Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.05.2010 17:14 - Капки светлина от Амрита Притам
Автор: indi Категория: Изкуство   
Прочетен: 9909 Коментари: 16 Гласове:
6

Последна промяна: 18.05.2010 23:40

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Знаменитата индийска писателка и поетеса Амрита Притам е родена на 31 август 1919г. В Гуджранвала, Пенджаб. Израснала е в силно религиозна среда. На младини е живяла дълго време в Лахор. Работила е като редактор във Всеиндийското радио и преподавател в Университета- Ню Делхи. Първата си книга е издала през 1936 г. , а през 1956 г. за стихосбирката „ Сънчур” е била удостоена с наградата на индийската литературна академия „ Сахитя”. През 1980 г. става носител на международна литературна награда „ Никола Йонков Вапцаров”. Творческият й актив съдържа множество стихосбирки, романи, томове с разкази, два сборника с народни песни,книга за пенджабската литература , както и такава с биографии. Посещавала е България и е имала много верни приятели и почитатели у нас. Умира на 31 10 2005 г. на осемдесет и шест годишна възраст в Делхи.

                Амрита Притам е писала на родния си език- пенджаби, а нейни 
            произведения са преведени на хинди, урду, гуджарати,
            английски, български, руски, шведски и други езици.
            Голяма част от стихотворенията й са преведени на английски,в
            свободен стих, макар тя самата да е споделяла, че са ритмувани.

Ето какво казва Георги Христов, подбрал и превел нейни стихове за стихосбирката „ Капки светлина” от 1982 г. :

 

„…Поезията на Амрита Притам грабва и поразява преди всичко със своята искреност. Това не е граничещото с наивност откровение на незавършения творец, нито префинената игра на искреност, каквато се среща у някои поети. Нейната искреност е изящна щедрост на един възвисен дух, впил корените си в дълбоките пластове на хилядолетната култура на Изтока и разбрал от примера на предходниците, че само плодовете на истината имат право на безсмъртие в изкуството.

……………………………………………………………………………………………………..

Амрита Притам е еднакво силна и в интимната лирика, и в епоса, и в социалната лирика. Нейната поезия е модерна като форма и съдържание и в същото време дълбоко свързана с поетичните традиции на Индия и Персия. Тя се стреми към философската дълбочина, оптимизма и жизнеността на Омар Хайям, когото е имала щастието да  чете и изучава в оригинал, използва метафоричната техника на типично индийската поезия и благодарение на крупния си талант, е създала действително голяма, общочовешка поезия.

С една особеност. Амрита Притам употребява твърде малко прилагателни. Това концентрира до крайна степен нейната мисъл. Когато мисълта се простира върху малко думи, развитието й е в дълбочина. За да се стигне тази дълбочина, е необходимо също концентрация и напрежение.

Бих искал, когато читателят обърне последната страница на тази книга, да каже като мене: „ Благодаря ви, Амрита, за великото удоволствие, което ми доставиха вашите стихове! „

…………………………………………………………………………………………………….

Сравнително наскоро имах удоволствието тези капки светлина да попият в сетивата ми и да се насладя на поезията на Амрита Притам... И разлиствайки капка след капка, все повече се уверявах, че е така- книгата е не само прозорец към познанието... Книгата с поезия е като... длани събрани за молитва, които, щом се разтворят, между тях е душата на автора- политнала и рошеща крилете на птиците, или свита в разширените зеници на Болката- цялата тя, във всички възвишения , завои и лабиринти в траекторията на Пътя си. Разтваряш „длани” и между тях е  транскрипцията на нечия душа. И си мисля, че всеки пишещ, който е пуснал по световните ветрове своите събрани длани, може да каже: „...някъде скитат две събрани длани, които щом се разтворят, нечии очи ще попаднат... в мен...  Дано са очи милостиви!... „

Разтваряйки дланите на „ Капки светлина”, между тях потрепва бялото сари на душата на Амрита Притам- успяла така добре да познае и усвои живота, уроците му  и даровете му, че от всички линии пунктиращи лицето й, най- изразени и непроменливи да останат линията на Верността, на Любовта и на Усмивката- онази тиха, спокойна и уверена усмивка, която сякаш потвърждава на света – дете, че го разбира. И обича.Това е хубавото и магичното на поезията, че предоставя на всекиго от своя божествен екстракт, на основата на който всеки може да изтегли  като златна нишка уникалната , само своя  си асоциация... Амрита Притам е изпрела нишка от кълбото на умението сарито на душата да бъде опазено бяло, съвсем непринудено при това, с лекота... Да носиш свободно край лицето и устните  си кичурите на нежността  не е старомодно, а стил, както доказва Амрита Притам.

И сбъдвам желанието на преводача, като казвам: „Благодаря ви, Амрита, за великото удоволствие, което ми доставиха вашите стихове! „

 

 

 

ГЛЕДАНЕ НА РЪКА

 

ЛИНИЯТА НА ВЕРНОСТТА

никой не може да я разчита.

Но аз знам, че има линия на верността

върху моята длан.

ЛИНИЯТА НА ВЕРНОСТТА.

