Прочетен: 1014 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 19.08.2019 09:05
... Тайфунът, който си мислеше, че отдавна е забравила се върна така бързо, че я остави без дъх. Сякаш чужда сила вкамени клетките ѝ и те послушно спряха да работят. Белите и червените кръвни телца, вече не се гонеха по артериите ѝ. Нервните прекратиха всички спорове за прости и елементарни неща. А тези, които държаха тялото ѝ изправено се свиха. Искаше ѝ се седне на земята. Само това не беше очаквала. Всички спомени, желания и мисли, да нахлуят непоканени в главата ѝ, за да върнат ада, от който си мислеше, че се е спасила. В мигове на слабост си представяше реалност, наситена с чувства, които галят и примиряват, които я карат да вижда живота в розово. Приютена в силната му прегръдка да вярва в красотата на влюбения ден. Свещената молитва да пази искрите на надеждата, но… Обстоятелствата не построиха връзката, според нейните изисквания. Не ѝ дадоха необходимата корона, за да властва над него. Борис беше съвкупност от противоречия. Не търсеше нито прошка, нито извинение, не се оправдаваше. Казваше: “Така съм решил, така съм направил!“ И без повече обяснения си тръгваше. Безсилието я смазваше, като неизбежно срутила се скална маса. С нищо не можеше да го задържи. Тези сини очи бяха отнели нощта и деня, бяха разтърсили душата ѝ, като при земетресение и всичките ѝ идеали се бяха превърнали в останки от лава. Редно и нередно си играеха на криеница в съзнанието ѝ и я правеха неспособна да мисли и чувства. А искаше мирът да тържествува вечно. Да вплете доброто, правилното и харизматичното в съвършена плетеница, която да краси стената на живота ѝ. Спомни си, как идваше при нея с посинели от студа устни, целуваше нежно бузите ѝ, слагаше ръце в нейните, за да усети и тя студа, с който се беше облякла зимата. Впиваше кристално сините си очи в нея и мълчеше. Не беше човек на прозата, действията бяха неговата стихия. Винаги, когато беше изправен пред дилема, която го задържаше на едно място, се чувстваше нещастен и отнесен. Възникналият катарзис го превръщаше в човек, говорещ несъвместими с характера му думи....
Пълно слънчево затъмнение 08.04.2024 (li...
© «Ще имаме нужда от [us]американските п...
19.08.2019 14:01
Романа описва болката от смъртта, споделена страст и благодарност...
В него не се толерира насилието и арогантността, а преобладава желанието за мир и любов в сърцата.
Споделих, за да сте съпричастни към моята радост, а не за да натрапвам и налагам желания!