Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.04.2009 19:22 - Йозеф Гьобелс - Комунизмът без маска
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 7345 Коментари: 3 Гласове:
0

Последна промяна: 13.04.2009 22:39


Преди неколко дни случайно се сетих за Гьобелс, и как ни бяха внушили, че той бил олицетворение на пропагандата. А всъщност за прословутата Гьобелсова „пропаганда“ не се привеждаха никакви примери, освен приписваната му фраза, че „лъжата, повторена сто пъти, става истина“! И на следващия ден, съвсем случайно попаднах на реч на Гьобелс, от 1935 г., от която тук превеждам (от руски) една част.

Разбира се, самият аз, съвсем не съм изненадан, защото както винаги, крадците викат „дръжте крадеца“, а лъжците и демагозите обвиняват честните и достойните, че уж те лъжели и заблуждавали.

Мошеническите похвати на тези не-хора и техните професионални лъжи, вече отдавна са ми добре известни, но за съжаление, малцина са тези, които по някакъв начин са имали възможност, повече или по-малко да си отворят очите, защото на практика това е почти невъзможно, поради тоталната едностранчивост на средствата за дезинформация и развращаване, и поради втълпените ни, още от ученическите години, лъжливи щампи и целенасочено подправени обществени „науки“.

Затова си направих труда да преведа и публикувам част от речта на Гьобелс, та всеки да преценява за себе си, кои всъщност са световните лъжци, измамници и демагози. А който открие някаква лъжа или лъжлива пропаганда в това изложение на Гьобелс, нека го посочи, за да го коментираме!  Аз май не открих!


 

Йозеф Гьобелс - Комунизмът без маска

http://zarubezhom.com/gebbels.htm

Реч на годишния партиен конгрес на НСГРП, 13 септември 1935 г.
 

В началото на август, т.г. един от най-влиятелните английски вестници отпечата поредица, под заглавие: „Двете диктатури“, в която е направен наивен и неудачен опит да се покажат на читателите редица сходства, уж съществуващи, между руския болшевизъм и германския национал-социализъм. Статията предизвика разгорещени дискусии в международните къргове, което е още едно доказателство, че даже и между най-видните западноевропейски къргове съществува поразително неразбиране за опасността, която комунизмът представлява, за живота на отделния човек и на всички народи.

Авторът на статията твърди, че символите, противопоставящи се сега, един на друг, символите на болшевизма и национал-социализма, олицетворяват режими „подобни по структура и еднакви по много свои закони и основни принципи. И тази прилика, постоянно се увеличава

И по-нататък пише: „В двете страни има същата цензура, и в искуството, и в литературата, и разбира се, в пресата; същата война с интелегенцията и нападки срещу религията, а също масови демонстрации на оръжия, независимо дали на Червения площад или на Темпелхофер Фелд“.

Поразително и ужасно е това – заявява авторът – че тези два народа, толкова различни преди, се възпитават и се учат да живеят по толкова сходни и сиви шаблони“.

Много празнословие и малко разбиране. Анонимният автор на тази статия, явно не е запознат с основните принципи, нито на национал-социализма, нито на болшевизма. Той вижда само някои повърхностни явления... Това съвършенно неправилно разсъждение по дадения въпрос, бихме могло да отминем с мълчание, ако не беше фактът, че обсъжданите тук проблеми принадлежат към политическите явления, имащи най-голямо значение за бъдещето на Европа...

Затова аз, на свой ред, ще се опитам да анализирам основните елементи на болшевизма и да ги покажа на германската и евреопейската общественост, колкото може по-ясно. Тази задача не е от леките, предвид пропагандистките учереждения на Комунустическия Интернационал, които без съмнение са добре организирани, и на които се удаде да представят на световната общественост, извън Съветския съюз, напълно неправилна картина на болшевизма... Трябва да отбележим също и дълбоката ненавист, която изпитват либералните кръгове по целия свят, по отношение национал-социализма и неговата практическа, съзидателна работа в Германия... Те не виждат най-главното. Международният комунизъм напълно ще унищожи всички национални и расови особености, присъщи на човешката природа... Комунизмът експлоатира всичко, с помощта на гигантска, щателно организирана и жестока система , потъпквайки личните ценности и жертвайки личността, за създаване на масов идол, представляващ жалка пародия на истинската същност на живота. Същевременно комунизмът игнорира и унищожава всичките идеалистични и възвишени подбуди на хората и народите, с помощта на своите груби и празни материалистични принципи.

