ЗАЩО

Защо смутено поглед свеждам

щом само спомня твоите очи?

И само с нежност, с ясна нежност,

докосвам спомена и ме боли. 

Защо успя да завладееш,

разпали огъня в едно сърце.

Ех, как си спомням, че те имах,

но... отдавна аз не съм дете.

Защо наистина забрави,

че ти си в спомени и във мечти

и нощем в мрака зъл и тъмен

все твоят образ ме крепи?

Има въпроси, които цял живот си остават без отговор. А може би е по-добре така...
Красиво и тъжно стихотворение.
Поздрави!:)

Всъщност зададените въпроси не се и нуждаят от отговори. Отговорът е ясен. Той се нарича ВРЕМЕ...

Реторични въпроси:) И като всяка реторика носят и убеденост, и страст, вяра и обич, дори там, където вече ги няма - вън от времето и от условностите. Силни стихове! Поздравления, Вал!

Напълно си разгадала смисъла на казаното. Благодаря ти.

и НАЙ УМНИЯТ СИ ИМА ГЛУПОСТИ, Умният винаги ще се справи със ситуации в каквито мъдрият няма да се забърка!
Поздрави