Поемата „Сто кръпки” *-13
13.
На вас, болезнени ангели на Света, не ви трябва нищо!
Вас ви изгониха от театрите. В тях се въртят някакви тъпи пиеси.
Режисьорите ги поставят и псуват, актьорите играят и псуват,
осветителите псуват и осветяват, критичките озъбено се хилят
и възхваляват, съвсем; изкуство за изкуството,
но защо толкова много накъсани нерви,
защо толкова електричество за прожекторите,
защо толкова много нищо!
Киното стана недостъпно за всички ни, а телевизията вони
като духовен публичен** дом…
Ние свикнахме вече да можем без толкова много неща!
Господи, каква изумителна свобода!
*Цялата поема е разпространявана като Самиздат и рецитирана на хепънинг в двора на Соф. университет в края на м. май 1987-ма, когато студентите хвърлят автора към небето доста преждевременно. На 28 август 1989-та, запис от хепънинга прозвъня и от антените на „Свободна Европа” − Мюнхен.
**Сега, българоезичните телевизионни канали вече вонят на долнопробни бардаци, в които освен режисирано отчаяние се коват кадрите за местното масоно-илюминато-ченгеджийство, а някои предавания са образци на публично организирана разправа с неудобните. Наслагват се подозрения, че телевизионно са редени пасиансите за мокрите поръчки над Стоев и Цанков. Табелката „Образцов бардак” за февруари 2013-та заслужено печели Nova, която не само координираше безплодието на уличните протести, но и кадруваше събеседниците от следващата камуфлажна политическа класа. Коя телевизия ще стане подсъдна за човешката факла Пламен Горанов ще се произнесе бъдещето!
Старинен Пловдив, Петър Манолов
Знам, че Петьо напоследък не беше добре. Как е сега? Пиши ми на лични.
Ще разкажа нещо. Когато ченгетата дежуряха пред къщата му в стария Пловдив,, аз реших да ида за вино. Петьо ме предупреждава, че ще ме арестуват. Поисках му празна бутилка от шампанско, щото е с дебело стъкло. Отидох, взех вино и никой не посмя да ме закачи. Ченгетата си пазеха кухите тикви. Припомни му на Петьо тоя случай. Не знам кой си, но мисля, че го познаваш.
А, и още един случай. Беше преди 1989 година. Обаждам му се по телефона, говорим и му казвам някакъв виц. Изведнъж се намесва някакъв глас и казва: "Ле-леее, тея и вицове почнаха да си разправят!" Та имаше и весели моменти.