Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.05.2019 17:14 - За културата на ромите
Автор: kabulivarna5 Категория: История   
Прочетен: 442 Коментари: 2 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Задължителният избор на култура от циганите

на Марин Съботинов

Войната е сътворила света, Войната владее света”. Тази песимистична мисъл на Хераклит въпреки че отразява с хирургическа точност действителността на неговото време (V в. пр. Хр.), е истинна и до наши дни. Ние продължаваме да сме автори на Войната, участници във Войната, свидетели на Войната и потърпевши от нейните ужасяващи последствия. Ние продължаваме да сме безмълвни и безпомощни наблюдатели и анализатори на нейните проявления, ежедневно отнемащи хиляди животи, в името на каузи, отдавна превърнали се в гигантски буци лед от неразбиране. Според философа Войната е основен закон на Вселената, причина за раждането и умирането на държави, идеи и желания, осъществими само и единствено чрез безкрайната борба между противоположностите.

Според историците от Персийските войни до битката при Херонея, за век и половина, Атина е водила 50 войни и никога не е живяла в мир през десет последователни години. Ами от тогава до сега!?

Атина е идейната и морална майка на Рим и на неговата огромна империя, родена от мръсната пяна на войната.

Според легендата Рим е основан през 754 г. пр. Хр. - три години след основаването на Куме в Кампания през 757 г., когато се слага началото на гръцката колонизация в Италия и Сицилия. Гръцката колония отстояла на около 120-150 км южно от Рим, което предполага за съществуването на връзки между двете населени места от най-ранно време, тъй като и двата града граничели със земите на етруските, владеещи територията на северна Италия.

Рим е царство до Тарквиний Горди (509 г.), след което е обявен за република. По времето на управлението на Октавиан Август (27 г.) става империя. През 395 г. сл. Хр. могъщата Държава на държавите се разделя на две: Западна Римска империя, със столица Рим и Източна Римска империя, със столица Византион. През 476 г. Одокар, водач на германски наемници сваля последния император на Западната Римска империя Ромул Августул. Идва времето на Византия, просъществувала до 1453 г., когато Константинопол е превзет от селджуците на Осман.

В Европа, Близкия Изток и Африка за над 600 години трайно се настанила новопоявилата се империя на османските турци (до 1925). Разбира се, че цяла Европа била имперска - рускоимперска, австроимперска, германоимперска, ис-паноимперска, англоимперска, френскоимперска. Въобще - империя до империя, набутани в европейската дядова ръкавичка, където са се хапили, дращили, псували, колили, бесили, избивали и най-вече - изнасилвали. За сметка на народите, повикани под знамената на нескончаемата война. Досущ като в Римската империя.

Боже, какъв експеримент - смес от човешка мерзост и търпение! И мерзостта, и робското търпение винаги са си приличали, затова ще сложим на масата за “дисекция” еталона на имперския манталитет и култура - Римската империя.

*****

Циганите постоянно сме упреквани, че нещем да се учим на поведение; че нещем да ходим на училище; че сме тоилкова тъпокултурни, едва ли не диваци, превзели спалнята на европееца. Това е толкова вярно, колкото вероятността да видите слон в кафез. Тези наши критикари преди да пуснат дългосвирещата плоча със своите доводи, трябв да си изяснят на коя и на каква култура са носители те самите. Трябва да са сигурни в твърдението си, че на културата може да се сложи етикет за национална принадлежност, в границите на винаги менящата се Европа. Нека да не бъркаме истината с националистичните си изблици. Културата е понятие, приличащо в последно време на вълшебната шапка на Мистър Сеннко, като всеки се стреми да извади от нея това, което ще му върши работа - кеф ти зайче - зайче; кеф ти Абрашев - Абрашев; кеф ти турска баня в български музей - готово; кеф ти сополиво циганче - хоп сополиво, грозно, некултурно, тъпо, на никого ненужно циганче, за повдигане самочувствието на… Няма значение на кого, важното е, че върши работа.

