Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.12.2017 20:10 - МАСОВИЯТ СТАРОБЪЛГАРСКИ КРЪГОВ ГРОБ ПРИ ДЕВНЯ И ТРАКИЙСКИТЕ МУ ПРОТОТИПИ http://sparotok.blogspot.bg/
Автор: nikikm Категория: Политика   
Прочетен: 4533 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
МАСОВИЯТ СТАРОБЪЛГАРСКИ КРЪГОВ ГРОБ ПРИ ДЕВНЯ И ТРАКИЙСКИТЕ МУ ПРОТОТИПИ  
В древността вярванията на народите са били различни. Доста различни са били и обичаите, начините, по които покойникът е изпращан в отвъдния свят. Toва означава, че по особеностите на погребалните обреди е възможно да се определи етническата принадлежност на даден индивид, или група индивиди.   Добре известно е, че в стария Египет благродниците биват мумифицирани. Доминираща практите при персите от ахаменидския период (средата на първо хилядолетие пр. Христа) е трупоизлагането. В последствие костите се събират и поставят в малко сандъче.   В същото време, най-разпространения вид погребение при римляните е трупополагането. При нашите деди се наблюдава биритуализъм, т.е. на лице са два различни обреда - покойникът бива или изгарян, или положен в земята (или гробница за благородниците). Понякога до мъртвия владетел е поставено тялото на съпугата му. Нерядко е правено и конско жертвоприношение, полагано е също умъртвено куче (вълк), а над гроба е издигана могила.   image

С течение на времето обредите се развиват и променят, но дори в края на първо хилядолетие, все още съществуват особености, които позволяват да се определи етническата принадлежност на индивид, или група индивиди. Ярък пример за това е масовия кръгов гроб при Девня, открит през 1969 година. Освен хора, там са жертвани и животни [1] c. 36, 57.   За  земите на България той е уникален поради това, че мъртъвците са положени в пръстеновиден изкоп с максимален външен диаметър 5, 78 м. и дълбочина 3, 20 м. [1] c. 33. Друга особеност е големия брой скелети – на 65 индивида по сведения на Ст. Ваклинов, Й.Йорданов говори за “76 отделни групи, условно наречени “погребения” [1] c.37.   Разликите в броя на погребаните споменати от различни автори може да се обясни с това, че Йорданов пише през 2008 година,  докато Ваклинов публикува своята работа през 1977 година, т.е. едва няколко години след откриването на масовия кръгов гроб. Понякога проучването на даден археологически обект отнема доста време и по-късно могат да се появят повече и по-точни данни.   Всъщност дали броят на индивидите е 65, или 76 няма особено значение, което и да е правилно, количеството е голямо и може да се говори за масов гроб. Друго е важно и интересно в нашия случай – пръстеновидната форма на изкопа. Както вече споменах, подобно погребално съоръжение е без паралел у нас.   Това несъмнено е направило впечатление и на откривателя – Димитър Димитров, а също така на Станчо Ваклинов, Петър Първанов, Йордан Йорданов и др. проучвали въпросния некропол. Странно е, че никой (поне по мои сведения) никой не е потърсил подобен обред сред други етноси. Все пак, като цяло учените ни отричат старите българи да са свързани етнически и културно с местното балканско насаление, което е познато като траки. Повечето изследователи на миналото ни поставят корените на Аспаруховия хора край Енесей, или Хиндошуш. Станчо Ваклинов счита старите българи за тюрки, а Йордан Йорданов за индоиранци.   Въпреки, че разполагам с прилична библиотека, не успях да намеря никакви сведения за уникалния погребален обред като този от масовия гроб край Девня в земите на Средна Азия. Нито тюрки, нито индийски, или ирански народи го познават. В такъв случай остават две възможности – първата е обредът да е възникнал у нас по време на ранното Средновековие, а другата възможност е да се касае за тракийско наследство.   Причината да се търси паралел у народа на Орфей не е предизвикана от лично желание, а е нещо, което фактите налагат. Става дума за значителен брой исторически извори, в което са правени отъждествявания на българи с траки – мизи, пеони. Не можем да пренебрегнем и това, че повечето от нас принадлежат на така наречения понтийски антропологичен тип. Касае се за особен вид на средиземноморската раса, който е бил доминантен в Тракия. Не на последно място трябва да се спомене и тракийския характер на съществена част от нашия фолклор, древния произход на определени земеделски сечива и пастирски атрибути.   Потърсим ли сведения в литературата засягаща тракийската археология, ще намерим интересни неща. Дали е игра на съдбата, или случайност не зная, но във времето, в което започва проучването на масовия пръстеновиден гроб край Девня, 1969 година, в Румъния, Петре Александреску публикува важни неща за некропола край Истрия. Този град принадлежи на територия обитавана от гети, мизи и скити. Сведенията от откритието на Александреску са известни у нас защото са използвани от Георги Михайлов в книгата му “Траките”.   Тази  работа на Михайлов излиза през 1972 година, две години по-рано от публикацията, в която Димитър Димитров засяга масовия кръгов гроб при Девня. Напълно е възможно г-н Димитров да не е бил запознат с откритието на румънския учен, или пък с данните от творбата на своя колега Г.Михайлов и поради тази причина да не е споменал важните данни.   Сега, четиридесет и пет години след публикацията на Д. Димитров можем да запълним пропуска направен от редица наши изследователи. Цитирайки Петре Александреску, Георги Михайлов съобщава за особени обреди край древната Истрия- град в принадлежащата на Румъния Северна Добруджа. Касае се за могили, в чийто център има клада и, около които има направен специален пръстеновиден изкоп.   В първия пръстеновиден изкоп са намерени три скелета в необичайни положения и четири коня. В околовръстния изкоп на втората могила са намерени два скелета, а край третата могила са локализирани два странични изкопа, в които са хвърлени безразборно един върху друг тридесет и пет човешки скелета, размесени с насечени на парчета коне и магарета  [3] c.367.
