Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.07.2010 15:38 - Енергийни зони на територията на страната ни
Автор: assenvalchev Категория: Технологии   
Прочетен: 8367 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 30.07.2010 18:31


Енергийни зони на територията на Р. България

 

Внимателният анализ на  отделните райони на нашата територия, в които са проявени геотермални води  и съпоставката им с площите, в които  могат да бъдат използвани други алтернативни източници за добив на топлинна енергия, обособи няколко енергийни зони на нашата територия.

1 Мизийска плоча-Централна част

Изявена е мощна геотермална аномалия, разкрита със сондажи от геоложкото проучване за нефт и газ. Геотермалните находища са с температура от 13 до 1000 С – с преобладаваща температура от 40-50 0С и залягат на дълбочина от 1450 до 3600 м. Колектор на термалните хоризонти са кавернозни варовици на средния триас, юрата и горната креда-валанжин. Температурата на водата в сондажите се влияе изключително от тяхната дълбочина и от геотермичното стъпало. В района няма подгряващи скали от вида –магмени тела и водите се подгряват единствено от повишението на температурата на вместващите скали от  дълбочината на тяхното залягане. Водите С изключение на извора /Вонеща вода/ не са на самоизлив. Пиезометричното ниво е на 2 до 10 м от повърхноста, което налага водочерпене с помпи. Термалните води са класифицирани като твърди, с висока степен на минерализация от 8,5 до 130 мгр/л, като последните /олни Дъбник/ минават в класа на разсолите.  Във термалната вода липсва радонова еманация, но използването им за отопление  и производствени нужди се нуждае от омекотяване, а от разсолите могат да се отделят  с йонообменни смоли и ценни метали. Поради голямата дълбочина на колекторите, подхранването на хоризонтите става бавно, чрез инфилтрация от повърхностни води по тектонски зони. По тази причина експлоатацията на това геотермално поле се нуждае от реинжекция на отработилите води, за да не бъде нарушен водния баланс в площа. Данните за сондажните кладенци са поместени в таблица. Геотермалната зона заема приблизителна площ от 300 км2 и е разкрита в района на селищата- Плевен, Тръстеник, Гиген, Д. Дъбник, Славяново, Гривица, Тотлебен, Деветаки, Стожерово и Вонеща вода.

 2. Мизийска плоча-източна част

Зоната обхваща площ от около 2000 км2  и се счита за най-мощната геотермална аномалия в района. В геоложки план площа е заета от Шуменското плато, което моноклинално затъва към Черно море. Подземните води мигрират на изток по кавернозни зони образувани във варовиците на юрата и кредата и се разтоварват в шелфовата част на източното Черноморие. По крайбрежната ивица са прокарани множество сондажни кладенци, които захранват с вода и топлинна енергия нашите Черноморски курорти, някои административни сгради, спортни съоръжения и болници в гр. Варна. Поради високия напор, сондажите са на самоизлив, който достига от 20 до 140 л/сек. Температурата им варира от +10 до +540С. минерализацията е умерена –достигаща до 3,3 мгр/л. Сондажните кладенци са с дълбочина от 700 до 1900 м. Геотермалните води, разкрити с сондажи се простират по ивицата Шабла-Варна.

3. Геотермална аномалия Златоград – полиметално находище “Ерма река”

Геотермалното находище е разкрито в процеса на минно-добивните работи извършвани от бившето обединение “ГОРУБСО”. Геотермалните води достигат до хоризонт -320 и са с дебит 450 л/сек и температура 80-900С. Тук някои изследователи спорят за дебита и пиезометричното ниво на термалните води. Може и да са прави, но нека да докажат твърденията си.

В геоложкия разрез участват различни видове теригенно-вулканогенни скали на горната креда, в които е локализирано оловно-цинковото находище. За подложка им служат мрамори, които са обработени от киселите разтвори, образувани от окислението на сурфидните минерали. Така е образуван мощен хоризонт от кавернозни мрамори, съдържащ водите. Мраморите се подгряват от магмени тела, разположени под тях и се подхранват от повърхностни води по тектонски структури със С-СЗ и Ю-ЮИ направление. Тектонските зони, понякога с мощност до 2-3 метра, достигат Северна Гърция и изливат термални води с малък дебит в зоната “Терме”. Находището е перспективно за добив на термална енергия и е многократно изследвано по тази причина. В последно време консорциума “Геотермия”, съвместно с община Златоград проектира експлоатацията на водите и разчита на финансиране от Световната банка. Сравнително ниската температура на водата от находището не може да бъде използвана директно за добив на електроенергия. Необходимо е допълнително подгряване за достигане на температури на прегрята пара, необходими за турбинната група на генераторите. При всички случай за добив на прегрята пара ще са необходими по-малки количества  горива.

4. Геотермални зони в ЮЗ част на страната ни.

Геотермални извори и сондажни кладенци на самоизлив са проявени в границите на водосборните басейни на реките Места и Струма. Подгряващи скали са плутоните на Рила, Пирин и Огражден. Коритата на двете реки са оформени по дълбочинни разломи и водите от водосбора проникват в дълбочина. Подгряти от скалните масиви те се проявяват на повърхноста като геотермални извори или изливат от прокараните сондажи. Водите са слабо минерализирани с голям диапазон на дебита от 3 до 100 л/сек. Температурата им също варира в широки граници от 21 до 900С. Минералните води се използват в  балнеолечебните центрове на Благоевград, Сандански, Банско, Добринище и т.н. Част от водите са впрегнати в оранжерийното.

 5. Геотермалн води в Софийската котловина

Софийския басейн е изграден от пясъци с неогенска възраст с дебелина до 4500 м. Подложката е изградена от варовиците на триаса и юрата. Басейна е ограден от планините: Витоша, Люлин, Мала планина, Мургашка планина и Лозенска планина. Всички те имат ядро от подгряти магмени скали. В границите на басейна са появени няколко дълбочинни разлома и по-малки проявени в периферията му. Повърхностните води се инфилтрират през пясъците на басейна и се смесват в дълбочина с ювенилните води на магмените тела. Във вид на извопи те афльорират на повърхноста, както в самия град-Ц.баня, Овча купел, Княжево, Горна баня, Лозенец, Перловска река и др. Извън София град са проявени геотермални извори в района на Горни и Долни Богоров, Казичене, Нови Хан, Нови Искър, Илиянци, Равно поле, Панчарево, Железница, Рударци, Гниляне, Чепинци и др. Геотермалните води имат различен химичен състав и температура. Най-високата минерализация имат водите от извора на Костин брод -0,6 мг/л с Т -240С и дебит - 5 л/сек. Най-висок дебит имат изворите на Банкя и Рударци – над 20 л/сек. С най-висока температура са геотермалните води в Равно поле-500С. Неконтролирания добив на инертни материали и прокарването на дълбоки хидрогеоложки сондажни кладенци, доведе до понижаването на водното огледало на водите в басейна със 6 м, което доведе до пресъхването на множество извори с малък дебит. Данните за дебита, минерализацията, температурата, вида, дълбочината на сондажите и начина на експлоатация са показани в таблица.
6.Геотермални води в другите райони на страната ни

На картата с разпространението на геотермалните води на нашата територия са показани местата на изворите или сондажите, отблязана е тяхната дълбочина, дебит, температура и минерализация. Освен това областите с тяхната проява са обособени с различни цветове в зависимост от типа им  в района. По този начин е обособена Вършецката група извори, Хисарската, Кюстендилската, Момин проход, Стара загора, Сливен, Бургас, Хасково, Велинград, Айтос и т.н.

Всички тези райони са показани на картата и таблицата.

Хидротермалните находища на България са разположени в зони, в които могат да бъдат комбинирани с други ВЕИ. В ивицата Шабла-Варна геотермите могат да бъдат комбинирани с слънчеви колектори, вятърни генератори и биомаса.

Това е най-благоприятната енергина зона, която при добро планиране, може да стане енергийно независима от електроразпределителната мрежа.

Плевенската геотермална зона може да бъде комбинирана с добив на биомаса.

Зоната на Ерма река със слънчеви колектори. Поречията на Места и Струма в зоната Благоевград и Разлог с  проявени геотермални води могат да бъдат имат най-продължително слънчево греене през годината. Комбинацията на фотоволтаици с геотерми може съществено да намали разхода на енергия в зоните на поречията.




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: assenvalchev
Категория: Технологии
Прочетен: 140420
Постинги: 43
Коментари: 13
Гласове: 44
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031