Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.01.2019 21:49 - Михаил Гордеевич Дроздовски. Последният рицар на империята
Автор: monarh1991 Категория: История   
Прочетен: 11730 Коментари: 0 Гласове:
9

Последна промяна: 18.01.2019 15:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 image

На вчерашния ден преди 100 години от раните си издъхва един забележителен човек. Няма нищо на български за него и реших да му посветя следния материал
 

Михаил Гордеевич Дроздовски. Последният рицар на империята

 

 Михаил Гордеевич Дроздовски е руски военачалник, генерал-майор (1918 г.) Известен е преди всичко с легендарния поход на неговия отряд от Яш до Дон през март-май 1918 г., единственият  руски офицер от Първата световна война, съумял да доведе отряд от фронта до Новочеркаск на съединение с Доброволческата армия.  Става първият от белогвардейските генерали, който открито заявява  верността  си към монархията в това време, когато ,,демократичните ценности” на Февруари са на почит. Истински рицар и мъж на честта.

 image

  Автограф

Роден е на 7 октомври  по стар стил/19 октомври по нов стил 1881 г. в Киев. Произхожда от  стар дворянски род. Баща му Гордей Дроздовски
(1835—1908) е ветеран от Кримската война, участник в Отбраната на Севастопол. Има три сестри -  Юлия (1866—1922); Уляна (1869—1921) и  Евгения (1873 —  по рано от 1916).  Женен е за Олга Владимировна Евдокимова от 1907 г., дъщеря на потомствен дворянин, но нейният стремеж да стане актриса, несъвместим с положението на съпруга на офицер от Руската императорска армия, довежда до развода им. Племенницата му Татяна Николаевна Дроздовска в годините на Великата отечествена война се омъжва за Анатолий Макриди, известен журналист и колаборационист.  На 12 години остава без майка и възпитанието на децата е поето от Юлия, която става за него втора майка.  Възпитан с разказите на своя баща за героичната Севастополската отбрана, за сраженията при Балаклава и Акерман, Михаил от ранно детство мечтае да стане военен. През 1892 г. постъпва в Полоцкия кадетски корпус,  благодарение на ходатайството на баща му бива прехвърлен в Киевския Владимирски кадетски корпус, който завършва през 1899 г. Възпитателите на Дроздовски отбелязват забележителните  му способности наред с необикновените ленивост, своенравие и изобретателност по отношение на шегите. Често е можела да се чуе командата на офицера възпитател Хаас  ,,Дроздовски, под арест!”. В старшите класове на корпуса младежът сериозно се занимава с рисуване, но, за съжаление, неговите талантливи скици и етюди не са се запазили.


image

 Като кадет

На 31 август 1899 г. Михаил Гордеевич постъпва на служба  в Павловското военно училище, което се слави със строгата си дисциплина и се счита за образцово по отношение на подготовка на офицерски  кадри за Руската императорска армия.  Заради непокорността си  нерядко попада в карцера. Животът в това учебно заведение му се вижда тежък и той  решава да го напусне, написвайки писмо на баща си, че не може да се справи със своя характер. Единствено авторитетът и молбите на Гордей Дроздовски   го карат да промени решението си. Той не просто остава, а завършва училището  през 1901 г. като един от най-добрите. По този начин извоюва първата си  голяма победа в живота –  побеждава самия себе си и престава да бъде заложник на своя характер.


image

Като подпоручик

От 1901 г. служи в Лейбгвардейския  Волински полк във Варшава като подпоручик. През 1904 г. става поручик и постъпва в Николаевската  генералщабна академия, но прекъсва обучението си, за да се отправи на фронта в Руско-японската война. Сражава се в редиците на 34-ти Източно-Сибирски стрелкови полк, отличава се в сраженията при Хейгоутай и Семапу, като при второто бива ранен в бедрото. Заради тази рана накуцва до края на живота си. Награден е с орден Света Анна 4-та степен  с надпис ,,За храброст”. След края на войната, завръщайки се в столицата получава званието поручик от Гвардията и орден Свети Станислав Трета степен. Подновява следването си в Академията.


