Троянската война е вечен въпрос в историографията. Независимо, че Х. Шлиман откри развалините на едноименния град и доказа не само верността на Омировото произведение, но и състоялата се битка, споровете, от различен характер, продължиха да сблъскват противоположни мнения. Можем да кажем, че битката продължава във времето и в повечето случаи целта на противоборстващите страни е да докажат, че древните герои, взели участие в конфликта на малоазийския бряг, са техни предци. Особено силно тезата се поддържа от гръцката историография. Но, когато се прегледат в съвкупност “Илиада”, “Одисея”, археологията и още няколко спомагателни науки, се разкриват съвсем други събития, генезис на героите, символики и за какво всъщност се е водила великата битка.
    Много от изследователите на епоса започват от мотива за откраднатата Елена, заради която извеждат и основната причина за започването на войната. Битката за Троя няма много общо с това, което ни е известно от запазеното художествено произведение. То се дължи на няколко много важи факта.
    Първо – късният запис, по който са направени всички следващи преписи и при промяната на който основна заслуга имат Ономакрит и Пизистрат.
   …Второ – но не по-маловажно като факт е, че Троянската война е изцяло тракийско събитие, докато по-късните изследователи изтикват на преден план елините, които по това време дори не са мислили да са се зараждат.
    Третото – Елена не е била първопричина за подобен конфликт. От древнотракийското словосъчетание, КРЕПОСТТА ИЛЕОН, малко по малко по време на древноелинските преписи на текста се е стигнало до подмяна на понятията , неправилното им тълкуване и преиначаване. Така от KALA (=КРЕПОСТТА) (E) ILION (=ТРОЯ) постепенно добива старогръцкия вариант KALA (=хубост) ELIE (=Елена) или хубавата Елена.
    Всъщност битката не е за открадната принцеса, а за принесен център на царска власт, която е била съсредоточена между Дарданелите в Илион.Както вече проучихме и доказахме, в друго наше изследване, от древни времена носовките са също тракийски, затова възприемаме ОН като голяма носовка и по логиката на нейната промяна й придаваме следващата звукова стойност – Ъ. Така в развитие названието на града би придобило името ИЛИЪ. Не трябва да забравяме обаче, че Троя е обявявана за Божия град, а Св. Илия в нашата иконография е изобразяван като Бог в колесница, явяващ се от облаците. От друга страна названието ТРОЯ се превежда като (СТРАНА; ЗЕМЯ) (=ИЯ) (на) (ТР=) ТРИЕДИННИЯ БОГ. Освен това неин основател е един от внуците на тракиеца Дардан, а именно Ил.
    И тъй като започнахме с красавицата Елена, трябва да отбележим, че още ПЪРВА ПЕСЕН ни разкрива съвсем други причини за вoйната. В началото Ахил разказва на майка си Тетида:”В поход към Тива свещена, град Етиенов, поехме…”(стр.34)Изследванията показват, че се касае за малоазийската, а не за eгипетската Тива. От молитвите на жреца Хриз към Агамемнон, се разбира, че ахейците са превзели едноименния град, намиращ се до Тива и носещ названието Хриз. Пак от думите на Ахил разбираме, че преди да стигнат до Троя ахейските съюзници плячкосват по някой “…град многолюден троянски.”(стр.22) От последното сведение установяваме, че Троя е била като столица на държава от родствени градове и както е известна в историографията, областта е съществувала под името Троада. А в съвкупност, всички тези факти ни показват, че ахейците са започнали една варварска, грабителска битка, с различни богати центрове, която, както вече отбелязахме, е нямало никаква връзка с Елена. По-нататъшната фактология в произведението също подчертава пиратската същност на ахейския съюз, но преди да развием темата искаме да обърнем внимание на един от героите в него и доблестната позиция, която той заема. Става въпрос за Ахил, който, пристигнал на троянския бряг, отказва да се бие с илионците, защото както сам се изразява:
   ”…Аз не съм тука пристигнал за копиеметци троянци, 
   с тях да се бия, понеже не са ми във нищо виновни. 
   Никога те не са грабили мои коне или крави, 
   никога те в плодородна и винокърмилница Фтия 
   жътва не са ми затрили, че нас ни делят непристъпно 
   низ планини гъстосенчести, пък и морето ехтящо.” (стр.28-29)
    В целия епос няма по-достойна позиция сред нито един от ахейските водачи.
    Когато разглеждат съюза на обсаждащите славната крепост, повечето изследователи използват за обозначаването им термините “древни елини” или “древни гърци”. Всъщност, в цялото повествование етнонимът “елени” се среща само три пъти. Тъй като записвачът на произведението, “изпято” през XII в. пр. Хр., е древноелинският шовинист Ономакрит от VI – V в. пр. Хр. Той извършва своето “дело” по заповед на другия такъв шовинист Пизистрат. Това обаче се случва през V в. пр. Хр., т. е., близо седем века след устното създаване на великия епос. Те са извършили много интерполации в произведението, които, в процеса на разсъжденията ще подложим на доказване. Най-фрапиращата фалшификация, при записването, е именно вмъкването на терминът “елини”. В XII в. пр. Хр. елини не са съществували и битката за Троя, както вече отбелязахме, е по-скоро битка за проливите между две групи, изповядващи два вида тракийска култура. Защитниците са пазещите тракийския духовен светоглед, а нападателите са опитващите се да го прагматизират. Ахейският съюз, който, често авторът нарича данайци, можем да кажем, че има и египетско генетическо разклонение на водачите, защото Данай, според митологията на елините, е внук на Бел, който е отгледан в Египет:”…Бел останал и царувал над египтяните. Оженил се за дъщерята на Нил – Анхиноя. И на него му се родили двама сина близнаци – Египт и Данай, а според Еврипид освен тях още Кифей и Финей. Бел заселил Данай да живее в Либия, а Египт – в Арабия…на Данай -(се родили;К.К.) петдесет дъщери…Данай се изплашил от синовете на Египт и по съвета на Атина избягал, съоръжавайки за първи път кораб, в който натоварил дъщерите си. Щом стигнал в Родос, Данай поставил статуя на Атина Линдийска. Оттам отишъл в Аргос, където тогавашният аргоски цар Геланор му предал царската власт.”(Аполодор;”Митологическа библиотека”; стр.54-55)
    Тази генеалогия се отнася само за някои вождове и то предимно за двамата братя Атриди, както и други живеещи по южните острови. Водачи като Ахил, Одисей, Аскалаф и Ялмен, Епстроф и Схедий, Аякс Теламонов, Елефенор, Ерехтей и Менестей Петоид, Нестор, Тоант, Протезелай и Подаркес, Евмел Адметов, Еврипил, Полипет, Гуней, Протой, са най-славните, неданайски, ахейски вождове. Някои от тях са имали земи в страната Ахиява (Асирия), но повечето са разполагали с имения и владения около Пелопонес и по Егейските острови. Самият полуостров е по името на фригийския цар Пелопс. Като цяло, заедно с островите, това е част от ареала на тракийската пеласгийска група и споменатите вождове са управлявали подплемена именно на тази общност. Според Страбон:”4.Създаването на подобен род митически разкази способства за смесване на днешни племена и плодородни земи по тази страна на река Халис, особено пък по морското крайбрежие. Затова тази страна се подлагала от различни места на нападения и през цялото време от страна на племената от противоположния континент, или пък съседните народи се нападали един друг. Нахлуванията и преселенията се случили главно в епохата на Троянската война и след това време, когато варварите и гърците били завладяни откровено от някаква страст към завладяване на чужди земи. Впрочем такива явления имало и до Троянската война. Нали и тогава съществувало племето пеласги, така като и кавкони и лелеги. Както аз вече казах по-горе, в древността те често се движили по разни места на Европа. Тези племена Омир изобразява като съюзници на троянците, но не пришълци от противоположния континент. Разказите за фригите и мизите се отнасят към времена по-древни от Троянската война. Съществуването като разделени на 2 части ликийци предизвикват догатка за това, че те са от едно племе, като че ли троянски ликийци или пък ликийци, живеещи край Кария, които колонизирали земите на други две племена. Може би, това същото да е вярно и за киликилийците, защото те се делят на 2 групи. Обаче ние не можем да дадем доказателства от този род за това, че днешните киликилийци са съществували още до Троянската война. Все пак, можем да признаем, че Телеф е дошъл зедно със своята майка от Аркадия. Когато той благодарение на брака на майка си се сроди с Тевтратом, оказвайки му гостоприемство, него започнали да считат за царски син и той унаследил властта над мизите.”(Страбон;“ГЕОГРАФИЯ”;книга XII; глава VIII) 
    Сравнявайки двете сведения стигаме до извода, че пеласгите са населявали цялото Егейско крайбрежие на Европейската част, а също така и земи от малоазиатския край. Тази теза се оформи , тъй като Страбон отбелязва, че враговете на Троя са я нападали от противоположния континент(Европа;К.К.). Това са пеласгите, които влизат и оформят ахейския съюз, а другите, които се сражават на страната на илионците са от малоазийския бряг. Същевременно обаче пеласгите са в основата на йонийци, еолийци и, както пише Страбон:”дорийци, племе от къдрави пеласги.” Годините, когато се появяват, разглежданите термини, са много след Илионската битка.Освен това Страбон оставя още едно много важно сведение за пеласгите, сързано с Троянската война