 

Аз не знам как да я определя,

как да посоча

нейните граници,

докъде могат мислите да скитат свободно

и къде е точката на опасността.

 

Каква близост до други устни,

каква задушевност при разговора,

каква топлина на ръцете

съответстват на представата за верността?

ЛИНИЯТА НА ВЕРНОСТТА.

 

Как човек може да я направи по- дълбока

и да я укрепи,

когато толкова обещания

се появяват по устните-

сякаш думите биха могли да я измерят!

 

Аз знам, че има една линия на верността

върху дланта ми.

Може би незабележима,

но аз я виждам.

Върху моята малка ръка

тя е дълга и дълбока.

И има пет пръсти,

пет чувства,

пет богове,

за да засвидетелстват

ЛИНИЯТА НА ВЕРНОСТТА.

 

ЩАСТИЕ

 

Чух някъде аз глас,

далече.

Глас- точно твоят.

Ушите ми въздъхнаха дълбоко.

 

И щастието-

като младенец невинно,

побягна босоного

към гласа.

 

Пръв трън по пътя бе условността,

друг беше- репутацията,

а трети трън- сигурността-

като трески безбройни рискове.

 

Като извади тръните,

разтри краката,

изтри кръвта,

със куцане премина пътя.

 

Озадачена, после тя застана

в колебание.

Гласът бе твой, разбира се,

но погледът, разбира се, бе чужд.

 

И трънът на разочарованието

душата й прониза тъй дълбоко,

че с ноктите на цялата си мъдрост

не знаеше тя как да го извади.

 

Кракът й е подут догоре,

разпространява се отровата.

Седи тя там озадачена.

Невинността на щастието плаче.

 

 

ТИШИНА

 

Глинена кана от мисли,

празна и тъжна,

в двора ми си почива.

Жадна е тишината,

устни с език облизва-

думи- вода, две- три, проси.

 

В двора ми кладенец вече

жаждата си направи.

 

Дните със чукове чукат,

нощите ринат с лопати,

камък- години се пукат.

Дума- вода не проблясва.

 

Тъмният кладенец кротко,

лапа подпрял под брадата,

бавно преживя самотен

камъни с пръст и се взира

жадно във тишината.

 

ДОВЕРИЕ

 

Един противен и ужасен слух

Във стаята ми като прилеп

долетя.

 

Започна да се бие във стената,

да търси цепнатини,

кухини  и дупки в нея.

 

Но аз закрих

със две ръце

 на погледа си проходите тъмни.

В ушите си

натъпках тъканта

на твоята любов.

 

 

РАЗГОВОР

 

Ела, любов, ний трябва днес да поговорим.

 

Ти като чаени листа откъсна

от твоето сърце

поникналите чувства.

За себе си ги съхрани

като зелени стръкове,

които искаше да изсушиш.

 

Във тази пещ от глина

угасналия огън ще се съживи,

един- два пъти ще припламне

и дънерът, изтлял до половина,

ще се запали пак,

а във пещта

отново пламъкът на любовта ще лумне

и в колбата на тялото ми пак

водата ще заври.

 

Дай чаените листчета-

като изсъхнали листа от чай

познатите ни стари чувства,

и старите желания познати.

Пусни ги във водата.

Това ще промени цвета.

Отпий си няколко горещи глътки

и нека аз да глътна няколко.

През пролетта на нашия живот

ний бихме минали  и без това,

но не и зиме.

 

Ела, любов, ний трябва днес да поговорим.

 

МОЛИТВА

 

Постави в полата на младата нощ

една бяла кокосово- орехова луна* ,

а вместо смокини- шепа звезди.

 

И постави в полата на една прясна болка

вместо кокосов орех сърдечната рана

и вместо смокини- малко сълзи.

 

Изтокът подготвя своята люлка,

своята вечна люлка.

Нощта е бременна със слънцето.

 

Устните подготвят своята люлка,

своята вечна люлка.

Болката е бременна с песен.

 

Небето, древният мъдрец,

измерва пулса на нощтта,

пулса на болката.

 

Земята- акушерка се моли

нощта никога да не е безплодна

и болката никога да не е безплодна.

 

*В Пенджаб съществува обичай в полата на бременната жена да се поставят кокосов орех и шепа смокини.




Прекрасна Амрита!:)

 





Тагове:   светлина,   капки,


Гласувай:
6



1. an200 - Благодаря ти!)Допадна ми!)
18.05.2010 17:25
Кракът й е подут догоре,

разпространява се оровата.

Седи тя там озадачена.

