Това е и рецептата на съветския шовинизъм – врагът може да те пощади, но руснака – никога. Затова, ако си руснак и ти е мил живота, викай за Русия и мрази без да се замисляш когото ти наредят или подскажат, и ще подобриш шансовете си за оцеляване. Поне докато не избягаш извън Русия. И поне, докато руснаци не те намерят отново. Преди да въздъхнеш тежко и да си спомниш руската поговорка: “Хорошо там, где нас нет”.

Хейтърството не e измислено у нас:



p.s. Mоже би нямаше да напиша този постинг, ако преди около половин година същия блогър не беше публикувал руски пропаганди за кръвопролитията в Осетия и Грузия в стила на победоносните сводки на Гьобелсовата пропаганда. Беше придружил със суперлативи и разказа на един професионален главорез от Чечня, в лицето на когото възхваляваше всички руснаци, независимо, че катила беше от смесен чечено-руски брак, което му е помогнало да стане от онези озверели срещу рода си изчадия, които у нас са били известни като “башибозуци”. Даваше като пример за следване руски командир, защото моментално застрелял старец, който според него опитал да се пазари. Точно тогава Путин направи прословутото си изказване, че малцинствата не са необходими на Русия, а скоро след това логично последваха атентатите във Волгоград, после и събитията на Майдана, но башибозуците официално наричат украинците и най-вече украинските управляващи “фашисти” и струпват войски по границата с Украйна, за да подстрекават размирниците и престъпниците там.  А нещата са елементарни: След като Кремъл няма какво да предложи на народа си като цел и мотив, не му остава друго, освен да го ангажира в зрелища с омраза и диверсии. Имали сме го същото кремълско отношение между двете световни войни и не трябва да го забравяме никога.  А толерирането на глупостта или слагачеството на феновете на азиатските жестокости не може да ни донесе нещо по-добро от превръщането ни в Кавказ на Балканите.