Петдесет нюанса сиво на Е. Л. Джеймс стана тотален бестселър през 2012 г. Въпреки огромната критика, в момента книгата е една от най-продаваните новели в света, като е надминала по продажби поредицата Хари Потър (във Великобритания).

Заинтересувах се от поредицата, защото съм голям фен на еротичните романи. Свалих си английската версия като e-book. Останах разочарована...

Прочетох първата книга Петдесет нюанса сиво за 2 вечери и бях ужасена. Това не беше еротичен роман. В него нямаше почти никаква еротика, само порно, от онези извратените, садистичните. Ще споделя само малък спойлър, че главният герой Крисчън пребива Ана, а после тя се връща при него. Не мога да разбера какъв пример се дава на жените с такива сцени. Това което аз разбрах от книгата е, че няма нищо лошо една жена да е използвана, наранявана и принудена да се примирява с още много ненормални и духовно, и физически, ограничаващи неща, описани в новелата. 
Пълен абсурд! В историята няма сюжетно развитие. Цялата първа част се състои в това Крисчън какъв е мъжкар и как обича да държи жените си на каишка (и буквално, и преносно), и как Ана е почти постоянно душевно измъчена, но все пак се надява той да се промени...

Втората книга Петдесет нюанса по-тъмно беше по-приятна за четене. В нея наистина имаше сюжет, развитие и драма. Там ужасните навици на главните герои ги нямаше. Ана вече не проявяваше своята слабохарактерност толкова често, а Крисчън се опитваше да преглътне своите садистични наклонности. Видях героите в нова светлина, вече не изглеждаха толкова противни. Както споменах, във втората част от трилогията има действие, случва се нещо по-различно, но може би драматичната част, в която е намесена бивша приятелка е малко прекалена...

Третата книга Петдесет нюанса освободени не успях да дочета. Отново ми се стори еднообразна като първата. Опитах се, но се отказах на половината книга. Сюжет имаше, развитие имаше, но я нямаше онази искра, докато четях, просто краят беше толкова предвидим, цялата книга, цялата поредица беше толкова предвидима...


Като цяло не съм доволна от трилогията. И с риск, оплювайки една от най-харесваните книги в днешни дни, да предизвикам бурни и недоволни коментари в отговор, аз изразявам свободно своето мнение, като човек, който не само чете любовни, драма и еротични романи, но и като човек, който пише такива.


M.Sonrisa

Тогава ми кажи на края на първата книга тя защо го напуска? :)
Няма значение езика, историята е една. ;)

Всъщност тя го предизвиква и го прави за да угоди на него и садистичните му желания, през цялата книга тя не е доволна от болката, но трае защото както казах е слабохарактерна и не знае какво иска. Да, тя поисква той да я удря, това не го оправдава, нито показва че тя няма психически проблеми защото иска той да я удря а после се разревава защото не може така.... Книгата свършва как тя си тръгва защото той е прекалил... не знам как да се изразя на български, но Крисчън е sick bastard и такива като него нямат място в реалния живот. :)

Все пак във втората книга Ана се събира с него. Страшна любов. И страшен пример.

Чуй, не знам на колко години си, но като чета какво пишеш не си много възрастна. Интересно ми е, как можеш да си окей с такова отношение... Твоят приятел трябва да те удря за да разбереш дали ще си с него ли? Или просто ей така за "кефа".......

Първата част е една болна книга. Втората и третата вече са друга работа.

Да, може да не е пребиване, но не е и нормално да удряш жена, камо ли твърдейки че я обичаш.