Постинг
25.08.2010 16:52 -
Банки и банкери - Първа част
Автор: alexmunro
Категория: Политика
Прочетен: 2270 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 25.08.2010 17:06
Прочетен: 2270 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 25.08.2010 17:06
Знаете ли какво никога не може да бъде задоволено?
— Окото на алчността — всичките световни богатства не могат да запълнят неговите желания.
Персийска мъдрост
Банковата система слага началото си във Вавилон преди около 3000 г. Причината за откриването й е златото. Тъй като за притежателите на злато е било неудобно да носят със себе си тежкия метал, те го оставяли на съхранение у някой свой приятел, на когото се доверявали. Той от своя страна им дава къс от пергамент или кожа със своя подпис или печат. По-късно всеки, който представи тази разписка на пазача, може да получи златото. С течение на времето тази система става по-популярна. Специални и все по-квалифицирани хора ста ват пазачи на златото и те започват да съхраняват съкровищата на повечето богаташи. В търговските си сделки притежателите на злато по-късно започват да обменят по между си тези разписки, така че не става необходимо златото да се изтегли от пазача. Става само прехвърляне и смяна на собственика. По този начин у пазача се натрупват злато и скъпоценности. Въпреки че скъпоценният метал не им принадлежи, пазачите започват да го дават назаем на други търговци, които им изплащат някакъв процент за използването му. По-късно тези пазачи на скъпоценности стават известни под името лихвари.
През средните векове лихварството е забранено. Малко по-късно, по време на кръстоносните походи неимоверено много нарасналата търговия в Европа довежда до създаването на първата международна банка.
Към средата на 15-то столетие Косимо де Медичи образува една интернационална банка със седалище Флоренция. Това е може би първата по-усъвършенствана банка за онова време с разклонения в други италиански градове, както в Авиньон и Лондон. В Римския отдел банката съхранява сметките и авоарите на папата. Лихвата, която банката получавала, е била 10%.
През 16-то столетие от Южна Америка в Испания се внасят огромни количества злато, което дава идеята и възможността за кредитиране. През това столетие се образуват и първите модерни банки, някои от които съществуват и до ден днешен: Банко ди Санто Спирито в Рим, Монте де Пиета в Неапол и Банко ди Палермо в Сицилия.
Тези банки, финансирали международната търговия, трупат неимоверни печалби от лихвите и най-вече от валутната разлика. Най-важната фаза в развитието на банките настъпва в момента, когато те започват да си служат с чужди пари и когато използват влоговете и спестяванията на хората. Те заплащат някакво минимално възнаграждение на вносителите, а предоставят същите пари на други хора, предприятия и държави с много по-висока лихва. Използват се най-различни трикове, които засягат имената на банките. Някои са наречени «Национални банки» за по-голяма убедителност и стабилност. Първата такава банка през 1674 г. взема името Шведска национална банка. Тя е последвана от Английската национална банка през 1694 г., когато една група търговци се споразумяват да дадат 1200 милиона лири назаем на крал Вилхелм III с 8% лихва. Но освен това те получават монополното право да печатат банкноти и да приемат депозити.
(следва)
— Окото на алчността — всичките световни богатства не могат да запълнят неговите желания.
Персийска мъдрост
Банковата система слага началото си във Вавилон преди около 3000 г. Причината за откриването й е златото. Тъй като за притежателите на злато е било неудобно да носят със себе си тежкия метал, те го оставяли на съхранение у някой свой приятел, на когото се доверявали. Той от своя страна им дава къс от пергамент или кожа със своя подпис или печат. По-късно всеки, който представи тази разписка на пазача, може да получи златото. С течение на времето тази система става по-популярна. Специални и все по-квалифицирани хора ста ват пазачи на златото и те започват да съхраняват съкровищата на повечето богаташи. В търговските си сделки притежателите на злато по-късно започват да обменят по между си тези разписки, така че не става необходимо златото да се изтегли от пазача. Става само прехвърляне и смяна на собственика. По този начин у пазача се натрупват злато и скъпоценности. Въпреки че скъпоценният метал не им принадлежи, пазачите започват да го дават назаем на други търговци, които им изплащат някакъв процент за използването му. По-късно тези пазачи на скъпоценности стават известни под името лихвари.
През средните векове лихварството е забранено. Малко по-късно, по време на кръстоносните походи неимоверено много нарасналата търговия в Европа довежда до създаването на първата международна банка.
Към средата на 15-то столетие Косимо де Медичи образува една интернационална банка със седалище Флоренция. Това е може би първата по-усъвършенствана банка за онова време с разклонения в други италиански градове, както в Авиньон и Лондон. В Римския отдел банката съхранява сметките и авоарите на папата. Лихвата, която банката получавала, е била 10%.
През 16-то столетие от Южна Америка в Испания се внасят огромни количества злато, което дава идеята и възможността за кредитиране. През това столетие се образуват и първите модерни банки, някои от които съществуват и до ден днешен: Банко ди Санто Спирито в Рим, Монте де Пиета в Неапол и Банко ди Палермо в Сицилия.
Тези банки, финансирали международната търговия, трупат неимоверни печалби от лихвите и най-вече от валутната разлика. Най-важната фаза в развитието на банките настъпва в момента, когато те започват да си служат с чужди пари и когато използват влоговете и спестяванията на хората. Те заплащат някакво минимално възнаграждение на вносителите, а предоставят същите пари на други хора, предприятия и държави с много по-висока лихва. Използват се най-различни трикове, които засягат имената на банките. Някои са наречени «Национални банки» за по-голяма убедителност и стабилност. Първата такава банка през 1674 г. взема името Шведска национална банка. Тя е последвана от Английската национална банка през 1694 г., когато една група търговци се споразумяват да дадат 1200 милиона лири назаем на крал Вилхелм III с 8% лихва. Но освен това те получават монополното право да печатат банкноти и да приемат депозити.
(следва)
Пак ще ни прееб@в@т
Сто години от рождението на Жан Маре
ЕкШПЕРЦът по разбиване на енерГЕПИйни ка...
Сто години от рождението на Жан Маре
ЕкШПЕРЦът по разбиване на енерГЕПИйни ка...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари