Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. zaw12929
14. stela50
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. zaw12929
14. stela50
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. getmans1
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. getmans1
Постинг
27.04.2016 11:44 -
Аз бях Атила
Автор: marknatan
Категория: История
Прочетен: 2856 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 29.04.2016 08:55
Прочетен: 2856 Коментари: 5 Гласове:
5
Последна промяна: 29.04.2016 08:55
Аз бях Атила. Днес ще Ви разкажа за смъртта си. Убиха ме боколобрите. Заради една девица. Всички днес знаете името и като Едеко. Но после хронисти я нарекоха така на името на ромеина изпратен преди това да ме убие. И той се казваше Едеко. И тя получи името и прозвище в историята на убийца на Атила. А не беше. Обичая на скитите повелява, че владетелят трябва да може да изпълнява безотказно "Съпружески" задължение пред боколобрите, с което се потвърждаваше,че е още е активен носител на Властта. Така е от времето на цар Давид. Бококолобрите въведоха девойката в стаята. Босонога, в дълга лененена роба обвезана с традиционната скитска шевица, тя пристъпи към леглото ми . Досами него аз вдигнах ръка. Тя се спря. Развърза робата си, която се свлече покорно в нозете и. Голотата е най-трудната дреха за носене. Красотата и възбудата на момичето трябваше да се пренесат и в мен.
***
Мирис на дърво изпълваше полумрака на стаята. Голите прясно варосани стени не се струваха вече толкова студени на Едеко. Единствените мебели в просторната стая бяха двете запалени свещи . Поставени в две срещуположни стенни ниши те хвърляха светлината си по пътя и от към вратата към голямото легло опряна на стрещуположната стена и ароматът на восък сполучливо допълваше този на дърво. Ходилата на девойката усещаха топлината на гладко полираните дъски. Досега бе вървяла по дългите коридори и пресичащите се стаи само по черги и скъпи килими, но ето, че сега пристъпяше в стая с гол дъсчен под. Владетеля на света живееше без никакво охолство. Човекът от който се страхуваше света, човекът който подчини на волята си двамата римкси императора, нощуваше в обикновена стая с гол дъсчен под. Едеко пристъпваше с малки стъпки , като се стараеше да е безмълвна. Струваше и се, че това ще бъде най-голямато кощунство на земята, да наруши тази бяла тишина. С възбуда очакваше срещата с Атила, от която щеше да бъде жена. На една крачка от леглото му, тя се спря и остави робата да се свлече в нозете и. Пристъпи в леглото му за да изживее кошмарът, който щеше да я преследва до края на дните и.
***
Пропукването на първите слънчеви трябваше да донесе края на агонията ми. НО Тя едва сега започваше.
***
Свещения ритуал по умъртвяването на владетеля изгубил мъжествеността си и с това правото да води най-могъщият народ на земята бе задължение на боколобрите. Превдено от езика на скитите на книжовния гръцки боколобър означава жрец. Шестимата мъже, които дотогава безмълвно наблюдаваха безуспешните опити на двойката влязоха в стаята. Един от тях отведе ридаещото момиче на чардака , където я показа на събралото се множество. Додето му стигаше погледа беше покрито с гепидите на Атила.
Най-отпред се виждаха редиците от най-славни воини, не само от народа на Атила, гепидите, но и от херули и скири, карпи и суеви, язиги и алкатзири, вандали и алани и още мн.др по-малки и по-големи народи съставляващи империята на Атила.
Хлипащата Едеко, облечена в своята неопетнета бяла кошуля стоеше държана за ръка от една страна на боколобъра, а от другата той държеш кенареното покривало от леглото на Атила с тамгата му, доказателството за неизбежното. От тълпата се отрони въздишка и дълбоко стенание.
***
Това бе последното, което чу Атила, преди виковете и стенанията на тълпата да заглушат неговите собствени. Четиримата здрави мъже го държаха здраво към леглото, докато петият боколобър стискаше с всичката сила на изнежените си ръце ръцете си здравата шия на Атила. .. Този на вековен дънер изглеждаше, като фиданка в сравнение с прорязания от браздите на времето могъш врат на владетеля.
***
Но Дори дори за гигант със загрубели от въртенето на меча ръце не би било лесно да пречупи дебелият врата на Атила. . За боколобъра не беше лесно да обхване широкият мускулест врат на владетеля, но не смееше и да го пусне за да потърси въже или кърпа . Затова и стискаше със всичките си сили и камък да беше щеше вода да пусне, но като дънер на вековно дърво устояващо на буря със скърцане и огъване на клоните, здравият невероятно голям врат на Атила не даваше живота в него, и жилите в него плющяха и се извиваха до скъсване, но не се предаваха.