И така, циганите нещем да се учим от никого и си я караме на “кесим”, както си знаем. Не ни впечатлява нито изтънчения маниер на французина, нито емоционалната напоритост на италианеца, нито буйния нрав на испанеца, нито циничното отношение на гърка, нито грандоманското чувство на руснака, нито упоритата педантичност на германеца, нито традиционалната консервативност на англичанина, нито прословутата интелигентност на българина. Не ни прави впечатление даже ухаещата мамалига на румънеца и нестихващата гръмка музика на сърбина. Да не говорим за страшния албанец и за турчина-кеседжия, чийто достлук е винаги на коляното. Не ни впечатляват, защото споменаните техни “харбктерни” особености са мит, балон, въздух под налягане; защото чеченеца съвсем не е толкова кръвожаден, колкото го описва руската имперска политика, а българина - толкова интелигентен, колкото описва сам себе си; защото всеки един европейски народ притежава по нещо от другите народи, а това, което си е негова особена черта, е онова, което съседите му също притежават, но в по-малка степен. Това е така, защото бащата и майката на европееца са живели над хилядолетие насилствено в рамките на едно многонародностно “обединение” - Римската империя, безгащната майка на Ромейската империя.

Циганите сме едно откачено племе, неподаващо се на опитомяване от другите, защото те са по-откачени от нас. Защото всичките по-горни представители на европейските народи са наследници на онази велика империя на злото, която е била управлявана през цялото си съществуване само и единствено от личности, притежаващи в коктейл всички отрицателни качества. (Веспасиан е едно от много редките изключения.) “Е да, ама не!” - бихте отговорили. Не може една велика държава да се управлява безкрайно от некадърници и луди! Може, може и още как. Калигула, Клавдий и Нерон какви са? Всичките Юлиевци са луди, родени със златна лъжичка в уста. Ако не бяха императори, нямаше да бъдат никакви. Също като сегашните ни управници - не само луди, но и тъпи за връзване, защото много по-страшно е тъп на свобода и с власт, отколкото луд в опера, като диригент.

Ако Месалина, Агрипина и подобните на тях са били най-лошите жени в Рим; ако цезарите са притежавали отвратителни до умопомрачение нрави, то не по-малко извратена от тях е била и самата аристокрация, защото оскверняването е взаимно. Тази поквара живеела благодарение на безграничната власт на императора. Тя се раждала в неговите покои. Намерала добър прием в палатите на старата и новата аристокрация, майка на плутокрацията. Заляла улици и площади, превзела дървените къщурки на плебеите, живеещи в четиринадесетте квартала на Вечния град, не веднъж подпалвани по заповед на поредния откачалко с корона на глава или хитър предприемач, който построявал на опустошените места по някой “град на мечтите”. Досущ като сегашните наши мафиотизирани “патриции”, безпроблемно ограбващи нескритата хитрост на българина.

След като жената Ева отстъпила своето водещо място, давайки ябълката на мъжа; след като разбрала, че този мъж я подвел, тя се взела в ръце и запретендирала за място в живота – положила основите на неговия упадък.

Тази половинка от жизненото начало освен с майчинство е надарена и с разрушителна способност при осъществяването на своите амбиции. И тя ги е използвала при всеки удобен момент, като отмъщение на това мъжкарско общество, което се занимавало с правене на войни и щ обръщало внимание само когато доказвало здравината на пръскачката си. Благодарение на амбициите си, тя е излиязла от бащиния си коптор и влязала в бляскавите палати на върхушката, която нравствено била найдивата част от населението на империята, но която разполагала с власт - неограничена и разрушителна - нетърпяща морална оценка. А както знаем властта се крепи на всичко, което олицетворява сила.

И както можем да предположим, жената активно взела да подкрепя тази власт, защото тя живеела чрез нея и пак чрез нея осъществявала своите амбиции. Нейните най-чести занимания били изневярата и отровителството. А отровтелството станало онова оръжие, което решавало проблемите на личността по “най-безболезен” начин по време на римските императори.

