Аз исках ти пред мене да вървиш,
пъртина през горите да поправяш,
над мене като зорница да гориш
и пътя към звезда да озаряш.

Да бъдеш светлина над моя ден,
високо над планетата изгряла.
А силна бе, когато не пред мен
а все до мене тихо си вървяла.

Евтим Евтимов