. Изработена от 18 каратово злато. Формата й е леко корубеста. По-средата на монетата има пукнатина, която е по почти целия й диаметър. Когато в ново време е била пробита за наниз и е правен опит да бъде изправена, голямата пукнатина се е отворила допълнително. Автентичността на монетата се доказва и от патината върху нея. За намирането й има различни хипотези – някои учени твърдят, че е намерена в Прилепско (Македония), други – по адриатическото крайбрежие, трети – в Загреб. Монетата е открита заедно с монети на Теодор Комнин и Стефан Радослав и е произведена в солунската монетарница около 1230 година. Златният перпер на Иван Асен II не копира никоя византийска монета. Близка е по стил и фигурална композиция до монетите на Теодор Комнин и Мануил Комнин. Печатите върху монетите на Теодор Комнин и върху тази на Иван Асен II са дело на един и същ гравьор. Оттук може да се заключи, че монетата е отсечена в Солун.
Златният пепер на Иван Асен II е забележителен със своите изображения и надписи. Върху лицевата страна освен традиционните надписи IC XC има и допълнителен, отнасящ се до Христос – ЦРЪ СЛАВЪ“. Изображението на Христос Пантократор и надписът „цар на славата“ дават основание да се смята, че монетата е посветена на победата на Иван Асен II над Тодор Комнин Дука Ангел през 1230 г. На лицевата страна е изобразен Христос Халкит. Той седи прав и благославя със свита пред гърди ръка.
Надписът на реверса гласи : “Йоан Асен, цар“ и „Свети Димитър“. На реверса на златния перпер Свети Димитър подава с лявата си ръка меч на цар Иван Асен II, който го поема също с лявата си ръка. С дясната си ръка Свети Димитър коронясва царя. Владетелят е поставил дясната ръка на гърдите си. Светецът е в бойно одежди, наметнат с мантия. На монетата е изобразен ритуалът по приемането на властта – интронизация. Свети Димитър е светецът, който е трайно свързан с родния си град Солун. Той се проявява като смел воин и достига до поста проконсул на града. Бил е задължен да преследва християните, но той самият е изповядвал христовата вяра и заради това е подложен на мъчения и е убит през 306 г. Чудотворната сила на мощите му кара жителите на Солун да го почитат като покровител на града.
Има теории на различни учени, които оспорват автентичността на монетата. Техните съмнения са породени от нетипичната иконография, от изправената й, а не корубеста форма, от това, че няма други намерени екземпляри, и това, че няма аналог при други монети цар да бъде коронясван от светец. Много от тези теории могат лесно да бъдат опровергани и не доказват, че монетата е фалшива.
Златното монетосечене на цар Иван Асен II е инцидентно по своя характер. То е свързано с конкретен политически повод и очевидно не е плод на целенасочена и последователна държавна политика. Решението да се отсекат няколкостотин златни перпери с името на Иван Асен II има еднократно действие. То представлява символичен акт на уважение към победителя от страна на солунските власти. Предвид факта, че преобладаващата част от населението в Солунско е българско, най-вероятно инициативата и изпълнението е дело на българи.
Самият факт, че България е имала свои златни средновековни монети, трябва да ни кара да сме горди с нашата история. В миналото това е било символ на силна и независима държава, на богата и развита икономика. Тази монета е произведена в период на силен културен и духовен подем на българският народ, така че не случайно точно Иван Асен II е единственият български владетел, за който се знае, че е отсякъл златни монети със своя лик.