image

Поручик
 

В  нея  заедно с Михаил се учат редица бъдещи участници в Гражданската война както на страната на Белите – Ф.Бредов, М.Зинкевич, барон П.Врангел, В. Сидорин, така и на страната на Червените – С. Каменев, И. Вацетис, Н. Петин,  Б.Шапошников. След като завършва Академията, на 2 май 1908 г. за ,,отлични успехи в науките”  Дроздовски младши бива произведен в чин щабс-капитан. Две години – от септември 1908 г. до  ноември 1910 г. ,преминава цензово командване на рота в Лейбгвардейския Волински полк. От 26 ноември 1910 г. е обер-офицер за поръчения при щаба на Приамурския военен окръг, след 1 година – на 26 ноември 1911 г. става  старши адютант на щаба на Варшавския военен окръг, едновременно с това получава чин капитан. През октомври 1912 г. започва Балканската война и младият офицер  подава молба за командироване като военен представител в  българската или сръбската армия или поне да се сражава като доброволец в една от двете армии, но получава отказ, обусловен от политически съображения. Не примирявайки се с това,  Дроздовски  започва да пише ,,голям труд по стратегия, за бъдещата руско-германска война”. Работата му получава одобрението на колегите му, но не успява да я публикува по същите политически съображения – окръжното командване във Варшава не иска да рискува публикуването на книга, в която се посочва  главния противник на Русия в бъдещата  Европейската война. През 1913 г. завършва Севастополската авиационна школа, където изучава наблюдението с аероплани – провежда 12 полета, всеки с продължителност  не  по-малко от 12 минути, пребивава във въздуха общо 12 часа и 30 минути. След завършването на Школата продължава службата си в щаба на Варшавския военен окръг.

image

Като капитан. Севастополската авиационна школа, 1913 г.

След избухването на Първата световна война Михаил Гордеевич е назначен за  за помощник началник на общия отдел на щаба на Северозападния фронт, но скоро по негово собствено желание бива преместен в Действащата армия на длъжността на обер-офицер за  поръчения при щаба на 27-ми армейски  корпус. 4 месеца по-късно е назначен за щабс-офицер за поръчения при щаба на 26-ти армейски корпус, на 22 март 1915 г. получава званието подполковник от Генералния щаб. На 16 май 1915 г. е назначен за изпълняващ длъжността началник-щаб на 64-та пехотна дивизия. Цялото лято  и есен на същата година за  дивизията преминават в безкрайни боеве.  На 1 юли същата година за отличия в делата против неприятеля е награден с Орден Свети Равноапостолен княз Владимир 4-та степен с мечове и ленти.

През август 1915 г. Дроздовски извършва първия си командирски подвиг, станал широко известен в Руската армия. След тежки сражения при Вилно германците тръгват в атака и застрашават щаба на 60-та пехотна дивизия. Храбият офицер събира и лично ръководи отряд от конвойци, телефонисти, санитари и сапьори, общо малко над 100 войници и с две картечници и  щикова атака поваля германските егери,  които са избили руския караул при брода и са започнали да се окопават на моста. Отрядът задържа брода точно толкова, колкото са поискали от щаба на корпуса, отбивайки няколко  силни атаки от другата страна на брега и го оставя едва след унищожаването му от сапьорите от частта. За този бой Михаил е награден с Георгиевско оръжие. От 22 октомври до  10 ноември с.г. изпълнява функциите на началник-щаб на 26-ти армейски корпус на ген. А. Добришин. След това е утвърден на поста началник-щаб на 64-та пехотна дивизия ,,на законно основание”.

На 15 август 1916 г. е произведен в полковник от Генералния щаб. По това време Руската армия води тежки боеве в Карпатите. На 31 август 1916 г. Полковникът лично ръководи атаката на планината Капул. Един от колегите му си спомня: ,, Атаката носеше характера на стремителен, необуздан натиск.Но когато предните редици под действието на смъртоносния огън в упор, задавяйки се, залегнаха пред бодливата тел, подполковник Дроздовски,  заповядвайки да се изпрати на помощ нов резерв, и с вик ,,Напред, братя!”, с гола глава се хвърли пред атакуващите”. В този бой бива ранен в дясната ръка и от септември 1916 до януари 1917 г.  се лекува. Въпреки, че дясната ръка остава полупарализирана и медицинска комисия приема решение за невъзможност за него да изпълнява по-нататъшна строева служба, Дроздовски  настоява на своето желание да се върне в Действащата армия и през януари сл.г. получава поста изпълняващ длъжността началник-щаб на 15-та пехотна дивизия на ген. П.Ломновски на Румънския фронт.