От своя страна, национал-социализмът вижда във всичко това (в собствеността, в личните ценности, в народа, в расата, в принципите на идеализма) тези сили, които движат всяка човешка цивилизация и които определят нейната ценност.

Болшевизмът ясно заявява, че неговата цел е – световна революция. В неговата същност лежат агресивни международни стремежи. А национал-социализмът се ограничава единствено с Германия и не се явява продукт за експорт, както по абстрактни, така и по практически си свойства.

Болшевизмът отрича религията, по принцип, изцяло и напълно. В религията той вижда само „опиум за народите“. А национал-социализмът, напротив, защищава и подкрепя религиозните убеждения, отдавайки в своята програма, приоритет на вярата в Бога и в онзи свърхестествен идеализъм, предначертан от самата Природа, изразяващ се в расовия дух на народа. Национал-социализмът може да служи за пример, за нова концепция и нова форма на европейската цивилизация.

А болшевиките подеха кампания, оглавявана от евреите, с участието на международната организирана престъпност, против културата, като такава. Болшевизмът е не само срещу буржоазията, но и въобще, срещу човешката цивилизация. Неговата крайна цел ще бъде, разрушаване на всички търговски, социални, политически и културни достижения на Западна Европа, в полза на престъпен международен заговор, нямащ местни корени, и намерил своето изражение в юдаизма. Този грандиозен опит да бъде унищожен цивилизованият свят, крие в себе си огромна опасност, тъй като комунистическият Интернационал е майстор на въвеждането в заблуждения. Той съумя да си намери покровители и първопроходци в по-голямата част от интелектуалните (масонски) кръгове в Европа, физическото и духовното унищожение на които ще бъде пърият резултат от световната болшевишка революция.

Болшевизмът, който всъщност напада личността, си дава вид, че е светилник на разума. Там, където му е нужно, той се представя като вълк в овча кожа. Но под измамната маска, която той, ту тук, ту там си слага, неизменно се спотайват дяволските сили за разрушаване на света. Там където той получи възможност да приложи на дело своите теории, той създаде, т.н. „работническо-селски рай“, във вид на гигантска пустиня от бедни и гладни хора. Ако погледнем в неговите доктрини, ще видим вопиющо противоречие между теорията и практиката му. В теориите си, той е страстен и грандиозен, но зад привлекателната му (теоретична) външност се крие отрова. В действителност той е страшен и ужасен. Това се вижда от милионите жертви принесени на неговия олтар, – с меча, топора, глада, и въжето на палача. Неговото учение обещава безгранична „власт на работниците и селяните“ и „безкласов обществен строй“... и че в тази връзка ще настъпи мир в целия свят.

А на прктика: Милиони работници с нищожни заплати, което просто неможе да си представим в Западна Европа; милиони скърбящи и страдащи селяни, на които взели земята, която сега е опустошавана и разорявана с безумните експерименти на парализиращия (насилствен) колективизъм; глад, от който ежегодно умират милиони хора (и то в страна, с такива размери, с които може да е житница на цяла Европа!); създаване и екипиране на армия, която, според изявленията на всичките водещи болшевики, ще бъде използвана за осъществяване на световна революция; грубо и безжалостно управление от водещ към пропаст, държавен и партиен апарат на банда терористи, състоящ се в поголямата си част от евреи. Всичко това говори на съвсем друг език и светът не трябва да го слуша до бекрайност, защото това е разказ за безименните страдания и невъобразимите лишения, които търпи народ с население сто и шеесет милиона.

Фактът е, че за постигането на своите цели болшевизмът използва пропагандни методи, които могат да разпознаят само тези, които имат опит в тези неща, а пропагандата на болшевиките (с помощта на купената или заблудена интелегенция) се приема доверчиво от редовите граждани. А това прави международния болшевишки тероризъм невероятно опасен за останалите страни и народи. Тази пропаганда изхожда от принципа, че „целта оправдава средствата“, и че може и трябва да се използват лъжата и клеветата, грабежите и палежите, терорът против личността и против масите, шпионажът и саботажът в армията, и че единствената и изключителна цел, която не трябва да се изпуска от предвид, е осъществяване на революция в целия свят. Този изключително пагубен метод за влияние върху народните маси, не се спира пред никой и пред нищо. С него може да се справи само този, който вижда неговите тайни движещи сили и е способен да вземе нужните контрамерки. Тази пропаганда умее да приспособи и използва всякое средство за своите цели. В интелектуалните кръгове тя си придава интелектуален вид. С буржоазията тя се държи по буржоазному. С пролетариата, по пролетарски. Когато и е изгодно, тя е мека и пасивна, но винаги когато среща опозиция, която трябва да преодолее, тя става агресивна.

