„МИСТЕРИЯТА” НА БЪЛГАРСКИТЕ ГЛАСОВЕ В своето професионално изграждане създаденият през есента на 1951 г. от бележития български композитор и диригент Филип Кутев „Държавен ансамбъл за народни песни и танци” и сформираният от Националното радио по подобие на него през февруари 1952 г.” Ансамбъл за народни песни и танци”, на конкурсна основа приемат народни певици - селски момичета от всички фолклорни крайща на страната. Много български даровити певици свързват живота си с този хор, който по-късно получава прекрасноо и звучно признание „Мистерия на българските гласове”. Като всяко начало, първите стъпки са  бавни, несигурни, трудни и скромни. Под ръководството на амбициозния и вдъхновен в пионерското начинание музикант Борис Петров постепенно започва магическото „мистериозно” сработване на гласовете. След него в ансамбъла за народни песни и танци като диргенти работят Коста Колев, Димитър Динев, Стефан Мутафчиев, Здравко Михайлов, Георги Генов. Дейността и творческото развитие и израстване на хора на Българското радио и телевизия са свързани с живота и творчествто на известния млад диригент и композитор Красимир Кюркчийски, който поема хора от 1970 г. Като превъзходен музикант, даровит, вдъхновен и амбициозен творец, той успява да спои гласовете и на базата на богатия репертоар и големите гласове на хористите започва да твори новаторски композиции. Безспорни са заслугите на диригентите Динев, Кюркчийски, Мутафчиев, но най-продължителна и най-полезна е дейността на доц. д-р Дора Христова. В половин вековната дейност на ансамбала има издадени; „9 албума, изнесени над 700 концерта на най-престижните сцени на Европа, Азия, Северна и Южна Америка, Африка”... Слушателите и зрителите помнят изпълненията на Янка Рупкина (странджанската „Калиманку, Денку, Мари”), на Ева Георгиева (Добруджнската ”Замръкнала тънка Яна”), на Олга Борисова (Кюстедилската „Пладнина приоди”), Надежда Хвойнева (Родопските „Изповед”, „Месечинко льо грейливка” и др.), Пазарджишките и тракийски песни; „Заблеяло ми агънце”, „Пиленце пее”, шопската „Дилмано дилберо” и др. Помнят се магическите и омайни гласове и на другите големи певици-славеи от българския певчески фолклор; Василка Андонова, Калинка Вълчева, Калинка Згурова, Радка Алексова, Елена Божкова. Хорът изпълнява песни от всички краища на Родината; Североизточна България, Средна, Северна и Северозападна България, от Пирина, Родопите и Средногорието, Тракия, Добруджа и Шопско.” Хорът звучеше и звучи с толкова музикални багри, колкото никой друг хор в малката ни Родина”. Не по-малки са заслугите и на последователите на основоположника на „Държавния ансамбъл за народни песни и танци”; композиторите Христо Тодоров, Стефан Кънев, Иван Велев, Кр.Кюркчийски, Кирил Стефанов, Коста Колев, Атанас Наумов, Петър Льондев и др., със създадените от тях прекрасни хорови обработки за ”Мистериите...” На прегледа ”Нова българска музика„ през 1971 г. хорът изпълнява 12 песни по нов начин. До тогава изпълняваните песни на три гласа зазвучават на 24 гласа „като орган”... Това  се оценява като началото  на стремителния старт към върховите успехи. Даровитият и вдъхновен диригент успява да извлеч от гласовете на хористките „ангелско звучене”. Пръв помошник на Кр.Кюркчийски е Дора Христова. Разучават и записват творби като „старо български хроники” на композитора Георги Минчев, със симфоничен оркестър „Триптих” на Николай Кауфман, „Ерген деца” на Петър Льондев Музикалната общественост и широката публика слушатели и зрители остават възхитени от концертите на хора на Българското национално радио, независимо че като всяка новост и новаторството в обработките на народните песни не се възприема лесно. Но слушателите се убеждават в правилната насока на развитие на българските песни-стари и нови. Като проверяват своите творби композиторите започват да се надяват и да вярват, че те ще се обогатят с ново съдържание и магнетично изпълнение на хора. Достига се до желания успех, композиторите успяват да съчетаят автентичната мелодия със съвременната композиция. В резултат ансамбалът се превръща в еталон на българските професионални