Отровата е пращала в небитието хиляди личности, които са имали възможността да играят някаква регулираща роля в обществения живот и държавно управление. Предпорага се, че тя е уморила и Александър Велики, който със сигурност е бил една от най-омразните личности на своето време. (Не напразно Сталин го е боготворял.) Една от версиите смята, че Касандър - един от синовете на Антипатър, военачалник на Александър, изпаднал в немилост, очаквайки всеки момент да бъде убит - пропътувал приблизително 3 000 км от Македония, за да занесе отрова от чемерика на брат си Йола, който бил виночерпец на Великия. Първата доза му била дадена на пир със своите офицери. Втората - приблизително след седмица, а третата - в деня на неговата смърт. Втората версия се гради на възможността с предозиране с чемерика, поемана като лекарство по заповед на Александър; въпреки своята отровност тя служила и за лекарство - при по-малки дози.

Пълководецът бил безобразно жесток, болезнено кръвожаден, силно отмъстителен и алкохолизиран - пиел вино до умопомрачаване. След 12 дневна агония Македонски умира на 11 юни 326 г. пр. Хр. Осем месеца преди неовата смърт умира Хефесион, приятел и негов любовник. Потресен от смъртта му, Александър изпаднал в силна депресия, която довела да душевен срив и спад на имунната му система. Вероятността да е прекалено с чемериката като лекарство е голяма. Но и в двата случая става въпрос за отрова, която е трябвало да разреши един проблем. И го е разрешила - Македонската империя се сринала.

Жената на Римската империя привидно не се занимавала с правенето на политика, защото политиката започвала от нея, минавала през пиянствата, сексуалните оргии и магиите. Все неща, които нищо не са щ отнемали (освен главата), но са щ давали невиждан разкош и правото на всесилна господарка.

Жената къщовница измила своя образ от негатива на живота - нямалa я грижливата тъкачка и шивачка, чистосърдечно любящата своите деца майка. Тя напуснала омирисания дом на мъжа си и се изтапанила на витрината на показ, досущ като днешните манекенки и многобройни певачици, които не са нищо друго, освен скъпо платени играчки в ръцете на евнусясали мъже с овчи погледи. (Силиконът ще почака около 3000 години).

Но днешните мъже трябва да си го признаем, че матроната на Римската империя притежавала много по-силни харбктерни качества от сегашните плейбои със зализани коси, “меки” китки и вечно възпалени слививици. За нея правенето на номера на съперничките и на враговете си освен, че било нещо нормално, но се е превърнало и в професия.

И така, образът на жената-майка се заличавал от съзнанието на масата като образ еталон, за да се наложи образа на “мъжката” жена, способна на всичко това, на което е способен и мъжът.

А къде е този мъж, това мъжленце, което мирише на пот и на страст, като разгонен нерез? Ами на война. Мъжете, от както свят светува, се пекат на два огъня: на огъня, поддържан от жена и на огъня на войната. Докато от първия огън са им страдали двете скъпоценни топченца, то от втория нямало отърване - ставали за храна на червеите.

Безкрайните войни на Рим обаче били един вид обич на римлянина не само към своето семейство но и към другите народи. (Тази обич ще бъде наследена от Англия, Франция, Германия, Русия, Португалия, Испания, Италия, САЩ.) Та как да не ги обичаш тези овчици на които щом им покарвала вълната достатъчно и хоп – довтасвал римският войник с голямата ножица! Постоянните походи по време на завоевателните войни подсилвали суровостта и безчовечността на римлянина, а грабежите били единствената им “аванта” от тях, когато те се чувствали равни на своите господари и богоподобни в очите на изтерзаното население. Това водило до тотално покваряване на завоевателите, подхранвано от леко придобитите богатства.