Агонията продължаваше по дълго от очакваното. Навън се чуваха подвиквания на тълпата, защо не се показва тялото на владетеля им, което трябваше да стане мигновено след извеждането на девойката.
Но Владетелят бе още жив и това по-закон означаваше ,че той трябва да бъд оставен жив, а боколобрите да намерят смъртта си за клевета ! Палачът бе поставен в невъзможност да изпълни задълженията си и нямаше време за губене.
***
Отвън Боколобъра извел момичето разбра, че нещата са излезли извън предвиденото. Първите редици от славните воини се спогледаха. Ставаше нещо нередно. Досега трябваше да бъде показан трупа на мъртвия владетел. Доловил погледите им от висококото боколобърът остави девойката и се втурна в стаята. Като видя хвърлящите искри от очите на привързания под тежеста на здравите мъже Атила , той извади змиевидния хунски ханджар и като се доближи до Атила го заби отляво в основата на врата му, като го натискаше докато достигна сърцето му. Дори мечът се разтрепери от последните консвулсии на могъщото сърце на владетеляВцепенени от страх боколобрите го изпуснаха . Атила се изправио на Леглото и обхвана с две ръцер меа , като се опитваше да го измъкне, но не можа и в последна конвулсия падна ничком напред все още стискащ меча. Боколобърът убиец отскочи назад. И тъкмо навреме, защото вратата на стаята се отвори и в нея нахлуха запъхтяни първите воини. Това спаси боколобрите, защото тялото на умъртвения владетел трябваше да бъде представено досега пред всички.
***
Първите от тях дотичаха и нахлуха в стаята , но беше вече късно. Една секунда да се бяха забавили и Атила щеше да бъде спасен. Дългата ръка на РОМЕЯ най-накрая изпревари Атила. Воините изпълниха стаята. Един по един те преминаваха пред леглото и отдаваха последна почит на владетеля си, за който им бе казано, че сам е отнел живота си и те трябва да уважат избора му .
Преди да изберат наследника му в продължение на четиредесет дни по стара скитска традиция се изпълняваше ритуалът, който гърците погрешно предаваха, като страва и на скитски означаваше страдане.
Тялото на владетеля се осоляваше, като за целта въпрешностите му предварително се изваждаха и така подготвеното тяло се разнасяше за четиредесет дни сред земите на скитските народи. При стравата по традиция мъжете и младежите обезобразяваха и нараняваха лицата си. При стравата за Атила не само мъжете, но и жените и девойките обезобразяваха лицата си и навличаха дрехите на воини. Едва след , като изминеха четиредесет дни, можеха да положат тялото му в специално приготвената гробница за чиято цел могъщото течение на река Тича бе отклонено от руслото му и на сухото и корито бе изкопан гроба му . В нея в един златен ковчег сложиха тялото му. Златния ковчег бе положен в железен, а последния в дървен. След това отново бе върната руслото си Тича за да залее завинаги гроба на Атила и да почива той във вечен мир не обезпокояван от никого.
Такъв бе законът на хората от степта. Никой и никога трябва да знае за гробовете на влаетелите им за да не ги обезпокоява във вечният им дом и те не можеха да оставят това на случайността. Там където нямаше реки те прекарваха табуни с коне за да заличат и най-малките следите от погребенията си. Нито един от гробовете на великите скитски владетели погребан съгласно традицията не е намерен и до днес.
***
В 19 век австро-унгарското правителство беше близко до откриването на гроба на Атила. С цел да се предотвратят наводненията и заливанията на криволичещата Тича и за да се освободи земеделска земя коритото на реката бе променено. По заповед бе извършена корекция на руслото на река Тича, което бе изправено, и за мало строителите не намериха гроба на владетля, който сега стои на суха земя. Днес, по права линия между гроба на Атила останал в пустата и двореца на Муртагон, друг славен скитски велик кан с неустановен разбира се гроб, някога намиращ се на брега на реката, днес и той под степта, минава коригираното русло на р. Тича.
*** следва ***
П.П. Описано по действителен случай от очевидеца очевидно. Всички друго описани събития и случки са сзщо по истински случаи. Всяка прилика с героите или с местности и описания не е случайна.
***
Мирис на дърво изпълваше полумрака на стаята. Голите прясно варосани стени не се струваха вече толкова студени на Едеко. Единствените мебели в просторната стая бяха двете запалени свещи . Поставени в две срещуположни стенни ниши те хвърляха светлината си по пътя и от към вратата към голямото легло опряна на стрещуположната стена и ароматът на восък сполучливо допълваше този на дърво. Ходилата на девойката усещаха топлината на гладко полираните дъски. Досега бе вървяла по дългите коридори и пресичащите се стаи само по черги и скъпи килими, но ето, че сега пристъпяше в стая с гол дъсчен под. Владетеля на света живееше без никакво охолство. Човекът от който се страхуваше света, човекът който подчини на волята си двамата римкси императора, нощуваше в обикновена стая с гол дъсчен под. Едеко пристъпваше с малки стъпки , като се стараеше да е безмълвна. Струваше и се, че това ще бъде най-голямато кощунство на земята, да наруши тази бяла тишина. С възбуда очакваше срещата с Атила, от която щеше да бъде жена. На една крачка от леглото му, тя се спря и остави робата да се свлече в нозете и. Пристъпи в леглото му за да изживее кошмарът, който щеше да я преследва до края на дните и.
***
Пропукването на първите слънчеви трябваше да донесе края на агонията ми. НО Тя едва сега започваше.
***
Свещения ритуал по умъртвяването на владетеля изгубил мъжествеността си и с това правото да води най-могъщият народ на земята бе задължение на боколобрите. Превдено от езика на скитите на книжовния гръцки боколобър означава жрец. Шестимата мъже, които дотогава безмълвно наблюдаваха безуспешните опити на двойката влязоха в стаята. Един от тях отведе ридаещото момиче на чардака , където я показа на събралото се множество. Додето му стигаше погледа беше покрито с гепидите на Атила.
Най-отпред се виждаха редиците от най-славни воини, не само от народа на Атила, гепидите, но и от херули и скири, карпи и суеви, язиги и алкатзири, вандали и алани и още мн.др по-малки и по-големи народи съставляващи империята на Атила.
Хлипащата Едеко, облечена в своята неопетнета бяла кошуля стоеше държана за ръка от една страна на боколобъра, а от другата той държеш кенареното покривало от леглото на Атила с тамгата му, доказателството за неизбежното. От тълпата се отрони въздишка и дълбоко стенание.
***
Това бе последното, което чу Атила, преди виковете и стенанията на тълпата да заглушат неговите собствени. Четиримата здрави мъже го държаха здраво към леглото, докато петият боколобър стискаше с всичката сила на изнежените си ръце ръцете си здравата шия на Атила. .. Този на вековен дънер изглеждаше, като фиданка в сравнение с прорязания от браздите на времето могъш врат на владетеля.
***
Но Дори дори за гигант със загрубели от въртенето на меча ръце не би било лесно да пречупи дебелият врата на Атила. . За боколобъра не беше лесно да обхване широкият мускулест врат на владетеля, но не смееше и да го пусне за да потърси въже или кърпа . Затова и стискаше със всичките си сили и камък да беше щеше вода да пусне, но като дънер на вековно дърво устояващо на буря със скърцане и огъване на клоните, здравият невероятно голям врат на Атила не даваше живота в него, и жилите в него плющяха и се извиваха до скъсване, но не се предаваха.
Агонията продължаваше по дълго от очакваното. Навън се чуваха подвиквания на тълпата, защо не се показва тялото на владетеля им, което трябваше да стане мигновено след извеждането на девойката.
Но Владетелят бе още жив и това по-закон означаваше ,че той трябва да бъд оставен жив, а боколобрите да намерят смъртта си за клевета ! Палачът бе поставен в невъзможност да изпълни задълженията си и нямаше време за губене.
***
Отвън Боколобъра извел момичето разбра, че нещата са излезли извън предвиденото. Първите редици от славните воини се спогледаха. Ставаше нещо нередно. Досега трябваше да бъде показан трупа на мъртвия владетел. Доловил погледите им от висококото боколобърът остави девойката и се втурна в стаята. Като видя хвърлящите искри от очите на привързания под тежеста на здравите мъже Атила , той извади змиевидния хунски ханджар и като се доближи до Атила го заби отляво в основата на врата му, като го натискаше докато достигна сърцето му. Дори мечът се разтрепери от последните консвулсии на могъщото сърце на владетеляВцепенени от страх боколобрите го изпуснаха . Атила се изправио на Леглото и обхвана с две ръцер меа , като се опитваше да го измъкне, но не можа и в последна конвулсия падна ничком напред все още стискащ меча. Боколобърът убиец отскочи назад. И тъкмо навреме, защото вратата на стаята се отвори и в нея нахлуха запъхтяни първите воини. Това спаси боколобрите, защото тялото на умъртвения владетел трябваше да бъде представено досега пред всички.