Своята международна пропаганда болшевизмът осъществява чрез Коминтерна.

Преди неколко седмици, този (международен) апарат за разрушаване на света, представи пред цяла Европа своя план (кампания) за унищожение на народите и държавите, с пълно излагане и класифициране на тактическите и стратегическите елементи на тази кампания.

Но въпреки това, буржоазният свят, за изтреблението на който бе обявено открито и без уговорки, не се опита да изрази публичен протест и възмущение, и да обедини под свое ръководство всичките сили за оказване на решителен отпор.

Тревога бе повдигната само в тези страни, в които болшевизмът бе окончателно победен, чрез възстановяване на националните принципи. А буржоазният свят, когото заплашва страшна опаснност, се надсмя над вдигнатата тревога и я отхвърли, като силно преувеличена.

Очистена от вътрешни врагове и обединена под идеалите на национал-социализма, Германия застана начело на силите, маршируващи в борбата против международната болшевизация на света. При което тя напълно си дава сметка, че изпълнява всемирна мисия, излизаща извън нейните граници. От успешния изход на тази мисия зависи съдбата на нашите цивилизовани народи. Но като национал-социалисти, ние виждаме болшевиките, като на рентген. Ние можем да го познаем под всяка маска и под всякаква маскировка. Той стои пред нас, лишен от прикриващите го външни признаци, разсъблечен и гол, в цялото му отвратително измамничество. Ние знаем какви са ученията му, знаем и какъв е той на практика.

Надолу ще бъде показана неприятната картина, подкрепена във всичките и детайли с неоспорими факти. Ако в света е останало, поне капка здравомислие и способност за здрав разсъдък, то страните и народите трябва да бъдат шокирани от това зрелище, и трябва да вземат решение да се обединят за обща защита от тази страшна заплаха.

Методите на комунистическата пропаганда и нейната теория, на територията на Русия и зад нейните граници, ще бъдат показани с примери, които считам за характерни. Тези примери могат да се заменят с хиляди други, които, събрани заедно, ще покажат чудовищния характер на това световно заболяване.

Убийствата на отделни хора, убийствата на заложници и масовите убийства, са любимите методи, използвани от болшевизма за преодоляване на всякакви пречки, стоящи на пътя на неговата пропаганда.

В Германия, жертви на комунистическия терор, насочен срещу отделни хора, станаха триста национал-социалисти. На 14 януари 1930 г. комунистът Алберт Холер, известен като Али, застреля Хорст Весел в неговия собствен дом, през полуотворената врата; помощници на Холер бяха евреите Сели Епщайн и Елза Кон. На 9 август 1931 г. на берлинския Бюловплац, бяха застреляни капитаните от полицията, Анлауф и Ленк. В подстрекателство към убийство обвиниха лидерите на комунистите Хайнц Нойман и Кипенбургер. Скоро след това Хайнц Нойман бе арестуван в Швейцария, заради подправен паспорт, но на Гермабия бе отказано предаването му, под предлог, че това е „политическо престъпление“. Това са само неколко примера за терор срещу отделни лица.

А ето и други, говорещи сами за себе си, примери на кървожадност и жестокост, – случаите на убийства на заложници, случили се в предишните години. На 30 април 1919 г. в двора на Литполдската гимназия в Мюнхен, бяха застреляни в гръб 10 заложници, сред които една жена, а телата им бяха обезобразени до неузнаваемост. Това злодеяние бе извършено по заповед на комунистическия терорист Егелхофен и под отговорността на съветските комисари – евреи, Левин, Левин-Нисен и Акселрод. В 1919 г. при болшевишкия режим на Бела Кун (с истинско име Арон Кон), в Будапеща бяха убити 20 заложници. По време на октомврийската революция в Испания, 8 души бяха разстреляни в Оведо, 17 в Турин, а в казармите на Пелано, за прикритие на комунистическа атака, начело на метежниците били подкарани 38 пленници, част от които били разстреляни. На 31 юли 1935 г. на конгреса на Коминтерна, комунистическият лидер Карсио, открито заяви, че тази революция се осъществява „под комунистическо ръководство“.