(Тук ще направя едно малко отклонение. Бай Тодор, участник във Втората фаза на Втората световна война, достигнал до Унгария. Върнал се жив и здрав при семейството си с една “трофейна” войнишка манерка, пълна със златни и сребърни зъби, златни и сребърни обеци, пръстени и други такива дреболии. И той, подобно на римски легионер, си “напазари” подаръци от безкрайно дългия тезгях на войната. Умря с прякора си - “Манерката”.)
Та тези безконечни войни допринесли за разпадането на семейството, защото мъжленцето, миришещо на пот и страст, понякога отсъствало с години от семейството си. А както добре знаем “дупки” в живота не може да има. И жената си “самопрехвър-лила” мъжките задъллжения - взела постепенно да се превръща в “мъжкото” момиче. Също като жените на ХХ век. И като вдовиците му.

Поемайки грижата по изхранването на семейството си, жената започнала да устройва живота си така, както намирала за най-добре. Нямало кой да щ пречи, защото този, който често я шамаросвал бил на война. Тя не можела да го чака със скръстени ръце и да се уповава на вероятността, че ще оживее. Ами когато се върне от война дали няма да сбърка адреса си и да се набута при комшийката? Ами ако въобще не се върне? Та то и без това в селата и градовете са останали тук-там по няколко мъже! За коя по-напред!

Щом Цицерон се развел с жена си, за да удари кьоравото с много по-млада (и много богата) от себе си, това вече говорило за нравствения разпад на семейната двойка - бракът бил сериозно разклатен.

И жената го ударила на живот - взела тотално да развратничи - според положението си и според въможностите си. Чрез разврата тя търсила изход от нестабилното си семейно и социално положение - досущ като днешните проститутки.

Тъкмо от това време е и така използваната до втръсване дума клиентелизъм. Думата клиент (cliens) означава този, който се е поставя под покровителството на някой патриций. Сиреч, хора с робски манталитет, чакащи с трепетно вълнение и голяма чест да попанат под властта на партийния лидер. Кой ще е той - няма значение. И семейството няма значение. Опортюнизмът – също (1). Важното е да се върви напред.

Оживялата след поход “стара пушка” била нравствено съвсем променена, защото се научила да намира наслада от плътските удоволствия извън семейството си. Пръскала гените си и завляканото от чужди народи по чужди жени, защото нямало никаква гаранция че ще оживее до другия ден. Докато чакал нова повиквателна от този или онзи покварен трибун или престолонаследник, жаден за слава и за богатството на все още живия цезар, римлянинът войник се нарязвал до забрава по кръчмите с певачица на коляното си. Стремял се да забрави действителността и факта, че обслужвал интересите на морално извратените и генно мутирали императори на обезкървената от вечния терор и войни държава. Държава, превърната в един безграничен военно-трудов лагер, бетониран от най-здравия цимент - страха. Точно както най-големия дик-татор на всички времена Сталин, превърнал страната си в затвор, зад стените на който живееха милионите му врагове.

А жената на войника се търкаляла в леглото на поредния си любовник, попивайки както любовните му излияния, така и оплождащата му течност. Докато от излиянията нямало никаква полза, често от течността се пръквал на бял свят новия свободен римлянин, който се раждал с един незначителен кусур - неизяснено бащинство. В тялото на този расов конгломерат се пличкала кръвта на индуса, арабина, арменеца, евреина, гърка, тракиеца, негъра, испанеца, германеца, на обитателя на далечния и мъглив Албион… Даже бил зачеван от собствения си дядо или брат! По бащина и по майчина линия в повечето случаи течала кръвта на дегенерати - престъпници, подпалвачи и касапи. Той живеел, растял и се развивал под носа на откачения и извратен император (управляващ света не заради другите, а заради себе си), във времена, когато всеки пиел до забрава от бездънното ведро на покварата - гледал да изяде другия, домогвайки се до най-висште длъжности. Ушите му се проглушавали от витиеватите речи на “достойни” мъже оратори, говорещи на един измислен език, в който мирът се крепял на върха на меча, истината не била всякога истина, любовта е винаги лъжа, а агресията отбрана.

