Само споменаването на името му ме кара да настръхвам от възторг.
В един читателски коментар един мъж го нарече гениален.
И той наистина е.
В една поредица ще представя всичките 36 романа и повести на този Прекрасен писател и човек.
Някога, през 70-те и 80-те години на миналия век, в държавата ни имаше реален социализъм, а в литературата ни -социалистически реализъм. Имаше висши и низши класи, жанрове, писатели. В литературата за юноши светъл пример за подрастващите бяха Митко Палаузов и овчарчето Калитко. Но имаше и една Бяла ластовица - Петър Бобев.
Романите му разпръскваха сивотата на тогавашното ежедневие. Те отвеждаха младите читатели във всички посоки на пространството и времето. Син на историк, Бобев описваше чудесно близкото и далечното ни минало - от времето на траките /"Отровният пръстен"/ , през Аспарух /"Мечът на Атила"/ и Средновековието /"Калиакра","Куцият дявол"/ до турското робство /"Галатея","Вълчата царица"/ .Невероятни бяха приключенските му романи, много по-силни от тези на класиците в жанра, съчетани с бляскави фантастични идеи /"Отмъщението на мъртвия инка","Драконът от Луалаба", "Опалите на Нефертити".../ Много от книгите му бяха с главни герои животни /"Свирепия","Белият лоцман","Симба"/. По всички континенти се развиваше действето в романите му - Африка, Южна Америка, Австралия, Антарктида. В ония години също като мен хиляди юноши обикваха литературата, историята и биологията благодарение на Петър Бобев. Аз имах и честта лично да го познавам и гостувам, а с писмата му до мен се гордея.
Не си спомням нищо освен момичетата от тогавашното скучно и глупаво училище, в което не бяхме личности, а пионери и комсомолци. Но прекрасният свят на Бобев е жив у мен. Ако нещо хубаво се е създало у мен, със сигурност е благодарение и на него. Излишно е да пиша повече. Достатъчна е само една дума - обичам го!
Днес тийнейджърите не знаят какво е книга, речниковият им фонд е от 20 думи, а духовното богатство е още по-скромно. Една от многото причини за това е , че го няма Петър Бобев...
Самотникът от ледената пустиня - третият...
Свирепия - четвъртият роман на Петър Боб...
"2. пламен савов (17 септември 2011 в 16:38), оценка: 6 от 6
И последното произведение: Петър Бобев е гениален както винаги!"
Важното е, че вселената Петър Бобев ни кара да се гордеем, че сме българи.
Ето сайта му, който всеки би трябвало да посети.
Казах на Корти, че да те удостоя с вниманието си докато пия сутрешното си кафе във фоайето на хотела - няма да стане.
Но попадам на теб под постинг, под който би следвало да мълчиш, пича въшко такава. Защото Домакинът е напълно прав, че няма значение дали обсесията ти открива във всеки 2-ри Полигор, а във всеки 3-ти моя милост. Тук се говори за Автор, когото лекета като теб любят от лицемерие, колкото да се правят на чели, без дори може би да познават.
~ 3. koshmar
Извини ме за спамещото предисловие, което следва, но: До 11-ти съм във Фриско... На 12-ти се прибирам в Амстердам. На 14-ти там ще пристигне и... една Дама от Семейството ми, за да се установи за постоянно и тя там. С нея ще пристигне и по-голяма част от Библиотеката ми, тоест - за това беше предисловието - да се застраховам пред всезнайковците и титаните на логичната мисъл, че:
"Куцият дявол", "Отровният пръстен", "Тайната книга", "Каменното яйце", "Мечът на Атила", "Зеленият вампир", "Светещата гибел", "Телената обеца"... Да продължавам ли?
Това са повечето от книгите (имам си Ексел-файл със списък на притежаваните от мен заглавия), но има и други, които притежавам и със дигурност съм чел, повечето още в юношеска възраст, на Петър Бобев - Автор, когото наистина трябва да прочете всеки юноша.
А пиша това нагоре, защото постингът ти ме провокира да споделя, че на 14-ти този месец е РД на друг велик Българин, с когото България бе следвало да се гордее, а минимум 99,99% от българите дори не са чували името му и отдавна съм намислил да му посветя кратък постинг.
И може би в постинга ще е уместно да включа най-малкото снимки на книгите ми на Петър Бобев, защото ще отиват да са там.
Идея, за която благодаря.
Лек и успешен ден.
Упс, то при вас е вече привечер. Сори. Приятна вечер.
благодаря ти..знаеш, ценя особено твоето широкоПалитрово..
Светоусещане и..многоо финната ти, болезнена..Свръх чувствителност
към неуловимият детайл, и перверзията на Хомо Сапиенс Сапиенс..
мизерията,и разкошотията на Мирозданието, анблок..
приятна вечер! усмивки, френд..
Поздрави!
другият, който си спомняш, не е от него, а от Антон Дончев.
От сайта ще научиш всичко за него.
Специално Бобев е най голямата ми страст и от 10 месеца насам препрочитам всичките му 36 романа, той е нещо уникално.
За жалост той днес е абсолютно непознат на безпросветния народ.
Според критиката най значимият му роман е Боа и диаманти и точно него сега пак си припомням.
от писане на глюпотевини, не ми остава време..
а, няколко търтеи. които жоро, мн виртуозно е репликирал /с дамски.. въ@ки..
наистина, отровиха този сайт, с нагъл и перманентно дебилски чат
хубаво си сторил, да му го наЧукаш 8 000 пъти/ оЗаде ))))
велик си, поли. със жоро се знаем..
Благодаря ви момчета ,за страхотното Темпо,и пламенен хъсс...
с които поддържате още ЖИВ този чудесен сайт!
весели празници ви желая..