... моите стихотворения имат един съществен недостатък –
доверчиви са като дечица в предучилищна възраст,
всеки може да им издърпа ухото, да им рече:
– Ела с баща си на родителска среща! – или: – Я ми бегай от главата! –
а най-често: – Ти кво си въобразяваш бе, хлапак! –
да ги завре в коша за боклук, в кучи гъз, да ги натири
на фичката си файчина, или там – дето зимуват раците, и ще бъде прав –
тия мои стихчета момчурлячета са толкова неприложими
и за нищо не стават, освен да растат на бройна форма,
на метри, на хекзаметри, умножени по "Пи" на квадрат,
никога не спазват вечерен час и винаги ги оставям да си бръмчат на воля
из клечорляците и мидените черупки по Южния плаж на Варна,
реша ли да си повикам от Нищото артистичните си заложби,
ги казвам на всеослушание в Централния подлез, на Централна ЖП-гара,
на Седмата пейка в Шишковата градинка – или пред ЦУМ,
дори обръщам старата си сламена шапка, че да изкарам някой лев,
ама ме вземат за отнесен от вихъра –
пък мен ме бръснат само студените утринни бризове,
гадно е да си баща на разхвърляни по света и у нас сиротинчета,
които се връщат единствено в сънищата ми –
завиват ме през глава, казват ми: – Лека нощ, тате! –
сякаш ми напомнят да намеря мъничко време и за себе си...
3 август 2017 г.
гр. София, 9, 50 ч.
Хубаво утро!
Таня
Хубаво утро!
Таня
Добро утро, Таня, и благодаря!
Поздрав за приятелите в Панагюрище - и до среща скоро там!
Чу
Благодаря, Иличе!
До нови срещи - утре!
Чу
Неклиширани.
Ненатъкмявани.
Недоизмисляни.
И първични. Като любовта.
Неклиширани.
Ненатъкмявани.
Недоизмисляни.
И първични. Като любовта.
И такива ще си останат, че да бодат в очите на слепите.
И за кеф на приятелите.
Благодаря.
Чу
Две думи няма.
Пък и никой не го оспорва, нали? :-))))))))))))))
Чу
Аре, да бегат у лево, лудницата е на Четвърти километър.
Чу
Непоклатима величина! :-)))))))))))
Чу
Искаш да речеш красив, нали? :-)))))))
И туй е вярно.
Чу
Ако сега ништо ново нема, како умот се лаже
дека во плодовата му вода нова сорта плови
и потоа со абортирани рефрени се прави важен
и поранешни деца ни подметнува како нови?
Ако илјада години назад поглед свртам,
кога првпат умот се облече и стана книга,
и во неа твојата слика со збор ми се црта -
дали таа како ти сега духот ќе ми го дига?
Така ќе дознаам што во стариот свет кажале
за прекрасната композиција на твојата става;
дали ние си наддаваме или тие се прелажале
или и тогаш и сега истата среќа ни се дава.
О, сигурно на античките умови ти не им текна
зашто да те знаеја, умот ќе им беше шекнат!
сякаш ми напомнят да намеря мъничко време и за себе си... " Поздрави!
Ако сега ништо ново нема, како умот се лаже
дека во плодовата му вода нова сорта плови
и потоа со абортирани рефрени се прави важен
и поранешни деца ни подметнува како нови?
Ако илјада години назад поглед свртам,
кога првпат умот се облече и стана книга,
и во неа твојата слика со збор ми се црта -
дали таа како ти сега духот ќе ми го дига?
Така ќе дознаам што во стариот свет кажале
за прекрасната композиција на твојата става;
дали ние си наддаваме или тие се прелажале
или и тогаш и сега истата среќа ни се дава.
О, сигурно на античките умови ти не им текна
зашто да те знаеја, умот ќе им беше шекнат!
Оооо... как ли това звучи на български език?
Чу
сякаш ми напомнят да намеря мъничко време и за себе си... " Поздрави!
Сигурно всички затова влизаме в блог.бг, Зав, да се разтоварим от стреса на всекидневието... И колко жалко, че има хорица, дето те "натоварват" допълнително.
Благодаря, че прочете.
Чу
Ако сега нищо ново няма, както ума се лъже
че в плодовата му вода нова порода плувка
и след това с абортирани рефрен се прави важен
и бивши деца ни подмита като нови?
Ако хиляда години назад поглед обърна,
когато за първи път ума се облече и се превърна в книга,
и в нея твоята снимка с въпрос ми черта -
дали тя както ти сега духа ще ми дига?
Така ще разбера, че в стария свят казали
за прекрасната композиция на твоята поставя;
дали ние наддавам или те са прелажале
или тогава и сега същата щастие ни се дава.
О, със сигурност на древните умове ти не им хрумна
защото да те знаеха, умът ште им бе шекнат!
****
Еве и препев од Валери Петров:
Шекспир, сонет 59
Щом няма нищо ново под небето,
нелепост ще е някой да роди
повторно, като новост, туй, което
е вече съществувало преди.
О, ако можех някак, в свойта мисъл
завърнал се столетия назад,
да видя как в слова те би описал
поетът от класическия свят,
така че от стиха му да узная
дали е в днешно време хубостта
по-висша или низша от оная,
живяла по античните места.
Аз вярвам: оня свят пред теб едва ли
ще има със какво да се похвали.
Ако сега нищо ново няма, както ума се лъже
че в плодовата му вода нова порода плувка
и след това с абортирани рефрен се прави важен
и бивши деца ни подмита като нови?
Ако хиляда години назад поглед обърна,
когато за първи път ума се облече и се превърна в книга,
и в нея твоята снимка с въпрос ми черта -
дали тя както ти сега духа ще ми дига?
Така ще разбера, че в стария свят казали
за прекрасната композиция на твоята поставя;
дали ние наддавам или те са прелажале
или тогава и сега същата щастие ни се дава.
О, със сигурност на древните умове ти не им хрумна
защото да те знаеха, умът ште им бе шекнат!
****
Еве и препев од Валери Петров:
Шекспир, сонет 59
Щом няма нищо ново под небето,
нелепост ще е някой да роди
повторно, като новост, туй, което
е вече съществувало преди.
О, ако можех някак, в свойта мисъл
завърнал се столетия назад,
да видя как в слова те би описал
поетът от класическия свят,
така че от стиха му да узная
дали е в днешно време хубостта
по-висша или низша от оная,
живяла по античните места.
Аз вярвам: оня свят пред теб едва ли
ще има със какво да се похвали.
Много благодаря.
Чу
12.08.2017 18:25
Благодаря от сърце!
Чу