Но въпреки че се раждал във времена, в които подкупът, купуването на изборни гласове, убийствата - политически и икономически - измекярството (другото име на клиентелизма), низкопоклоничеството (добре практикувано от нашите мъжкари в нашия Сенат), липсата на всякакви морални принципи, които са норма за духа на всяка империя, той бил много по-щастлив от връстниците си, родени в провинциите, защото те много рядко достигали до възрастта на един кон.

Сигурно ви е направило впечатление, че то май няма разлика от днешното състояние на духа в света.

Корупцията - това зло на напредъка - не е творение на днешните правителства. Тя е по-стара от съвеста на света, днес само се е усъвършенствала в своето многообразие, защото имаме политическа, икономическа, социална и сексуална корупция. Жената на римския войник, далечната прамайка на днешния европеец (и на половината останал свят) намерила своето място в социалната и сексуалната корупция, където щ било най-добре; там тя си била на работното място.

И така съпрузите живеели и развратничели поотделно - всеки за свое удоволствие и напредък.

И така съпрузите създавали поколения след поколения, заченати в поквара, а империите се затривали именно заради нея, заради жестокостта и заради безсмисленото си съществуване.

Последната империя в световната история - Съветската - се затри благодарение на икономическия си упадък, самоизолация и свръхмилитаризация. Разбира се, че покварата, жестокостта и безсмисленото съществуване са постоянни фактори на саморазрушението. Всички империи са изчезвали от историческата сцена под тежестта на собствения си леш, защото идва време, когато стават ненужни и се превръщат в пречка за развитието на света към по-добро. Но въпреки всичко имперския начин на мислене е останал в главите на тези, в чиито ръце е съдбата на днешния свят. Даже и на сегашните ни управници.

И се питам, дали гореспоменатите представители на европейските народи ще отрекат факта, че са потомци на римлянина войник, на ромееца войник, на османеца войник, на руснака войник, на германеца войник и на неговата вечно (не)чакаща жена. Не могат, защото вампирясалите им мозъци родиха Кръстоносните походи (с 22 милиона избити араби за 400 години господство); Инквизицията (изгорила на кладите девет милиона “вещици” за 500 години); Великата френска революция (“велика” с масовите си разстрели),;Великата октомврийска социалистическа революция (родена в главата на един гениално луд и успешно развита от полуграмотния видиотен поп, наложил с десетилетия прострацията (2) и фрустрацията (3) като методи на управление в създадената от него работническо-селска империя); Хитлеризма, Фашизма, Комунизма,

Холокоста, атомната бомба. Все неща, сътворени от генноатрофиралите им деца. Защото ехото на тяхната многовековна,ненормална и експанзионистична политика, спрямо другите народи, продължава да люшка милиони човешки съдби по безкрайния път на безизходицата. (През миналата година 17 милиона души са били принудени да напуснат домовете си заради войни или преследвания, сочи изследване на Върховния комисариат на ООН за бежанците).

Адолф Хитлер, единият от двамата най-откачени представители на генноатрофиралите, дръпва реч на своите генерали в напълно императорски стил “а ла Нерон” на 21 август 1939 г., часове, след като е получил “благословията” от Сталин за започване на Втората световна война и дни, преди двамата да нападнат Полша: “Всичко зависи от мене, от моето съществуване, от моя политически талант. Нещо повече, никой никога няма да има отново това пълно доверие на германския народ, което имам аз. Вероятно и в бъдеще няма да се появи човек с такъв авторитет, какъвто аз обладавам. Поради това самото мое съществуване представлява фактор с огромна ценност. Но във всеки момент мене може да ме ликвидира някой престъпник или манияк.”

Колко велик е Чарли Чаплин и колко жалки са Хитлер, Тито, Димитров, Ким Ин Чер, Кастро, Кадафи, Саддам Хюсеин.

