Учените биолози вече имат повече от достатъчно доказателства за това колко важни за техните бъдещи успехи се явяват постиженията на компютърните науки и новите открития на квантовата физика. Въпреки това, особено вълнуващо свързване на всички тези науки – при което се изучават на високо ниво загадъчните тайни на нашето съзнание (и това все още не се разглежда тук като факт) – изисква се много специално и отделно разглеждане. Предвиждайки това бъдещо развитие, можем да споменем само два удивителни резултата – единият е напълно нов, а другият вече е доста известен – които могат да дадат обща представа за величието на картината, която в момента се преоткрива за учените.

Логично е да се започне с вече добре познатия експериментален факт на биологията, защото тогава ще бъде по-добре разбран и мащабът на новото откритие на физиците-теоретици. През последното десетилетие на 20-ти век, особен интерес при учените, ангажирани с интердисциплинарни изследвания предизвика така наречените микротръбички (микротубули) на цитоскелета на биологични клетки. Въпреки, че тези много специфични цилиндрични молекули с диаметър около 25 нанометра се намират в почти всички клетки, в микробиологичната наука обстоятелствата са такива, че са открити от учените доста късно и всъщност, може да се каже, поради недоразумение. Това е т.н. Примо-васкуларна система при човека, която ще разгледаме в бъдещо самостоятелно изложение, като се започне от 1943 г., през 1962-1966 г. до 2002-2014 г. и до наши дни.

Оказа се, че когато се подготвят пробите за електронния микроскоп, изследователите винаги използват течност, която разтваря именно тези белтъци, съставляващи микротръбичките. С други думи, един важен структурен елемент на тази конструкция изобщо не попадаше в обзора на микроскопа. И едва когато лабораториите преминаха към друг разтворител, в клетките бяха намерени „съвършенно нови” анатомични структури, изпълнявайки, както те решиха първоначално функциите на клетъчния скелет. Но скоро за този „скелет“ стана ясно още нещо необикновено.

След по-задълбочен анализ на структурата, беше установено, че микротубулообразуващите елементи – тубулини – имат две възможни състояния, превключването между които се извършва по стандартите на биологията светкавично бързо – за наносекунди. Всъщност беше открит „клетъчния автомат“ или квантовия микрокомпютър, елегантно произведен от самата природа, с напълно неразбираеми за човека цели. Американският лекар и биолог Стюарт Хамеров (Stuart Hameroff) изтъкна хипотезата, че тези микроепруветки (микротубули) са невроните на нашия мозък, където е въплътено "квантовото съзнание" на човека.

За да се направи по-ясна същността на идеята, е необходимо да се припомни следния факт. Безспорната и не подлежаща на съмнение способност на даден човек е да решава „алгоритмично невъзможни задачи” (т.е. задачи, които по принцип не могат да бъдат решени чрез традиционните компютри) е един от най-силните аргументи за това, че изкуственият интелект на обикновените компютри и естествената интелигентност на нашето съзнание работят. базирани на коренно различни механизми. С други думи, в работата на човешкото съзнание, по-специално във феномена на интуицията, знаците на "квантовия компютър" са ясно видими. Това е устройство, което по същество знае предварително правилния отговор, защото при търсене на оптималното решение той ще тества всички опции едновременно.

Именно този аспект на нашия интелект се нарича "квантово съзнание". Как всъщност работи то в мозъка ни, никой естествено, все още не знае. Но идеята на Хамероф звучеше „достатъчно безумна, за да е вярна“, поради което тя веднага беше подкрепена от Роджър Пенроуз, известният британски математик и физик-теоретик, известен също като един от основните поддръжници на понятието „квантово съзнание“ (противници на тази идея, естествено ще има много повече, особено в лагера на разработчиците на системи за изкуствен интелект, които са уверени, че традиционният компютър скоро ще надмине човешкия интелект – но след колко ли стотици или хиляди години!?!?). Не следва да забравяме, че човек оперира с 3-8% от възможностите на мозъка си. Естествено има хора, които работят и владеят повече от 45% от мозъчните си функции, но са единици, като лично аз познавам само един такъв човек – г-жа Н. В. , което е установено и доказано при експерименти в два от най-големите в Европа технически университети в две държави.

Вероятно вече не е необходимо да се обяснява, че подходът към нашия мозък като биологичен квантов компютър лежи изцяло в руслото и е в съответствие с най-новите изследвания в квантовата биология. Просто за да разберем как невроните на човешкия мозък образуват кохерентна квантова система за решаване на неизчислими задачи – този проблем ще бъде много по-труден от разбирането за мистерията на фотосинтезата.

