Прочетен: 6426 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 13.01.2011 21:34
Притча за истината
В Академията на науките се освободило място за председател. Членовете ѝ не могли да се разберат кой е най – достоен за високия пост, затова обявили, че ще го дадат на този, който отговори на въпроса “Какво е истина?”
Много хора, идвали, за да кажат своята истина:
“Истината е това, което се вижда с очите”
“Истината е това, което казвам”
“Няма една истина”
Никой от тези отговори не бил необорим – истината, която е скрита за очите е видна за ума, истината, която човек казва не е истината на събитията, истината е една, защото е непротиворечива.
Един ден дошъл един старец от планините до академията, донесъл една купа с ориз и рогозка. Постлал рогозката и обърнал купата върху нея.
- Какво е истина? – Попитал ги той.
- Истина е, че пред нас има една купа върху рогозка, а в купата има ориз.
- Откъде знаете, че в купата има ориз?
- Видяхме го.
- Но сега не го виждате.
- Но тогава го видяхме.
- Тогава е било истина. Сега не знаете истина ли е. – Старецът повдигнал купата и отдолу се видял оризът.
- Ето, че е истина, че има ориз под купата .
- Истина е, че има ориз върху рогозката – поправил ги той. – Купата не е върху ориза.
- Но е имало ориз под купата, щом ти я вдигна и ние го видяхме.
- Да, така е – отвърнал им той – но вие няма как да знаете това. Всичко, което знаете е, че имаше тогава ориз и сега има ориз. Другото е вяра.
- Но и ти и ние знаем, че през цялото време оризът е седял там
- Но как знаем? Не сме гледали през цялото време. Бих могъл да направя фокус и да пъхна ориза под купата, но оризът да падне под масата и да го върна отново преди да я вдигна. Ние имаме “тогава” чрез паметта си, която може да ни излъже и имаме “сега”, чрез сетивата си, които също могат да ни излъжат.
- Но имаме истината чрез ума си! Умът не може да излъже.
- Умът не може да лъже – съгласил се старецът. – Но може да подведе. Той рисува един образ, но скрива останалите. Истинското знание идва чрез вярата.
Старецът помолил мъдреците да се наведат и да огледат ориза.
- Истината е като този ориз – казал той. - Състои се от зрънца. Всяко от тези зърна може да покълне на благодатна почва и след време да даде плод. Ако плодът е здрав и истината е чиста. От ако плодът погине, истината е била омърсена. По плодовете на твърдението, ще познаете истина ли е то.
- Ти разказваше, че истината не може да бъде напълно позната и само чрез вярата можем да стигнем до нея в цялост? – Запитали го.
- Истината е времето. Така, както времето съществува само сега, истината е само сегашният факт. Има само едно “сега”. Има много възможни “преди”, за един и същ момент от времето, има и много възможни “след”, но само едно сега. Истината е единствеността на това сега.
- Но ти каза, че истината е като зрънца ориз? – Зачудили се мъдреците. – Как е възможно истината да е само сега, щом не можем да я познаем, преди да даде плодове?
- Сега, вече разбирате истината – казал им старецът. – Разбирате защо не можете да поканите никого за поста председател на Академията на науките.
Кибалион - Ментална трансмутация - ЦЯЛОТ...
Кибалион - Ментална трансмутация - НИВАТ...
2. Десни Връзки
3. Мамутът, моят брат
4. Италиански език и култура
5. ДСБ Триадица
6. Мария Николова
7. Млада Надежда
8. Валентина Наумова
9. Любен
10. Иво Беров
11. Луций Корнелий Сула
12. Даниел Митов
13. Ян Чев
14. Петър Стойков - Longanlon
15. Цивилизован демократ
16. Юрий Александров - "мамка му"
17. Светослав Малинов
18. Лалю Метев
19. Ваня Панайотова
20. Весела Йорданова
21. Miraclio
22. Млад и талантлив блогър
23. Науката и Разумът
24. Свободно Творчество
25. България е на хората - т.е. наша
26. Класация за блогове