(Моля да ме извинят неупоменатите!). Всеки един от тях се е чувствал (и се чувства) като император. Какво от това, че на-около е мъртвило и нищо друго. Едва ли някой от тях е познавал ортократичното (4) състояние на общуването, а да не го- ворим за самата демокрация.

Другият, диктаторисимус (5) Сталин, в разговор с Димитров (подготвян от него за бъдещ президент на Социалистическа Балканска федерация) казва откровено: “Ние нямаме нищо против, те хубавичко да се напердашат и взаимно да се изтощят. Без да осъзнава Хитлер разклаща покрива на капиталистическата система. Ние можем да маневрираме и да настройваме едните срещу другите да се изпобият по-добре.

Какава мъдрост само! Каква далновидност! Какво от туй, че нямаше да има място в Рая за милионите душщ на загиналите през Втора световна касапница.

И някак си е неестествено, че от време на време се е раждал гений на човешкия род, призван да коригира умишлените тъпотии на хората.Разбира се, че не можем да се откажем от имената на тези светли личности, попридръпвали затъналата каруца на света напред. Разбира се, че трябва да споменем и за тяхната смърт, достойна за времето, в което имали нещастието да се родят - изгаряни на клада, разчленявани, затваряни до края на живота си, избивани за непокорство, но умирали в нравствено съгласие със съвестта си .

Циганите пристигаме в Европа, раздирана от вътрешни противоречия и войни за надмощие на един император над друг император. Като че ли няма да има край диващината в отношенията между народите, поддържана от амбициите на техните ръководители и на гравитиращата около тях аристокрация, партокрация и плутокрация (6).

Циганите приемат Европа за своя обетована земя, въпреки че ще се минат столетия, когато тя ще започне да излиза от този стадий на развитие (завещан щ от империите), започнал от мига, в който Александрийската библиотека изчезнала, а Окото на Познанието се склопило, за да се отвори в много по-добри времена.

Циганите изживяхме ведно с другите народи ужасите на войните, продължили чак до средата на ХХ век.

Ето защо ние не признаваме нито един представител на европейските народи за по-човечен, по-хуманен и по-почтен от нас. Кой каквито теории иска да си развива - това си е негов проблем, но факта, че нас са ни избивали, без да сме вино-вни за простотиите на имперските навици на европееца, говори сам по себе си.

Въпросът за циганската култура стои с много въпросителни. Да, ние нямаме този вид култура на ежедневието на европееца, поради простата причина, че то е коренно различно от нашето; че не разполагаме с механизмите за осъществяване на практики, доближаващи ни до това ежедневие и поради това, че не можем да излезем от насилствено дадения ни статус на вечни гости в собствената ни къща. Отношението на заобикалящия ни свят към нас е вечно враждебно.

Питам се, чия култура да вземем за образец ромите, живеещи в България, за да я положим в основата на бъдещото ни самоусъвършенстване, току-що освободили се (ведно с българите) от ярема на плакатната култура на комунистическата диктатура. На тези, които в европейски мащаб са ни:

- клали като добитък; - оковавали във вериги; - продавали в робство; - забранявали да пътуваме; - забранявали да говорим на езика си; - забранявали да пеем песните си, - сменяли ни имената.

- На тези, чието министерство на културата има годишен бюджет, многократно по-малък от цената на един средноскъп европейски футболист;

- на тези, които от екрана на телевизора по най-циничен начин задават възможно най-тъпия въпрос на ХХІ век: дали циганите сме имали език;

- на банално рекламираната англоамериканската култура, която ни залива с тонове куршуми и непрестанен секс, под зоркия поглед на безстрашния мбчо с квадратната челюст и която принуди Великия Мохамед Али да захвърли златния си медал в реката като ненужна вещ, след като му отказват да го обслужат в ресторант (или закусвалня), понеже “Тук не обслужваме чернокожи!”.

