Писмото Линеар Б (Linear B) е писмена система, използвана от Микенската цивилизация, както и в късната Минойска цивилизация на остров Крит. Археологическите проучвания са започнати в Микена от Хайнрих Шлиман (Heinrich Schliemann), който открил Троя и продължени в други центрове като Пилос, Тива, Тиринт и Спарта. Първата глинена табличка с Линеар Б е намерена в Кносос, Крит от британския археолог Сър Артър Джон Еванс (Arthur John Evans) на 31 март 1900. Именно в Пилос обаче са открити 400 глинени таблички с Линеар Б. Табличките от Пилос са датирани около 1200 пр. н. е. Смята се, че писмеността е била в употреба между 1450 и 1100 пр. н. е. Тя включва 90 силабически знака, които обозначават срички и около 100 идеограми. Номерацията на символите от Линеар Б, която се използва и днес, е въведена от американския професор Емет Лесли Бенет (Emmett Leslie Bennett). Той е първия учен, според когото Линеар А и Линеар Б предават различни езици. За разлика от критското минойско писмо Линеар А, което остава и до досега неразгадано, писмото Линеар Б е разкодирано в 1952 от англичаните Майкъл Вентрис (Michael Ventris), архитект и Джон Чадуик (John Chadwick), лингвист и известен изследовател на елинската култура. Вентрис смята, че е писано на архаична форма на гръцкия език, така наречения микенски гръцки. Все още не всички знаци са разчетени, макар повечето документи, които са съставени на Линеар Б, вече да могат да бъдат прочетени.
Писмото Линеар Б предхожда с няколко века гръцката азбука, която древните елини са адаптирали от финикийската. Предполага се, че е ползвано от писари, чийто роден език не е бил старогръцкия, а минойския. То е използвано за административни цели и стопански операции. Има хипотези, че това е пеласгийско писмо.