Възможно е да се разберат тайните на мозъка и съзнанието, което ще помогне за напълно ново откритие на теоретиците физици, които са намерили пряката връзка между двете най-трудни за разбиране явления във физиката на двадесети век. Това се отнася до:

-         Парадоксът на Айнщайн-Подолски-Розен („феномена АПР“), който е мисловен експеримент в квантовата механика, чиято първоначална цел е да покаже, че квантово-механичното описание на света би трябвало да е непълно и, че след време квантовата механика би трябвало да отстъпи място на по-пълна (детерминистична) теория;

-         Феномена на „чревоядите” в пространството-време или за кратко „моста на Айнщайн-Розен“ (АР). Бялата дупка е теоретично космично тяло, за чието съществуване съществуват единствено спекулации. Бялата дупка е пълна противоположност на черната дупка – тя изхвърля материя. През 1935 година Айнщайн и Розен публикували научен труд, посветен на „чревоядите“, т.е. на белите дупки, които още са наричани мост на Айнщайн-Розен, с подробно описание на възможностите за преминаване от едно място на друго, съединени с пространствени коридори. Даденият коридор се състои от два или повече „входа“, съединени от „гърло“, чрез което става възможно преминаването. Този метод може да се използва за преминаване от едно място на друго както в две, така и в едно направление. Но, съгласно квантовите закони, тези коридори могат да бъдат много непредсказуеми – никой не може да каже къде, кога и по кое време ще се окажете.

Накратко, двама учени, познати в теоретичната физика - Леонард Сускинд (Leonard Susskind) и Хуан Малдасена (Juan Maldacena), опирайки се на новите разработки и на други изследователи, продемонстрираха верността на новото удивително уравнение : „АПР = АР“.

Популярно и подробно, същността на това откритие може да се намери в материали относно „Компресия“ и „Уроци по природознание“. Тук е необходимо само да се подчертае, че и двата феномена, описани от Айнщайн и неговите съратници още през 30-те години на 20 век, дори много сериозно подкопават нашите традиционни идеи за структурата на Вселената (доказващи наличието и възможността за мигновени връзки между обектите на абсолютно всякакви, дори междугалактически разстояния). **

Сега, взети заедно и се оказа, че са еквивалентни прояви на една и съща идея за единство или равенството „АПР“ = „АР“. Те по същество демонстрират не само единството на физиката на квантовите частици и гравитацията (пространствено-времева геометрия), но и ключова роля в цялата картина за информационната теория. Защото самото развитие на идеята за ентропията на черните дупки, за „чревоядите“ и за частиците като разновидности на черните дупки – всички тези изследвания през последните десетилетия са проведени в най-пряка връзка с концепциите за квантовата информационна теория.

На фона на такива постижения, по някаква причина, дори не е изненадващо, че друг от „късните потомци” – студенти на Джон Уилър –  известният шведско-американски физик Макс Тегмарк (през януари 2014 г.), публикува предпечат на голяма научна статия, озаглавена „Съзнанието като Състояние на материята“, (Consciousness as a State of Matter, by Max Tegmark, 6 Jan 2014, arXiv:1401.1219).

Подробности за това много необичайно изложение, разбира се, трябва да останат за следващия обзор. Но дори и така, вероятно може да почувствате, че напредналата наука за човечеството вече излиза на много интересни граници, които вече ни позволяват да разберем структурата на нашето съзнание с прилагането на строгите термини на физиката и математиката. И най-важното е, че от тези нови научни позиции ролята на „разумния човек“ във Вселената започва да изглежда коренно различна и по друг начин ...

*Wetware. Според  Тимъти Лиъри, която се занимава с инфо-психология, дава следното обяснение за мъглявия термин „wetware”. Той се състои от думата „wet” - „влажен“ и думата „ware“ - „изделие“ и в културата на сайбърпънка може да означава както данните, съхранявани от една биосистема (семе, животински зароди, вирусна ДНК), така и електрохимията на мозъка и всичките тези модни психеделични средства за намеса в нея с цел нейното стимулиране.

Така че, в отговор на тези, които се чудят какво ще замени интерфейса между мозъка и импланта, бих употребил термина wetware, за да припомня главната цел на разработката на учените от Северна Каролина – да изнамерят точно този мост между човек и машина. Имплантът е този мост, този интерфейс. До какви светове ще ни отведе, можем само да гадаем. Научна фантастика, това е наука, която все още не се е случила, казват в мрежата. Останалото е въпрос на време.

** Това е още едно потвърждение за връзките и външното влияние (въздействие) от всичко покрай нас, което ни заобикаля и как се пренася върху хората! Например:

-  Урочасването на малки деца от злонамерени или други хора – детето реве, та се къса от рев или не спи спокойно;

- Скрита омраза (отправена от някой недоброжелател), която се отразява върху работата и личния ни живот (неспокойство, нарушен сън, умора и др.);