Невинността на щастието плаче.
Познато...)(

А като цяло - искрено и топло...
цитирай
2. indi - Благодаря,че прочете, Ан!:)
18.05.2010 17:26
Много се радвам, че ти е допаднала! Много нежно и топло излъчване има поезията й.:)
цитирай
3. miaa - Прекрасна поезия, копнежна и мъ...
18.05.2010 17:39
Прекрасна поезия,копнежна и мъдра!Благодаря ти за споделените мигове:)
цитирай
4. martiniki - наистина е прекрасна - цялата
18.05.2010 20:15
не мога да посоча цитат
цитирай
5. indi - Миа..:)
18.05.2010 23:35
Наистина, мъдра и много нежна и поезията й. Радвам се, че и на теб допадна!
Сърдечен поздрав!:)
цитирай
6. indi - Приказна, радвам се, че хареса!:)
18.05.2010 23:38
Нека кокосовият орех на онази безумната с главно " Л" е винаги в полата ти!:)
Виж тука какво открих, сигурна съм, че и на теб ще хареса!:)

http://avangardi.blog.bg/izkustvo/2010/05/18/slynchevo-sredizemnomorie-ot-hudojnika-sung-sam-park.547340#last_comment
цитирай
7. martiniki - благодаря!
19.05.2010 08:04
И на теб желая да попиваш светлинаа все така всеотдайно и да светиш жадно')
цитирай
8. indi - :) Благодаря ти за хубавите думи!:)
20.05.2010 00:30
Макар и да има и мрачни стихове Амрита Притам, думите й наистина са носители на светлина и при всеки нов прочит, преоткриваш светулчици из редовете..:) Направо се изкушавам да редактирам и добавя още стихове.:))
цитирай
9. анонимен - silence
22.06.2010 17:18
Намерих го това и на английски

A pitcher of thoughts
Еmpty and sad
Lies in the niche of my courtyard
Silence sits thirsty
Running its tongue on its lips
Begging for a few water-words

Desire dug a well in my courtyard
The days strike hammer strokes
The nights shovel blades
And years crack like stones
No water word sparkles in the pit

The dark lonely well
Sits quiet resting its paw on its chin
Chewing the cud of
Clods of earth and bits of stones
Staring at the silence

Amrita Pritam 1919 -

Translated from the punjabi by Balwant Gargi

http://www.bpj.org/index/V13N2.html
http://www.bpj.org/PDF/V13N2.pdf#zoom=100&page=15


петър
цитирай
10. анонимен - още инфо
22.06.2010 17:21
Знаеш ли нещо още за това :
"През 1980 г. става носител на международна литературна награда „ Никола Йонков Вапцаров”"
и за преводача Георги Христов, от английски ли е превода, от коя точно английска книга. Благодаря, петър
цитирай
11. анонимен - Balwant Gargi
22.06.2010 18:55
Balwant Gargi преводача на "тишина" на англ. е бил прочут драматург, новелист и разказвач (писател) на кратки разкази от щата Пенджаб. (род. 4 дек., 1916 – починал 22април , 2003) (Punjabi: ਬਲਵੰਤ ਗਾਰਗੀ, Balwant Gārgi, Hindi: बलवंत गार्गी, Balwant Gārgi) http://en.wikipedia.org/wiki/Balwant_Gargi
цитирай
12. indi - анонимен петър..:)
23.06.2010 23:52
Първо, много се радвам, че ти е допаднал постинга ми и ти благодаря за отзива!
Стихосбирката й " Капки светлина" е от 1982г. и са поместени английският, последван от българския превод на Георги Христов. Беше споменато в предговора, че основно един индийски преводач я е превеждал на английски и по всяка вероятност е този, който споменаваш..Благодаря ти за допълнителната информация!
Относно наградата " Никола Йонков Вапцаров" вероятно я е получила както за това, че тя и Н. Й. Вапцаров са имали идентична идеология, така и защото той, както и Ботев, а и други наши автори са били превеждани на индийски език, за укрепване на приятелските взаимоотношения на страните ни, един вид...:)
Благодаря ти отново! За поместения английски вариант на " Тишина" също! :)
цитирай
13. indi - още нещо...
26.06.2010 19:28
Хубаво е, че повечето от преводите на английски са правени под наблюдението и с участието на самата поетеса и вероятността за съществени смислови отклонения от оригинала са малки. А има явно такива...Точно Тишина, е едно от малкото й стихотворения, които са в две различни преводачески версии и качеството на версиите е различно. Тази, която си поместил ти, е идентична с тази от моя източник.. А стихосбирката " Капки светлина" съдържа подбрани стихове от стихосбирките й " BLECK ROSE" ; " EXISTENSE"; и "TIME AND AGAIN" , преводите на които са направени от Charles Brasch и Mahendra Kulasrestha - първите две...
цитирай
14. анонимен - pagerank tool backlinks services
04.08.2011 17:34
link popularity seo specialist <a href=http://xrumerservice.org>backlinks</a> angela backlinks
цитирай
15. анонимен - unlock iphone 4 3f
19.08.2011 22:49
unlock iphone 4
how to unlock iphone 4


<a href="http://theunlockiphone4.com">unlock iphone 4</a> unlock iphone 4 how to unlock iphone 4
unlock iphone 4

unlock iphone 4 how to unlock iphone 4 [url=http://theunlockiphone4.com]how to unlock iphone 4 [/url] unlock iphone 4
цитирай
16. анонимен - checker google rank backlinks service
26.09.2011 03:18
backlinks top 10 seo <a href=http://xrumerservice.org>page ranking</a> backlinks seo
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: indi
Категория: Изкуство
Прочетен: 953317
Постинги: 368
Коментари: 915
Гласове: 5519
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол