Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.04.2017 18:39 - Митовете за Златния Век и изгубеното съвършенство
Автор: zahariada Категория: История   
Прочетен: 2278 Коментари: 1 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Представите за изначално състояние на съвършенство на хората - свят на изобилие и хармония, който хората "напускат" - присъстват в митологиите на различни култури. Какво ги поражда? Какво означават? Какъв е смисъла на тези митологеми? Митовете за Златния Век и изгубеното съвършенство

Митологиите на различните култури са удивително явление на човешкото душевно творчество. Митологиите съдържат елементи, които отразяват както общочовешки възприятия, така и културните геоклиматични специфики. Митовете (и религиите) освен това могат и да бъдат пренасяни. Митологиите пътуват заедно с хората от много хиляди години. Затова, не рядко, митовете биват пренасяни от една култура в друга, адаптирани и трансформирани. Така, представите за "изначалното съвършенство" (в митологии и религии) също имат многопластова природа - отразяващи от една страна елементи в човешката психика, от друга значими културни трансформации в историческото развитие и от трета - съдържащи привнесени елементи, които могат да бъдат проследени назад през времето и народите.

Нека разгледаме някои по-известни такива митове за изгубеното съвършенство и да потърсим смисъла им през призмата на човешката психика.

Смята се, че австралийските аборигени населяват Австралия повече от 40 хиляди години. Поради това, техните митологеми могат да бъдат смятани за едни от най-древните запазени до днес без "външни" примеси. Аборигените имат една особено съкровено тачена легенда за "Времето на сънищата". Това било "време" в далечното човешко минало, когато хората и боговете са живяли заедно и всичко било прекрасно. Никой не знае точно колко старо е това предание, но аборигените вярват, че се пренася през поколенията откакто са дошли първите им предци (т.е. около 40 хиляди години пр.не.е.). Времето на сънищата, според преданията на аборигените, е първичното минало, когато духовете на хората са бродили по земята в състояние на еуфоричен сън. Освен, че са били в състояние на сън, тези човешки духове също така се считат за "по-съвършени и близо до боговете", а света тогава бил нещо като безкрайна приказка изпълнена със щастие и хармония.

Представата за хората, които в миналото са живели в състояние на сън може да се интерпретира като примитивното състояние на неосъзнатост или полуосъзнатост, в което човешката психика се е намирала в далечното минало на човешката еволюция преди самосъзнанието да се обособи като пробудена съзнателност. Анализирана по този начин, тази митологема за "времето на сънищата" наподобява старозаветната митологема за "първородния грях".
Състоянието на сън като състояние на първична неосъзнатост, от която пробуждането на съзнанието - като еволюционен психологически процес - се възприема като пробуждане от дълбок сън. Също и като "грях", който поставя край на "човешката невинност". "И тогава се отвориха очите им ..// ..." (Битие 3:7). Митологичните метафори свързани със "събуждане" са интригуващи, тъй като са алегории на психологически процеси, случващи се в човешката психика.

image

Аборигенският мит за "времето на сънищата" и старозаветния мит за "изгонването от райската градина" биха могли да се разглеждат като имащи сходно психологическо тълкуване. Освен това са сходни и с по-късните концепции за отминали "златни векове" и "епохи на благоденствие", възприемани като намиращи се в началото на историята на човечеството. Тези митологични блянове описват хората и народите като живеещи в мир и изобилие, а самите хора като "по-извисени" и "по-разумни".

Подобна е и хиндуистката легенда за Сатия Юга. В хиндуистката митология концепцията за "изгубеното съвършенство" е развита в цяла космогония, която описва цикличността на човешкото развитие. В представите на древните индийци - отново - "най-съвършената фаза" от въпросната цикличност се намира далеч зад гърбовете на хората в древното минало - период когато истината и искреността са били силно изразени човешки качества. Впоследствие, човечеството тръгнало по своя път на повсеместна духовна деградация до днес, когато се намираме в най-мрачната фаза от цикъла на развитието - Кали Юга.

Легендата за Атландида е друга широко известна представа свързана с "цивилизационния упадък". Тази легенда на древногръцките писатели е интересна да се спомене като основана отново на възприятие, което разглежда хората като морално и душевно деградирали. Историята за Атлантида не е историческо свидетелство, а е притча с морална поука. Написана е с цел да послужи за пример на съвременниците й и да им повлияе към осмисляне на поведението си. Всъщност, в Библията има много такива притчи писани със същите цели - да дадат поука и храна за размисъл на хората.

В човешките култури присъстват концепциите за "културния упадък", в който хората се "озовават" след изначално състояние на "съвършенство" и "неопетненост". Ако отново направим аналогия с психологически процеси, тези концепции биха могли да бъдат разглеждани като описващи метафорично процеса на съзряване на "чистата детска психика" към "упадъчното душевно състояние" на зрелия индивид.

В действителност, обаче, човешката цивилизация се развива - технологично и културно - от самото й начало. Хората от миналото никога не са били "по-добри", "по-мъдри", нито "по-съвършени".

image

Концепциите за "изгубеното съвършенство" и за отминали "златни епохи" не са "историческа памет", а културни мотиватори. Тези легенди и притчи са писани за да поучат хората и да им послужат като "морални показатели". Те са своеобразни мотиватори за създаване на стремеж към усъвършенстване, така, че да "се върне изгубеното".

Обективно погледнато, хората в миналото никога не са били по-извисени духовно, нито морално, нито са били по-мъдри и с нищо не са надминавали днешния човек. Най-малкото, хората днес имаме много повече знание и разбиране за нещата - от когнитивните науки до квантовата физика. Хомо Сапиенс, като вид, се е появил преди около 200 хиляди години, а преди около 70 хиляди години първите групи хора са напуснали африканския континент.

Няма никакви археологически, нито антропологични следи от съществуването на каквито и да било "цивилизации" на Земята преди първите човешки цивилизации. Има много изгубени каменни цивилизации на дъната на моретата и дълбоко под земната пръст, но тези цивилизации не са били високо развити, в днешния смисъл на това понятие, те са били като всички цивилизации от далечното минало - примитивни. Развити за времето си, но не и в сравнение с днешния свят.

Днес, макар хората все още да са водени от инстинктивното и неосъзнатото в голяма степен, все пак културно човечеството днес е постигнало значително развитие. Днес, в развитите общества, хората имат далеч по-ясни морални дефиниции, хуманни ценности, повече самоконтрол и разбиране за себе си. Днес хората сме по-съзнателни и по-отговорни към света около нас.

Например днес - в цивилизованите общества - вече няма публични екзекуции, а убийството и насилието се възприемат като грозни и нехуманни актове. За разлика от миналото, когато насилието е служило за забавление на тълпите. И макар днес, хората все още да утоляват тази своя първична страст във виртуалното пространство, все пак това е напредък.

Поради начина, по който се сформира човешката психика, дълбокото усещане за уважение и дори страхопочитание към предците е заложено в нашите възприятия. Затова, ритуалите и духовните практики свързани с почитането на духовете на предците са едни от най-старите човешки културни елементи. Това дълбоко заложено почитание към предците и към знанието на предците се намира в основата на сформирането на традициите като културно наследство. Именно традициите и споделените ценности (обикновено под формата на унаследено знание и колективна мъдрост от предците) сформират усещането за социална идентичност.

Поради това вродено почитание към предците, в човешките култури "древната мъдрост устояла на времето" има особен авторитет и "културна тежест". В древна Гърция и древен Рим, позоваването на още по-древни авторитети придавало неоспорима валидност на всеки аргумент или новопокълващо учение. Дори днес хората се позовават на антични философи и мислители отпреди векове в защита на някаква позиция. Естествено има общовалидни позиции, както и "непреходни истини", но трябва да се взема предвид все пак, че хората от миналото (дори философите) отразяват знанието на своето време, както и неговите ограничения.

Хората в миналото никога не са били по-съвършени, по-мъдри или по-добри от хората днес. Представите за изгубеното съвършенство и минали утопии са колективен блян на човешката душа - казано поетично - която осъзнава своето несъвършенство и страда от това.

Тези представи са колективен блян - мечта, проектирана в миналото. Притчи и легенди, имащи цел да провокират хората в настоящето да се развиват вътрешно, морално и културно. Митологични концепции с морални общочовешки поуки, чиято цел е да пробудят в хората стремежа към вътрешно развитие. Съвършенството и колективната утопия не са изгубени, те никога не са били осъществявани като ниво на културна еволюция.



Гласувай:
3



Спечели и ти от своя блог!
1. syrmaepon - Библията и австралийските митове ...
24.04.2017 10:31
Библията и австралийските митове засягат вероятно темата за друго освен човешкото съществуване, тоест това на така наречените "богове" и Праотци. Вероятно имено то се отличава от човешкото. А човекът, и според Библията, също съдържа божествена част, тъй като Бог го оживил и вдъхнал "душа". Така това, което всъщност се "изразходва" и намалява у човека е именно тази "божествена" част.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 39690347
Постинги: 21940
Коментари: 21633
Гласове: 31011
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031