... моите стихотворения имат един съществен недостатък – 
доверчиви са като дечица в предучилищна възраст, 
всеки може да им издърпа ухото, да им рече: 
– Ела с баща си на родителска среща! – или: – Я ми бегай от главата! – 
а най-често: – Ти кво си въобразяваш бе, хлапак! – 
да ги завре в коша за боклук, в кучи гъз, да ги натири 
на фичката си файчина, или там – дето зимуват раците, и ще бъде прав –
тия мои стихчета момчурлячета са толкова неприложими 
и за нищо не стават, освен да растат на бройна форма, 
на метри, на хекзаметри, умножени по "Пи" на квадрат, 
никога не спазват вечерен час и винаги ги оставям да си бръмчат на воля
из клечорляците и мидените черупки по Южния плаж на Варна, 
реша ли да си повикам от Нищото артистичните си заложби, 
ги казвам на всеослушание в Централния подлез, на Централна ЖП-гара,
на Седмата пейка в Шишковата градинка – или пред ЦУМ,
дори обръщам старата си сламена шапка, че да изкарам някой лев, 
ама ме вземат за отнесен от вихъра – 
пък мен ме бръснат само студените утринни бризове, 
гадно е да си баща на разхвърляни по света и у нас сиротинчета, 
които се връщат единствено в сънищата ми – 
завиват ме през глава, казват ми: – Лека нощ, тате! – 
сякаш ми напомнят да намеря мъничко време и за себе си...

3 август 2017 г. 
гр. София, 9, 50 ч.

    

Твоите стихове са прекрасни!
Хубаво утро!
Таня

Добро утро, Таня, и благодаря!
Поздрав за приятелите в Панагюрище - и до среща скоро там!
Чу

Щастлив баща! Благодаря за откровението.

Благодаря, Иличе!
До нови срещи - утре!
Чу

Нестандартни са твоите стихове.
Неклиширани.
Ненатъкмявани.
Недоизмисляни.
И първични. Като любовта.

ВРеме е да ти кажа, че си велик :)))))))))))))))))

Затова вчера всички полигори, като стоглавата ламя, цял ден си говореха - едната глава на другата :))))))))))))))

Забравих - Родоски колос в поезията.

И понеже си велик, то е съвсем естествено, че си великолепен :)))))))))))))

И такива ще си останат, че да бодат в очите на слепите.
И за кеф на приятелите.
Благодаря.
Чу

Две думи няма.
Пък и никой не го оспорва, нали? :-))))))))))))))
Чу

Аре, да бегат у лево, лудницата е на Четвърти километър.
Чу

Непоклатима величина! :-)))))))))))
Чу

Искаш да речеш красив, нали? :-)))))))
И туй е вярно.
Чу

Ако сега ништо ново нема, како умот се лаже
дека во плодовата му вода нова сорта плови
и потоа со абортирани рефрени се прави важен
и поранешни деца ни подметнува како нови?
Ако илјада години назад поглед свртам,
кога првпат умот се облече и стана книга,
и во неа твојата слика со збор ми се црта -
дали таа како ти сега духот ќе ми го дига?
Така ќе дознаам што во стариот свет кажале
за прекрасната композиција на твојата става;
дали ние си наддаваме или тие се прелажале
или и тогаш и сега истата среќа ни се дава.
О, сигурно на античките умови ти не им текна
зашто да те знаеја, умот ќе им беше шекнат!

Това разтоварва от стрес: "завиват ме през глава, казват ми: – Лека нощ, тате! –
сякаш ми напомнят да намеря мъничко време и за себе си... " Поздрави!

Оооо... как ли това звучи на български език?
Чу

Сигурно всички затова влизаме в блог.бг, Зав, да се разтоварим от стреса на всекидневието... И колко жалко, че има хорица, дето те "натоварват" допълнително.
Благодаря, че прочете.
Чу

Шекспир, сонет 59 ( превод на мојот препев)

Ако сега нищо ново няма, както ума се лъже
че в плодовата му вода нова порода плувка
и след това с абортирани рефрен се прави важен
и бивши деца ни подмита като нови?
Ако хиляда години назад поглед обърна,
когато за първи път ума се облече и се превърна в книга,
и в нея твоята снимка с въпрос ми черта -
дали тя както ти сега духа ще ми дига?
Така ще разбера, че в стария свят казали
за прекрасната композиция на твоята поставя;
дали ние наддавам или те са прелажале
или тогава и сега същата щастие ни се дава.
О, със сигурност на древните умове ти не им хрумна
защото да те знаеха, умът ште им бе шекнат!
****
Еве и препев од Валери Петров:

Шекспир, сонет 59
Щом няма нищо ново под небето,
нелепост ще е някой да роди
повторно, като новост, туй, което
е вече съществувало преди.
О, ако можех някак, в свойта мисъл
завърнал се столетия назад,
да видя как в слова те би описал
поетът от класическия свят,
така че от стиха му да узная
дали е в днешно време хубостта
по-висша или низша от оная,
живяла по античните места.
Аз вярвам: оня свят пред теб едва ли
ще има със какво да се похвали.

Много благодаря.
Чу

Тъкмо прочетох едно от вашите стихотворения ! Ще кажа само, че захвърлям всичко и продължавам с останалите !

Благодаря от сърце!
Чу