Този кървав списък става все по-жесток и ужасяващ, ако добавим към него и наистина невероятното количество масови убийства, извършени от комунистите. Класически прототип на всичко това е Парижката Комуна от 1871 г. която Карл Маркс горещо посрещнал, а в наши дни съветските комунисти я приеха като модел за световна болшевишка революция. Да се установи точният брой на жертвите от тази ужасна 1871 г. вече не е възможно. Чекистът Евреин Бела (Арон) Кун извърши експеримент, който може да съперничи с Парижката Комуна, що се отнася до количеството пролята кръв, със заповедите за убийството в Крим на 60 -70 хиляди човека. Тези убийства били извършени главно с картечници. В Градската болница на Алупки, пред вратите били изнесени на носилки и застреляни 272 болни и ранени. Този случай бе официално потвърден в отчет, представен на Женевския комитет на червения кръст. За 133-те дни от устроения масов терор, евреинът Бела кун изтребил неизброимо количество народ. Имената на 570 от тях са изнесени в официални документи. Ноември 34 г . китайският маршал Чан Кай Ши публикува документ, че в провинция Кянгси, комунистите убили един милион човека и иззели цялото имущество на 6 милиона. Кървавите, ужасяващи събития достигнаха своята кулминация в маасовите убийства извършени в Съветска Русия.

Според данни представени от самия СССР, и отчитайки достоверните източници, броят на убитите. За първите 5 години съветска власт, са около 1 милион и 860 хиляди човека, от които 6000 учители, 8800 лекари, 54000 офицери, 260 хиляди войници, 105 хиляди полицаи, 49 хиляди жандарми, 12 800 чиновници, 355 хиляди аристократи, 192 хиляди работници, 815 хиляди селяни.

По оценките на съветския статистик Огановски, броят на умрелите от глад, през 1921 – 1922 г. е 5 милиона и 200 хиляди. Австрийският Кардинал Епископ, Инницер, в своето обръщение през юли, 1934 г. каза, че в Съветския Съюз от глад умират милиони. В реч, произнесена на 25 юли 1934 г. пред палатата на лордовете, Кентърберийският Архиепископ, говорейки за умрелите от глед през 1933 г. каза, че броят им се колебае, от 3, до 6 милиона.

Ето, ние имаме пред очите си картината на този душеразкъсващ масови терор, пред който бледнеят всички досегашни най-жестоки примери от войните и революциите, от цялата история.

Такава е реалната система на кървопролитията, смъртта и терора, извършвани от престъпни и истерични политически маняци, готови да я копират във всяка страна и сред всеки народ, със същите методи на терор, само да им се предостави такава възможност.

В светлината на всичко това може и да не се привеждат примерите на дисциплина и великодушие, проявени от национал-социалистите, при осъществяването на революционните им цели.

Ето такова е „поразителното и ужасно“ сходство между методите , използвани от двата режима, които авторът на нашумялата статия в английския вестник, счита за сходни „по основната си структура“. Впрочеем, приведените от мен факти още не представят пълната картина.

Революциите струват пари. Пропагандните кампании, провеждани по целия свят, трябва да се финансират. И болшевизмът намира нужните средства за това, по присъщия му маниер.

Лятото на 1907 г. Сталин организира знаменитото терористично нападение срещу транспорта, превозвцащ парите от Тифлиската държавна банка. Жертви на това нападение станаха тридесет човека. Били отмъкнати 250 хиляди рубли, изпратени след това на Ленин, в Швейцария. На 17 януари 1908 г. в Париж, бил арестуван евреинът Валлах Меир (сега известен като Литвинов, бивш председател на Съвета на Лигата на нациите) заради причастието му към взрива и грабежа в Тифлис.

Германската комунистическа партия организира и извърши редица грабителски нападения, а също и кражби на взривни вещества от официалните складове. Списъкът с делата, разглеждани от съдилищата на Райха, е доста впечатляващ. Той съдържа 30 престъпления, записани като крупни и извънредни произшествия. Тук трябва да се добавят взривовете и палежите, организирани и извършени, без и най-малка загриженост за живота на невинните граждани.