Не много след това в Петроград стават  буреносни събития. Февруарската революция поставя началото на краха на армията и държавата. Абдикацията на императора прави на Дроздовски – убежден монархист, тягостно впечатление, за него този акт е истинска трагедия. Офицерът не само не скрива своите монархически убеждения, но и е готов да се сражава открито с тези, които са свалили от власт Романови. Потриса го и, че първи против  монарха въстава родният му Волински полк, въпреки това  се стреми да не прави резки изявления и изчаква по-нататъшния ход на събитията. Тази предпазлива тактика му помага да спечели доверието на новото ръководство – на 6-ти април 1917 г. го назначават за командир на 60-ти Замосцки пехотен полк. По това време вече започва да оказва разрушителното си влияние Заповед № 1. Ала полкът му остава  една от най-дисциплинираните и боеспособни части в  Руската армия. Не  заигравайки с новите веяния, полковникът не се спира пред разстрелите на дезертьори и използването на заградителни отряди от разузнавачи.  В средата на юли 1917 г. замосци вземат участие в успешното настъпление към Марешти, завършило с пълния разгром на 218-а германска пехотна дивизия, а в края на месеца  отблъскват контранастъпление на германските войски. За своите действия полковникът е представен за награждаване с орден Свети Георги Трета степен, да получи който така и не успява.

Октомврийските събития в Петроград водят до пълното рухване на армията. В края на ноември- началото на декември 1917г. Михаил Гордеевич е назначен за  командир на 14-та пехотна дивизия, но не встъпва в длъжността. Узнал за формирането на Алексеевската организация  на Дон, преименувана в Доброволческа армия, той стига до идеята за сформирането на отряд, който да се отправи на Дон и да се съедини с доброволците. През ноември 1917 г. е установена връзка между   генерал Алексеев, пристигнал на Дон, и щаба на Румънския фронт. На 11/24 декември 1917 г. Дроздовски пристига в град Яш и пристъпва към  създаването на Доброволчески корпус, който трябва да премине на Дон и да се присъедини към Доброволческата армия на Корнилов. Носейки в ръцете си документи от името на генерал Щербачов, дефакто командващ Румънския фронт, той открива Веробовъчно бюро за руските доброволци  в квартира на улица Музилер. Първи към него се присъединяват група артилеристи начело с капитан Нилов. За ускоряване на комплектуването на бригадата Михаил изпраща офицери в големите градове в Юга на Русия. Те рискуват живота си постоянно, защото могат да се натъкнат на изпадналите в съвършена анархия  моряци-черноморци и войници. Въпреки това – вербовчиците се справят  - откриват се бюра  в Кишинев, Одеса и Тираспол. Тогава се присъединява и най-ценното попълнение – бъдещият летописец на дроздовците  щабскапитан Антон Василиевич Туркул, по-сетне белоемигрант в България, а и бъдещият близък помощник и съименник на Михаил Гордеевич –  полковник от Ген. Щаб Михаил Кузмич Войналович.  Когато в края на януари става ясно, че Дроздовски се е справил  с изпълнението на задачата си, Щербачов решава сам да приеме командването на корпуса. Той дава заповед за създаването на Корпус на руските доброволци в състав от 3 бригади. При това Дроздовски е командир само на 1-а бригада, а  общото ръководство се възлага на генерал-лейтенант Келчевски.  Обаче твърде скоро се оказва, че идеята за създаването на Корпуса се  е провалила.   Въпреки, че щабът се е напълнил с офицери, вербовката в двете други бригади не се води, а Дроздовски разполага с 500 бойци, готови да се подчинят на първата заповед. Изпадналите в униние Щербачов и Келчевски издават заповед за разпускане на и без това несъществуващите бригади и започват да създават всякакви препятствия на Михаил Гордеевич. Идват и други тревожни вести – румънците се готвят да сключат сепаративен  мир и започват да разоръжават руските части. Полковникът заключава в дневника си: ,,На румънците не трябва да се вярва”. След напускането на Дон от Доброволческата армия на Алексеев и Корнилов, връзката на двамата генерали с ръководството на Румънския фронт е прекъсната. Едва малко преди напускането на Яш  генерал Щербачов променя  отношението си и започва да оказва помощ на Дроздовски. Последният  като командир на 1-а бригада взема твърдо решение да се отправи на Дон. Румънските войски се опитват да разоръжат отряда, но  в крайна сметка са принудени да отстъпят след ултиматум на офицера, че ще открие огън по Яш и двореца, ако до 6 часа не си тръгнат.