Или пък на латиноамериканците, която от няколко години не дава покой на сънищата на полудяващите от безработицата жени, смущавайки балканската ни логика с непонятното за нас държание на героите, задължително минали през пералнята, натъпкана със спално бельо, вмирисано на свободно блуждаещи хормони и разбеснели се сперматозоиди, търсещи квартира (поне за девет месеца) в нечии дамски розови бикини.

Въпросът за автентичността на културата на циганите е много важен и е от жизнено значение, за да не се пише за нас след столетие: “Имало е нявга и щастливи цигани!”. Той е особено важен сега, в Обединена Европа, когато границите отпадат като фактор на разделението между народите. И си мисля, че за да не сгрешим в избора си, трябва да работим усилено върху развитието на собствената си култура, както в България, така и в Европа. А защо не и по света.

Твой Димитър Атанасов - Кабули – Доброжелателния 15 - 29.06.2004, Варна

 

P.S. Скъпи ми приятелю, ако ти се струва, че циганите правим калабълък по-горе с нашето присъствие, ти можеш спокойно да заменяш “циганин” с името на който и да е друг народ - същината на това, което съм казал няма да се промени. Бъди сигурен!

1 - Опортюнизъм (от латинското opрrtunus - удобност, изгодност; теория и практика на начин на мислене и действие) – безпринципно съгласие с всеки и за всичко, с цел на доставяне на лични облаги.

2 - Прострация (от къснолатинското prostratio) - гнет, потисничество, упадък, състояние на пределно изтощение, физическа и психическа отпадналост и безпомощност, състояния, присъщи на днешното общество.

3 - Фрустрация (от латинското frustratio) - лъжа, неспособност и подобни. Психологическо състояние, което се появява в ситуации на разочарованост; неосъществяване на какъвито и да са значими цели, въпреки положените усилия. Проявява се в постоянно напрежение, тревога и чувство за безизходност от неудобствата на ситуацията. Появата на фрустрация може да подтикне към агресивност в поведението и взимане на решения на базата на фантазията, силно желана да се превърне в реалност.

4 - Ортокрация (от гръцкото ortуs - прямота) - възможност съвсем свободно да оспорваш висшестоящото мнение, без страх от негативни последици, както и да го споделяш по съвест.

5 - Диктаторисимус - измислен от автора термин, подобен от генералисимус - диктатор на диктаторите.

6 - Плутокрация - управление на богатите.




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. koko51 - Съжалявам, но не приемам съпоставките
24.05.2019 13:27
Съжалявам, но не приемам съпоставките, паралелите, сравненията в тотално обърканото писъмце на кабули до Съботинов. Ако това е опит да се отрече националната култура и да се замени от някаква полуномадска полукултура, значи - няма успех. Прочетете Илона Томова и други автори и тогава заставайте на такива категорични позиции, сякаш всичко е точно така както е описано. Ами - не, не е така - циганите нямат език, нямат кулутура, нямат нация, не са народ, а племена... Те не са и роми, защото от Босфора на изток се самоназовават ломи, доми и др., а също така са напълно интегрирани в кюрдските общности. Донационални племенни общини подобни на каракачанските, влашките, гагаузките, къзълбашките и прочее в България не бива да се надскачат в опити да постигнат рекорда на Стефка Константинова, защото той е за висок скок, а те поставят рекорди за нисък, низък... Да поговорим за гетата в гетата и за аномираните, живущи там пълолетни роми, които не са си виждали лицето в огледало, нямат документи и не знаят, че не са родени за роби на някой тартор... Това ли е калтурата за която българите и евройпейцигте изградиха мрежа от Културни домове на ромите??? Не се занасяй!!!
цитирай
2. kabulivarna5 - Българите в Покрайнините каква им е ...
13.06.2019 17:52
Българите в Покрайнините каква им е националната култура? А на тези българи от Македония? Каква ли ще е по националност културата на българите от Буджака?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kabulivarna5
Категория: История
Прочетен: 116889
Постинги: 128
Коментари: 90
Гласове: 121
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031