На 16 април 1925 г. В софийски Катедрален храм (пълен с хора) гръмна взрив, организиран и осъществен от комунистите. Юли 1927 г. комунистите подпалиха виенския Дрорец на правосъдието. На рождения ден на Ленин, 22 януари 1930 г. в Москва бе взривен Симоновският манастир, основан 14-ти век. В нощта между 27 и 28 февруари бе подпалено зданието на берлинския Райхстаг, като сигнал за комунистическо въоръжено въстание. Тогава, чрез стачки, улични боеве и въоръжени въстания, е трябвало да се извърши първата подготвителна фаза на болшевишка революция. Използваните методи са еднакви във всички страни... В едно от своите пропагандни издания, Коминтернът се похвали, че той е организирал почти всички стачки, случили се през последните години. Тези стачки преминават в ожесточени улични боеве. А от уличните боеве, до въоръжено въстание, има само една крачка. Ето списък на въстанията, в хронологичен ред:

Октомврийска революция 1917 г. в Русия,

Спартаковски метеж 1919 г. в Германия,

Въстанието на Макс Хьолц 1920 г. в Фогтланд

Червеноармейското въстание в окръга Рур,

въстанието 1921 г. в централна Германия,

септември 1923 г. в Хамбург,

декември 1924 г, в Равел,

23 октомври 1926 г., 22 февр. 1927 и 21 март в Шанхай,

декември 1927 г. в Кантон,

октомври 1934 г. в Испания,

април 1935 в Куба и май, във Филипините.

Основният удар на болшевишката пропаганда беше срещу въоръжените сили на държавите, защото ако искат да получат подкрепата на мнозинството от народа, те никога няма да постигнат своите планове. Затова силата е единственото, което им остава. Но във всяка здрава държава, те се натъкват на съпротива от страна на армията. Затова болшевиките вършат своята разложителна пропаганда вътре в самата армия . Задачата им е да подронят армията отвътре и да я направят възможно най-неефективна срещи анархията.

В Германия, до идването на национал-социалистите на власт, съществуваше тясно сътрудничество между съветския шпионаж и тукашните комунистически организации...

От юли 1931 до декември 1932 г. Германските съдилища са разгледали сто и единадесет случая на държавна измяна. Зад тези случаи стои дейността на компартията. Освен това беяха разкрити огромен брой случаи на шпионаж от промишлен характер. Най груб пример за намеса на „съветските дипломати“ във вътрешните работи на друга държава, с цел да бъдат създадени в нея политически проблеми, бе демонстриран от съветския посланник в Германия, евреинът Йофе, който на 6 ноември 1918 г. бе принуден да напусне Берлин, заради използването на дипломатически куриер за превозване на подривни материали, които е трябвало да бъдат използвани за подриване на Германската армия и подготовката на революция...

Сега разбираме, че цялата тази дейност е имала за цел да разбие германския Райх, чрез разложение в германската армия.

Във всичките тези актове на терор, убийства на заложници и масови убийства, грабежи и палежи, стачки и въоръжени въстания, шпионажи и саботажи в армията, ние виждаме отвратителната и уродлива физиономия на световната комунистическа пропаганда. А идея или движение, използващо толкова низки и подли методи за завземане на властта и за нейното задържане, може да остане на власт само с помощта на сплетни, клевети и измами. Тези типични методи, използвани от болшевизма в неговата пропаганда, се употребяват и променят в зависимост от обстановката. От това се разбира, защо кризите в другите страни, извън СССР, така леко се използват в болшевишката пропаганда, при което ни говорят, че в СССР е в ход социалистическо строителство, което отстранило икономическата разруха и създало държава в която няма безработица. А в действителност в тази страна има търговски безпорядък и промишлен колапс, просто не подаващи се на описание, В „страната в която няма безработица“, улиците на големите градове са препълнени със стотици хиляди, ако не и милиони бездомни деца и бедняци, във време, когато други стотици хиляди са обречени на интерниране и принудителен труд.

Докато в другите страни, уж цари капиталистическа или фашистка диктатура, Русия служела за пример, за свобода и демокрация. Така ни казват.

А в действителност тази страна стене под еврейско-марксистки гнет, който не се спира пред нищо, за да се задържи на власт. Така наречената свобода и право на самоопределение на народите, съставляващи Съветския Съюз, всъщност се оказва процес за поробване и изкореняване на самите тези народи.