На 26 февруари по стар стил/ 11 март по нов стил 1918 г. походът започва. Отрядът на полковник Дроздовски е с численост 800 човека, по други данни – 1050, като почти всички са монархисти. Състои се от стрелкови полк, конен дивизион, конно-планинска батарея, лека батарея, гаубичен взод, техническа част, лазарети и  обоз. Дроздовски поддържа в  частта строга дисциплина, пресича насилията и реквизициите, унищожава отрядите на болшевиките и дезертьорите. Също така стриктно следи за единството на своите подчинени. Проявяващите страхливост и  недоволство от  тежестите на похода се изгонват моментално. На 26 март/ 8 април след преминаването на Южен Буг към Бригадата се присъединява отрядът на Михаил Жебрак-Русанович от 130 души от състава на Отделната Балтийска морска дивизия. Обединението не става веднага, тъй като Жебрак- Русанович настоява за специалната ,,автономия” на морския отряд  и едва след сложен разговор с  командира на частта се съгласява, че  командирската самостоятелност би станала пряко нарушение на армейския начин на живот. Впоследствие в първите боеве разногласията са забравени и Михаил Антонович става един от най-близките съратници на Дроздовски.

По това време на изток и към Одеса се придвижват ешелони с германски и австро-унгарски войски. На Михаил Гордеевич му се налага да определи отношението  на белите офицери  към немците, започнали след Бресткия мир окупация на южните руски губернии. Това отношение е един от основните проблеми и за Доброволческата армия. Както пише генерал Деникин в своите мемоари,  полковникът разбира, че отрядът му няма нито сили, нито възможности да противодейства на германските войски, без да се откаже от основната си цел. Затова той решава да съблюдава по отношение на тях неутралитет и обявява, че ще се бори само с болшевиките. Един цитат от неговия дневник:

,,7 април Константиновка

Имаме странни отношения с  германците; точно признани съюзници, съдействие, строга коректност, в стълкновенията с украинците – винаги на наша страна, безусловно уважение. Един междувременно се изрази – врагове са тези офицери, които не признават нашия мир. Очевидно германците не разбират нашето принудително сътрудничество срещу болшевиките,  не отгатват нашите скрити цели или считат за невъзможно тяхното изпълнение. Ние плащаме със строга коректност. Един германец каза: ,,Ние всячески съдействаме на руските офицери, съчувстваме им, а  от нас странят, отчуждават се”. Германците  са наши врагове; ние ги ненавиждаме, макар и да ги уважаваме…”  

Историкът Алексей Шишов отбелязва, че Дроздовски е истински воин аскет- не пуши, не пие и не обръща внимание на благата на живота. Такова лично отношение към трудностите на дългия преход -  да не се отличава по нищо от редовите  бойци и  да не заема привилегировано положение – способства за сплотеността на частта – това знае всеки походник, наблюдавайки ежедневно поведението на командира.

