Постинг
11.11.2019 16:07 -
Оставям те, защото тук става нещо странно
Репликата, която използваме за заглавие на настоящия материал, е от романа „Вест за едно отвличане“. Това са думи на Пабло Ескобар, казани на сина му по телефона в момента, в който двайсет и трима специални агенти под прикритие, облечени цивилно, вече са завзели къщата, където се укрива наркобосът, и насилват вратата на втория етаж. Според Гарсия Маркес, а той знае как да направи истинско журналистическо разследване, това са и последните думи на Пабло Ескобар въобще.
Този документално-художествен роман е една голяма торта за всички любители на криминалната литература и на Габриел Гарсия Маркес. Разбира се, имаме предвид торта като хубава литература, иначе тортата е доста напрегната и зловеща. Авторът не започва с излишни описания, а само с най-необходимото – час, кола, маршрут, пътници. Първото отвличане е още на втората страница. Похитени са Маруха Пачон, известна журналистка и директорка на „Фосине“, държавната Компания за развитие на кинематографията, и нейната зълва и лична асистентка Беатрис.
Не е възможно да се направи кратко и съдържателно резюме на това произведение. Първо, е голямо, второ, има много събития, и трето, има много действащи лица. Да, героите, освен основните няколко, са значително повече от тези в „Сто години самота“, но са различни и с различни имена.
По едно време, когато работата по книгата беше вече привършена, си казахме за преводачката Емилия Юлзари: „Боже, как го е превеждала това нещо – толкова много действащи лица! И да внимава да не ги обърка, и също да са написани еднакво навсякъде.“ Беше възхищение. Справила се е блестящо, както и с целия превод. Емилия Юлзари превежда чудесно и съвсем по наш вкус – точно каквото пише, но на хубав български език. Никога не използва дописвания и пояснителни вметки, нито се отклонява от текста. Каквото пише авторът, това пише и тя на български. Както сама е завършила последното изречение от послеслова: „Така да се каже, рутинен преводачески труд.“ От нея читателят получава оригиналното произведение, на собствения си език, но най-важното – заедно с оригиналния стил на автора. А както знаем, един автор е преди всичко неговият стил.
Във „Вест за едно отвличане“ има и от характерния Маркесов хумор, който разведрява напрегнатото действие в зловещата торта. Ето два примера.
„За него войната срещу наркотрафика се бе превърнала в личен двубой с Пабло Ескобар, но не на живот, а на смърт. И това бе взаимно. Наркобаронът бе използвал две хиляди и шестстотин килограма динамит за две последователни покушения срещу него: най-високата чест, оказвана някога от Ескобар на негов враг. И в двата случая Маса Маркес бе останал невредим и го приписваше на закрилата на Божия Младенец. На същия Младенец, на когото и Ескобар приписваше чудото, че Маса Маркес още не беше успял да го ликвидира.“
„[Вратата] изглеждаше лесна за отваряне и за бягство, но я пазеше немска овчарка с неподкупен вид.“
От днес, 11 ноември, понеделник, романът ще може да бъде купен в книжарниците от всички почитатели на Гарсия Маркес и на този литературен жанр.
Както винаги: твърда корица с подписа на автора, лакирана обложка, плътна кремава хартия и ласе за отбелязване на страниците. 336 страници. Цена 24.00 лева."
Приятно четене
Този документално-художествен роман е една голяма торта за всички любители на криминалната литература и на Габриел Гарсия Маркес. Разбира се, имаме предвид торта като хубава литература, иначе тортата е доста напрегната и зловеща. Авторът не започва с излишни описания, а само с най-необходимото – час, кола, маршрут, пътници. Първото отвличане е още на втората страница. Похитени са Маруха Пачон, известна журналистка и директорка на „Фосине“, държавната Компания за развитие на кинематографията, и нейната зълва и лична асистентка Беатрис.
Не е възможно да се направи кратко и съдържателно резюме на това произведение. Първо, е голямо, второ, има много събития, и трето, има много действащи лица. Да, героите, освен основните няколко, са значително повече от тези в „Сто години самота“, но са различни и с различни имена.
По едно време, когато работата по книгата беше вече привършена, си казахме за преводачката Емилия Юлзари: „Боже, как го е превеждала това нещо – толкова много действащи лица! И да внимава да не ги обърка, и също да са написани еднакво навсякъде.“ Беше възхищение. Справила се е блестящо, както и с целия превод. Емилия Юлзари превежда чудесно и съвсем по наш вкус – точно каквото пише, но на хубав български език. Никога не използва дописвания и пояснителни вметки, нито се отклонява от текста. Каквото пише авторът, това пише и тя на български. Както сама е завършила последното изречение от послеслова: „Така да се каже, рутинен преводачески труд.“ От нея читателят получава оригиналното произведение, на собствения си език, но най-важното – заедно с оригиналния стил на автора. А както знаем, един автор е преди всичко неговият стил.
Във „Вест за едно отвличане“ има и от характерния Маркесов хумор, който разведрява напрегнатото действие в зловещата торта. Ето два примера.
„За него войната срещу наркотрафика се бе превърнала в личен двубой с Пабло Ескобар, но не на живот, а на смърт. И това бе взаимно. Наркобаронът бе използвал две хиляди и шестстотин килограма динамит за две последователни покушения срещу него: най-високата чест, оказвана някога от Ескобар на негов враг. И в двата случая Маса Маркес бе останал невредим и го приписваше на закрилата на Божия Младенец. На същия Младенец, на когото и Ескобар приписваше чудото, че Маса Маркес още не беше успял да го ликвидира.“
„[Вратата] изглеждаше лесна за отваряне и за бягство, но я пазеше немска овчарка с неподкупен вид.“
От днес, 11 ноември, понеделник, романът ще може да бъде купен в книжарниците от всички почитатели на Гарсия Маркес и на този литературен жанр.
Както винаги: твърда корица с подписа на автора, лакирана обложка, плътна кремава хартия и ласе за отбелязване на страниците. 336 страници. Цена 24.00 лева."
Приятно четене
Готови Ли Сме За Масово Обезлюдяване?
Аз немам президент!
Инсценираната от САЩ визита на просещия ...
Аз немам президент!
Инсценираната от САЩ визита на просещия ...