Здравей, Елчо. Троянската война е важно събитие, но ако не беше "Илияда" на Омир нямаше да е толкова позната. Основният източник, от когото черпим информация е поет, а той гледа на нещата под друг ъгъл- от поетична гледна точка и взема страна. Помня как дискутирахме в часовете по литература, мисля в 8-ми клас на чия страна е правдата- Ахил- Агамемнон, Ахил -Хектор, за псаните и неписаните закони. Не съм напълно убеден дали откритата от Шлиман Троя е истинската. По българското черноморие на юг има малък плаж"Дарданели", а Троя е била близо до Дарданелите. Освен това не виждам през годините голямо природно бедствие, което да накара водата да се отдръпне на километри от Троя. Библейските напасти от времето на Мойсей са преди това, а изригването на вулкана на остров Санторин предшества Троянската война с около век и половина- два. При всички случаи Троянска война е имало, но остава да се разбере дали е бил конфликт от местно тракийско значение. Има намесени много племена и народи от двете страни, включително и амазонки, но числеността на войските не мися да е била голяма.
Поздрави!

За Шлиман и аз съм на твоето мнение. И мисля че ще се рови тепърва в Царево около старият квартал Василико или в Китен за Троя. И това е съвсем сериозно. Даже мога да пусна пост за това.

Незнам защо ме изписват " анонимен". По долу съм аз elcho. Ок

Разбрах, Елчо. И аз като пиша от телефона или таблета излизам анонимен, въпреки че съм влязал в профила си.

Да, работя повече от телефона, защото съм в движение....