Целият марш е изпълнен с боеве, с присъединяване на доброволци и с тържествени посрещания в селата. В една станица към отряда се присъединяват 44 жени. И в крайна сметка, доблестният офицер постига целта си. На 21 април/4 май 1918 г., в нощта на Пасха, дроздовците  достигат Ростов на Дон, атакуват го и го завземат. В боя загиват 100 души – включително Михаил Войналович – за Дроздовски това е истински шок.  Червените предприемат контраатака. Силите им са 28 000 души. Михаил Гордеевич повежда контратака на конницата, която е спряна с картечен и артилерийски огън, но дава възможност на стрелковия полк да се измъкне. Окървавени, дроздовците се оттеглят в покрайнините на града. В едно предградийно арменско село се срещат с германски улани, които им оказват воинска чест. Те предлагат помощта си, полковникът им благодари, но отказва. След това дроздовците се отправят към  Новочеркаск, на помощ на въстаналите казаци и им помагат да удържат града. На 25 април/8 май, посрещнати от жителите с цветя, доброволците минават в стройни редици по улиците на столицата на Донското казачество. След продължителен отдих, на 26 май/ 8 юни отрядът се отправя на съединение с Доброволческата армия, което се случва на следващия ден 27 май/ 9 юни  в станица Мечетинская – на тържествен парад и среща с генералите Алексеев и Деникин последният издава заповед, с която Първа бригада е включена в състава на Доброволческата армия.  Походът намира своя блестящ  край и значението му е огромно. Отрядът изминава 1200 километра за 2 месеца,  увеличава двойно числеността на Доброволческата армия, такава материална база, каквато той внася, тя не е виждала от своята организация в края на 1917 г.

По-нататък Бригадата, преобразувана в 3-та пехотна дивизия на Доброволческата армия, участва във Втория Кубански поход – освобождаването на Екатеринодар, боевете за Ставропол и Армавир.  Но щабните офицери не обичат Дроздовски заради неговата самостоятелност и даже мнителност. Най-известен е конфликтът му с началник-щаба на Доброволческата армия Иван Романовски. Особена острота на този конфликт придава различието в идеологиите – Михаил Гордеевич е убеден монархист, а Иван Павлович – републиканец. В края на краищата се стига дотам, че Дроздовски заплашва с излизане от Армията, ако продължат да се обръщат към него по същия начин. Генерал Деникин отстъпва.

През октомври Дроздовски ръководи дивизията си в тежките боеве за Ставропол, възглавявайки контраатака на своите части,  на 31 октомври/ 13 ноември 1918 г.  близо до Йоано-Мартинския манастир е ранен в крака. Бойците му го свалят от коня и го изнасят от боя. Главнокомандващият генерал Деникин разпорежда да заведат ранения комдив в Екатеринодар, където е налице военна болница с квалифицирани лекари и медицински персонал. Но той получава заразяване на кръвта, като причините за това остават неясни. Раната загноява, при първите признаци за заразяване на кръвта му биват направени няколко операции, но напразно. Започва гангрена. Деникин се интересува от лечението на командира на ,,дроздите” и прави всичко възможно да помогне за това. През декември, когато все още е в пълно съзнание, му зачитат заповедта за произвеждането му в генерал-майор. На 26 декември 1918 г./ 8 януари 1919 г., вече в състояние на полубезсъзнание,  бива преведен в клиниката на град Ростов на Дон, където на 1/14 януари предава Богу Дух.

За смъртта му има две версии. Според едната в нея има пръст генерал Иван Романовски, с когото както стана дума, Дроздовски е имал конфликт, още от момента на присъединяването си към Доброволческата армия. Версията се състои в това, че Иван Павлович е наредил на лекуващия лекар да  не лекува правилно военачалника. Като изпълнител на това злодеяние се посочва професор  Плоткин- евреин по народност, лекувал Михаил Гордеевич в Екатеринодар.  След смъртта му Плоткин получава крупна сума пари и се скрива зад граница, като според някои сведения се връща в Русия вече при болшевиките. Тази версия не е потвърдена от нито един от съществуващите документи и може да се свърже само с общата неприязън на много офицери от Доброволческата армия към Романовски. Последният в качеството си на началник-щаб  и личен приятел на Антон Деникин е изхождал от интересите на Главнокомандващия. Може би се е опасявал от растящото влияние  на Дроздовски - че авторитетът и славата  му биха ,,затъмнили” тези на Антон Иванович, но физическото отстраняване на талантливия военачалник през зимата на 1918-1919 г. не е влизало в интересите нито на Деникин, нито на Въоръжените сили на Южна Русия. Възможно е популярната версия за причастността на Иван Павлович към смъртта на Михаил Гордеевич да е станала причина за убийството му в Константинопол през пролетта на 1920 г. Втората версия изглежда по-прозаична  и близка до реалността.  През зимата на 1918-1919 г. в болниците в Екатеринодар е била налице почти пълна липса на антисептични средства и йод. Организацията на лечебното дело в белите болници също е оставяла да се желае много.