Така нареченото освобождаване на колониалните и полуколониални народи от международния пролетариат, погледнато в исинска светлина, се явява кървав и безпощаден износ на съветския империализъм, от най-лош вид.

В самата Германия, до нашето идване на власт, декларациите на компартията безсрамно се променяха, в зависимост от обстановката. Отначало Германия беше „полуколония, принесена в жертва на версайските държави, която държат в подчинение с помощта на лигата на нациите“. Но когато национал-социалистическото движение започна да постига успехи сред германския народ, компартията публикува програма за „национално и социално освобождение“. След това те провъзгласиха пролетарска конфедерация между Берлин и Москва, и против Версай и Лигата на нациите. А сега с Париж и Прага имат военен пакт, а СССР влезе в Лигата на Нациите, преди така ругана и наричана „Лига на грабителите“.

Така наречената умиротворителна политика на Съветския Съюз, всъщност се изразява в революционни интриги в другите страни и в нескривано разпалване на конфликти сред различните държави, при което СССР стремително се въоръжава, готвейки се за нападателна война. На хората в Западна Европа говорят за обществен строй без разделяне на класи, обаче в Русия съществува жестоко разделение между привилегированата и безимотната касти.

Съветската пропаганда говори за „рай за децата, с най-щастлива младеж в света“. А в действителност, в СССР живеят милиони неосигурени деца; там съществува детски труд и даже смъртно наказание за деца. Болшевишката пропаганда лъжливо говори за „освобождаване на жените при комунизма“, но реалността е такава, че институцията на брака бе напълно отменена; че става ужасна дезинтеграция и ликвидация на семейния живот; че за жените няма работа, и че застрашително се увеличава проституцията. Такъв режим, при който теорията и практиката са във вопиющо противоречие, може да се удържи само с лъжи и нагло лицемерие.

.............................

http://zarubezhom.com/gebbels.htm
 




Гласувай:
0



1. анонимен - Няма заглавие
14.04.2009 16:38
В тази връзка какво мислите за доста добре обоснована теория в книгите на Суворов, че Германия напада Съветския съюз като изпреварващ удар, тъй като СССР реално се е готвел за атака над цяла Европа и заробването й?
цитирай
2. grigorsimov - Ледоразбивачът
14.04.2009 18:07
Отдавна прочетох книгата на Суворов - "Ледоразбивачът" (псевдоним на Хитлер), в която авторът, напълно аргументирано доказва, че цялата червена армия и цялата военна доктрина на СССР, са били подготвени за нахлуване в Европа, и на първо място, в Германия.
Такава е била и първоначалната цел на новата "съветска", а всъщност, изцяло еврейска власт.
Такъв е бил планът на "световното еврейство", олицетворявано от фамилията Ротшилд, още след самата болшевишка революция.
Скоро публикувах, но в момента не можах да открия публикацията, как министър-председателят на Англия, Чембърлейн посещава Хитлер, 1938 или 39 г. и високомерно пита Хитлер: "Защо не нападнахте СССР, нали обещахте!" А Хитлер, след като помислил дълго, отговорил: "Още не съм готов". Този кратък разговор предвивливо бил записан на магнетофон от Рибентроп. И когато след неколко месеца английска делегация отишла в Москва да настоява СССР да нападне Германия, и съветското ръководство веднага започнало нужната подготовка, за това нападение, Рибентроп спешно отлетял за Москва и пуснал на Сталин записа с думите на Чембъплейн.
И както пише в оригинала, веднага след прослушване на записа, се стигнало до подписването на договора за ненападение между СССР и Германия. Но, естествено, този договор само е отложил световните планове за експанзията на съветския комунизъм и унищожението на Германия, което се е опитал да предвари и предотврати, Хитлер.
цитирай
3. анонимен - да добавя
09.02.2010 13:12
Кой знае защо,но никой не обръща внимание на факта,че в СССР ВСИЧКИ са знаели за предстоящата война!!!Това не се е криело!Днес,със задна дата,разни мемоаристи свенливо и деликатно,като ощипани госпожици,разказват как някои се притеснявали от евентуална война!Това е такава долна манипулация,че просто нямам думи!Но историята,както е известно,се пише от победителите!:(
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 28315767
Постинги: 4287
Коментари: 7547
Гласове: 8239
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031