ВРЕМЕ

 

           По тези улички странични

           вървя в тунел зелен,

           с къщи стари, екзотични

           и свод от клони извисен.

 

          Олющени стени неподновени,

          врати във стил предишен,

          а праговете всички изхабени

          от хорския вървеж многогодишен.

 

          Дори автомобилите на тротоара

          паркирани в редица притеснено,

          избягали от уличната надпревара,

          внушението правят удвоено.

 

          Всичко, що е миналото дало,

          тука във картина е заспало.

Застинало!

Стихотворението няма въобще такова внушение.
Напротив, имаме голяма история и трябва
дая пазим.

Вашто заключение
от това стихотворение
е плод на лошо настроение.
Вай Воф

Настроението ми е прекрасно, защото отдавна не живея в България (страната само с минало, без настояще и без бъдеще). В моята поезия всичко е светло, чисто и просторно. Но тя не се предлага, като разбрахте.