След смъртта на Дроздовски А.И.Деникин издава заповед,  в която съобщава на войската за неговата смърт, тя завърша по следния начин:

,,Високата безкористност, предаността на идеята, пълното презрение към опасността по отношение на себе си се съчета в него със сърдечната грижа за подчинените, живота на които той винаги поставяше по-високо от своя. Мир на праха ти, рицарю без страх и упрек.” Михаил Гордеевич  първоначално е погребан във Войсковата катедрала на княз Александър Невски в Екатеринодар, задно с него е погребан и полковник  В.Туцевич, загинал при взрив на снаряд на собствената артилерия. През март 1920 г. след като Бялата армия оставя града, специален отряд дроздовци, знаейки как болшевиките се отнасят с тленните останки на водачите на Бялото движение, влиза в него, вече завзет от болшевиките и взима тялото му и това на Туцевич със себе си, за да ги спаси от поругаване. Останките са натоварени в Новоросийск и са превозени в Крим, където са погребани в Севастопол - в Малахов курган, под чужди фамилии, поради несигурността дали Белият Крим ще бъде удържан. По време на Втората световна война в района попадат германски снаряди и точното местопогребение на генерала не е известно. На името на военачалника са наречени 2-ри Офицерски стрелкови полк – един от ,,цветните” полкове на Руската армия, впоследствие разгърнат в четириполковата Дроздовска дивизия, Дроздовската  артилерийска бригада, Дроздовската инженерна рота и действащият отделно от дивизията  2-ри офицерски конен на генерал Дроздовски  полк.

Воинът аскет, настоятелен и към себе си, и към другите, доблестен рицар на своето Отечество и Престол,  които никога не се поколебава да защити, човек дълбоко принципен и чувствителен, смел и нищо не искащ за себе си, не предизвиква тази любов, с която се ползват бащите командири като Суворов, но предизвиква към себе си безкрайно уважение и умее да подчинява на своята желязна воля. В своя дневник той пише: ,,Само смелостта и твърдата воля творят велики дела. Само непреклонното решение дава успех и победа. И занапред, в идващата борба, смело ще си поставяме високи цели, ще се стремим към постигането им с желязно упорство, предпочитайки славна гибел пред позорен отказ от борбата”.

 

Източници: Михаил Гордеевич Дроздовски (Биографични сведения)  По материали от сайта Бялата гвардия. Литературна  обработка –Елена Широкова:

http://ptiburdukov.ru/%D0%A1%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA/%D0%91%D0%B8%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D0%B8/%D0%94%D1%80%D0%BE%D0%B7%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D0%9C%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B8%D0%BB_%D0%93%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B5%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D1%87

 

Михаил Гордеевич Дроздовски – статия в Уикипедия на руски:

https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D1%80%D0%BE%D0%B7%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9,_%D0%9C%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B8%D0%BB_%D0%93%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B5%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D1%87

 

Забравените герои на Великата война: Михаил Дроздовски към 100-годишнината от паметта му Елена Фьодорова За руската стратегия  http://rys-strategia.ru/ в електронния блог/ журнал на Руския общовоински съюз:

https://pereklichka.livejournal.com/1465237.html

 

Руски календар: 7 октомври 1881 г. Роден е Михаил Дроздовски:

https://sputnikipogrom.com/calendar/ru/78296/07-october-1881/

 

Дроздовски, Част Първа,Павел Степанов:

https://sputnikipogrom.com/history/60122/drozdovsky-1/#.XDxsXdszZdg

 

Генерал Михаил Дроздовски остана в Родината, Игор Родин/ Завинаги Командир на полка: Генерал Михаил Дроздовски:

https://ganfayter.livejournal.com/218637.html

 

 


 








Гласувай:
9


Вълнообразно


Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: monarh1991
Категория: Политика
Прочетен: 1731283
Постинги: 782
Коментари: 1175
Гласове: 5773
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031