image               Масов гроб край древната Истрия, по Александреску  http://books.openedition.org/pcjb/docannexe/image/1705/img-6.jpg   Михайлов представя и други ценни данни: “Поради това, че не са намерени следи от дрехи при хората и от сбруя при конете, учените заключават, че не се касае до погребални могили, а до заравяне след насилствена смърт, т.е. че имаме работа с изкупителни жертви, които трябва да се отдадат на трако-скитското население в хинтерланда на Истрос.” [3] с. 367-368.
image    Древно погребение с пръстеновиден изкоп, по Александреску http://books.openedition.org/pcjb/docannexe/image/1705/img-7-small700.jpg     Общите неща на погребението край Девня с трако-скитското край Истрия са следните:   1.В двата случая са налице пръстеновидни изкопи. 2.В двата случая липсва погребален инвентар при мъртъвците, или е твърде оскъден. 3.B двата случая има положени и животни. 4.B двата случая индивидите са застигнати от насилствена смърт. 5.B двата случая се касае за нетипично погребение, за изкупителни жертви. 6.B двата случая мъртъвците са нахвърляни в без определен ред и разположение. 7.B в двата случая се касае не за единични, а за групови погребения.   Разбира се има и разлики, при третото погребение край Истрия, с 35 индивида, изкопът не е строго пръстеновиден както при първите две, а дъговиден. Освен това, пръстеновидните изкопи при Истрия са около могила. Тези разлики могат да се обяснят лесно с големия период от време, който дели погребението от Девня – VII-X век [1] c.58 и това от Истрия – от времето на Античността – VI преди Христа [4] c.15.   Важното е това, че пръстеновидните ровове на около първата и второта могила край Истрия са възможно най-точния еквивалент на масовия кръгов гроб при Девня.   Регионът край Истрия предлага и други интересни неща, които има паралели в България. В земите обитавани от северните траки има доста локации, в които се срещат  отбранителни съоръжения като тези на тези Аспаруховите българи, но от средата на първо хилядолетие преди Христа. Става дума за земен вал и ров, като в определени случаи височината на вала е достигала до 20 метра (по сведения на И.Т.Никулице, Северные Фракийцы).   image
Карта на Малка Скития - Добруджа с указана локация на град Истрия, изобр. user Bogdan  https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d5/Scythia_Minor_map.jpg/800px-Scythia_Minor_map.jpg
Пак в територията на северните траки са намерени и особен вид жилища, каквито има и у нас – полуземлянки. Те са най-популярния тип, срещат се дори в старата ни столица Плиска. Навярно е излишно да се споменава, че крепостите са северните траки са строени с едри квадри.   Важно е да се добави, че свещения за дедите ни знак IYI се среща най-рано на Балканите по керамиката от културата Вичнча – 5000-4500 пр. Христа  (по сведения на Стамен Михайлов, Церманович, Тодорович). Типичната за старите българи чернолъската керамика също е с древни балкански корени Христа  (по сведения на Стамен Михайлов).   Всички тези неща показват, че Аспарух не е въвеждал някакви възникнали в Средна Азия обичаи и технологии, а е носител на една древна балканска традиция.   Самото име Аспарух не е ново за Балканите. Още по време на Античността, в земите на Добруджа са властвали царе с имена Хар-аспос и Адр-аспос. Да не забравяме и това, че Ут-аспиос е епитет на Тракийския конник. Преди време Веселин  Бешевлиев сравни българските имена Борис, Мостич, Персиян (Прусиян) c подобни от иранската ономастика, но въпреки завидната си ерудиция пропусна тракийските Борискос, Мостис, Прусий и така лиши читателите си от възможност за сравнение и проверка.   Твърде много информация не е достигнала изобщо до широката публика, а твърде много факти са представени в ужасно изопачен вид. На всичко отгоре не се допуска критика, която изобличава неверните данни лансирани от определени учени. Някои индивиди дори насаждат омраза към дедите ни наречени траки разпространявайки лъжи за тях.   Това поведение е недопустимо не само от гледна точка на науката, недопустимо е и от морална гледна точка. Редно е да бъдат измити лъжите мърсещи името на дедите ни, а не да се дава нов живот на клеветите на старите ни врагове. Редно е славата на предците ни да бъде представена в цялото си сияние, а не да се споменат няколко нещица и да се представят така, сякаш са всичко.   Неразумно е, безотговорно е да не си потърсиш наследството. Това е признак на страхливост и безхарактерност и само ще даде по-голям стимул на други хора да си приписват постиженията и заслугите на нашите предци. Пак ще повторя думите на Васил Левски - достойния син на България: “Чуждото не щеме, но и своето не даваме!”       Използвана литература:   1.Й.Йорданов, Антропология на древните българи, Масовия кръгов гроб при Девня, Тангра ТанНакРа ИК, 73, София, 2008; 2.Ст.Ваклинов, Формиране на старобългарската култура, Българско Историческо Дружество, Изд. Наука и Изкуство, София, 1977; 3.Г.Михайлов, Траките, НБУ, Второ допълнено и преработено издание,  София, 2015 ; 4.P.Alexandrescu Un rituel funйraire homйrique а Istros http://books.openedition.org/pcjb/1705?lang=en



Гласувай:
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nikikm
Категория: Политика
Прочетен: 19645778
Постинги: 44542
Коментари: 6159
Гласове: 7172
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031