ТАЙНИЯТ  ТРАКИЙСКИ  РЕЧНИК - I


Заглавието ще озадачи мнозина. Какво ли ще да е тайният тракийски речник? Всъщност няма никаква мистерия, касае се за думи, които или не са споменати от нашите траколози, или не са обяснени правилно. Речникът, който ще бъде представeн дава данни, които не са били достъпни за широката публика до сега. Оформлението е напълно различно, думите са систематизирани по категории. Това позволява да се види по-ясно връзката между българският език и неговият най-древен вариант – тракийския.

Първо трябва да бъде обяснено как се изгражда речник на “мъртъв” език. Понякога разполагаме с точен превод на тракийска дума. Хезихий споделя, че тракийската дума за зелка е зелкия, а според Страбон матоас означава мътещ, мътен. От древни надписи могат да се извлекат и други думи без да е даден превод за тях. Едно тракийско посвещение към богинята-майка съдържа фразата МАТAР КУБИЛЕЯ. Знае се, че Кубилея е едно от имената на богинята Кибела, а матар (еквивалент на старобългарската матерь) отговаря на майка.

Етнонимите също дават ценна информация. Споменатите от Плиний морисени живеят до Черно море и от това може да се направи заключение, че тракийската дума за море е море.

Начинът на представяне на глосите на “мъртъв” език е много важен. В случай, че учените ни бяха дали кратък списък с най-ясните тракийски думи то и за обикновените хора щеше да стане ясно, че става дума за древно българско наречие. Ето кратък пример:

аз- аз

ти-ти

до-до

то-то

он-онъ ( той)

ме –ме ( мене)

вода-вода

бел, бал-бел, бял

кол-кол

коза-коза

кост-кост

бок – бокъ ( хълбок)

баба-баба

дед-дедъ ( дядо)

тате- тате

рад-радъ ( радост)

ведра-ведра ( ясна)

стара-стара

сад-сад ( градина)

хром-хром ( недъгав)

остро-остро

у-у ( във)

рад-радъ (радост)

темен-темен, тъмен

Първата колонка е от тракийски думи, а втората български. Коментарът е излишен, нали? Ето затова подобна систематизация никога не е правена.

Иначе нямаше да се вярва на измислиците за “идването” на българите в Европа, нито пък някой щеше да стане жертва на безсрамната лъжа, че траките са изчезнали като народ.

Идентичните думи ще бъдат представени отново по-долу в различни категории не с цел да се повиши бройката, а за да се добие по ясна представа за връзката между днешният български и най-старият му вариант. Подробни обяснения за тракийските думи и родствените им от санскрит и други езици ще бъде представена в друг постинг.

1. Имена на животни

ава – овца

бебер-бебер ( бобър)

удра – видра

орол-орел

ельен-елен

коза-коза

вол (инт)-вол

вонасос-вонящ ( див бик)

кен-кон

еспа, аспа-кон ( спехъ-бързина)

марка-кон ( мрак-черен кон)

кун-куче

суна-щененъ ( кученце)

екс(ис)-еж

ес-осел (магаре)

корубант-жребен(т)- жребче

зум-зъм (змия)

зер-звер, звяр

заек, заяк-заек

2.Растения

дару- дъру (диал.)- дърво

зелеиа-зелие ( зеленчук)

зелкия-зелка

буб-боб

обула-ябълка

берза-бреза

керса-череша

бриза-брица ( вид житно растение)

дрен-дрен, дрян

3. Топонимия

дама – дам, домъ (дом)

вес – вьсъ (село)

сел - селище

горд – град

сад-садъ (градина)

дуор, дур – двор

перг-праг

ракул-ракла

полт – плот (ограда)

стене – стена

бара-бара ( малка река)

вер-вир

азеро-езеро

пена-пена, пяна

рит-рид

берг-брег, бряг

земла-земля (земя)

тала-тило ( земя, повърхност)

вода- вода

море-море

тарп-трап ( изкоп)

балта, белте- балта, блато

пале-поле

дебре-дебри

гор, гар –гора ( планина)

друм – дръмъ ( гора)

бурт - брод

калсас-калище

карпа-карпа (скала)

ил-илъ ( кал)

мук- мокрище ( блато)

магура-могила, хълм

мал-молъ (хълм)

катун-катъ, катун ( стан)

4.Време

тама-тъма

дин-ден

естр-устро ( утро)

уранио-рано, светло небе

сайма – зима, сняг

5. Анатомия

кост-кост

бок- бокъ- хълбок

оста, уста- уста

серд – сърце

глава-глава

ок- око

буза-буза

гуша-гуша