хорове.. През 1976 г. се издава плоча озаглавена ”Мистерята на българските гласове”. Швейцарският продуцент Марсел Селие-минен инженер пристига в България да търси руда. Изненадан, с удивление и изумление възкликва, че вместо цинкова руда открива „злато„ от български народни песни, купува записи и ги популяризира по света под името ”Мистерията”. Благодарение на него за първи път в България ”Вирджиния Рекърдс” и ”Универсъл Музик” издават пълните записи на най-известните български фолклорни песни, триумфирали по целия свят Репертоарът на хора е обогатен с много сложни и красиви торби, представляващи обработка на известните наши композитори Н. Кауфман, П. Льондев, Ф. Кутев, Ст. Кънев , Д. Динев, Н. Ботушаров, Ст. Мутафчиеви и прекрасните върхови обработки на Кр. Кюркчийски. Започва славния и триунфален път с концертни изпълнения по света; Европа, Азия, Африка и Америка. Вторият компакт диск получава престижната американска награда „Грами” през 1990 г. Изпълнителите на песни получават поименно награди. Диригентът Кр. Кюркчийски е награден с орден ”Кирил и Методий” и с ”Народен орден на труда” - златен. Магическото въздействие на фолклорния елемент е включен в балета „Козият рог” по романа на бележития наш писател Николай Хайтов, първата българска опера, в балета ”Балада на автопортрета, в комичната опера” Богато е наследството; камерна, филмова, хорова музика, пиеси и симфонични произведения. Получил високи оценки и голямо признание Кр. Кюркчийски с гордост и удовлетворение заявява; ”Изваях нов облик на хора и съм горд, че светът заговори за нас и българската песен”. Оценките на специалисти и музиковеди е, че „Мистерита на Българските гласове „е едно от върховите постижения на българската музикална култура; Всяка отделна певица е чудесен солист с неповторим тембър и стил, умееша да пее хармонично и да слива гласа си с другите, за да се получи онова чудо, което удивлява света, буди възхищение и предизвиква гордост”. Безспорно има с какво да се гордее нашата страна, защото чудото „Мистерии на българските гласове” обогатява световната културна и музикална съкровищница със своите ненаднинати певчески шедьоври”. Следват невероятни, смайващи и затрогващи оценки и признание със суперлативи у нас и още по-големи възхвали по света за; „Мистериите...”; ”Целунати от Бога”, ”Емблема на българската култура по света”, „Уникално явление”, „Невероятен експлозив, характеризиращ българския вокален гений”, „Най-красивата музикална планета”, „Ангели, изклучително чисти, истински изтънчени” (вдъхновяващи чужди композитори). „Това са гласовете на абсолютното” (след един концерт в чужбина  омагьосан, омаяната публика се качва на сцена и започва да пипа ръцете и телата на „Мистериите..”, за да се убеди дали са слушали живи хора или извънземни ангели), ”Истинско чудо”, „С вцепеняваща лекота надхвърлят обикновените граници на вокалите” , „Две дузини певици превземат света с буря....”, „чистотата на интонацията е поразяваща”., „Най-добрият хор в света”, „Вълнуваща магия на гласове” и ”Красота на костюмите”, ”Най-хубавата музика на планетата’’, „Чухме най-хубавия музикален инструмент-българския глас”, „Музикален феномен”,” „Природно чудо”, ”Най-изненадващите, най-прекрасните, най-изкусителните записи, които някога сме слушали”, „Най-пленявашият спектакъл на земята”, „Древен и модерен, интелигентен и наивен, сложен и семпъл, популярен и класически, сериозен и игрив, земен и духовен звук”, ”Най-очарователнаста музика”. „Мистерията е мистчност, магичност, космичност-все измерения на неизмеримото, на непостижимото”... „България има право да се гордее с тях”. И наистина българите от всички поколения се гордеят с „Мистериите на Българските гласове”, представящи Родината ни пред света, като извън земни космични ангели.   Забележка; Текстът е подготвен като са ползвани  материали от хартиен носител,   свързани с феномена ”Мистериите на българските гласове”                                                        Подготвил д-р Богомил Великов Колев За контакти:                                                 1797 София, ЖК ”Младост”             Е-mail: kolev.b.v@abv.bg