***
Първите от тях дотичаха и нахлуха в стаята , но беше вече късно. Една секунда да се бяха забавили и Атила щеше да бъде спасен. Дългата ръка на РОМЕЯ най-накрая изпревари Атила. Воините изпълниха стаята. Един по един те преминаваха пред леглото и отдаваха последна почит на владетеля си, за който им бе казано, че сам е отнел живота си и те трябва да уважат избора му .
Преди да изберат наследника му в продължение на четиредесет дни по стара скитска традиция се изпълняваше ритуалът, който гърците погрешно предаваха, като страва и на скитски означаваше страдане.
Тялото на владетеля се осоляваше, като за целта въпрешностите му предварително се изваждаха и така подготвеното тяло се разнасяше за четиредесет дни сред земите на скитските народи. При стравата по традиция мъжете и младежите обезобразяваха и нараняваха лицата си. При стравата за Атила не само мъжете, но и жените и девойките обезобразяваха лицата си и навличаха дрехите на воини. Едва след , като изминеха четиредесет дни, можеха да положат тялото му в специално приготвената гробница за чиято цел могъщото течение на река Тича бе отклонено от руслото му и на сухото и корито бе изкопан гроба му . В нея в един златен ковчег сложиха тялото му. Златния ковчег бе положен в железен, а последния в дървен. След това отново бе върната руслото си Тича за да залее завинаги гроба на Атила и да почива той във вечен мир не обезпокояван от никого.
Такъв бе законът на хората от степта. Никой и никога трябва да знае за гробовете на влаетелите им за да не ги обезпокоява във вечният им дом и те не можеха да оставят това на случайността. Там където нямаше реки те прекарваха табуни с коне за да заличат и най-малките следите от погребенията си. Нито един от гробовете на великите скитски владетели погребан съгласно традицията не е намерен и до днес.
***
В 19 век австро-унгарското правителство беше близко до откриването на гроба на Атила. С цел да се предотвратят наводненията и заливанията на криволичещата Тича и за да се освободи земеделска земя коритото на реката бе променено. По заповед бе извършена корекция на руслото на река Тича, което бе изправено, и за мало строителите не намериха гроба на владетля, който сега стои на суха земя. Днес, по права линия между гроба на Атила останал в пустата и двореца на Муртагон, друг славен скитски велик кан с неустановен разбира се гроб, някога намиращ се на брега на реката, днес и той под степта, минава коригираното русло на р. Тича.
*** следва ***
П.П. Описано по действителен случай от очевидеца очевидно. Всички друго описани събития и случки са сзщо по истински случаи. Всяка прилика с героите или с местности и описания не е случайна.
Ще има ли пряк сблъсък между Русия и САЩ...
Рожби на идиотизма
И ний сме дали нещо на християните-старо...
Рожби на идиотизма
И ний сме дали нещо на християните-старо...
С каракътайски мустаки и сеновски потури, баш тарихчи на Делиорман вилает. Аресвам саде здрави мъже еничари, поне 4 наведнъж. И Скота сам нема да го върна. Едеко не ми прай кеф.
цитирайhttps://static.xx/rsrc.php/v2/y4/r/-PAXP-deijE.gif
Антон Димитров Тоя глист - Манол ГлиСТев, го изгоних от Орлов мост още през 2013г. Непрекъснато се нахвърляше на полицаите, за да ги провокира.
Най-гадното е, че се мяташе и срещу линейките, които трябваше да преминат. Тая измет, дори и с тая пиеса, не мога да я дишам!
цитирайАнтон Димитров Тоя глист - Манол ГлиСТев, го изгоних от Орлов мост още през 2013г. Непрекъснато се нахвърляше на полицаите, за да ги провокира.
Най-гадното е, че се мяташе и срещу линейките, които трябваше да преминат. Тая измет, дори и с тая пиеса, не мога да я дишам!
Мани го тоя помияр, не заслужава гнева ти
При делиорманските мастии щото са същите аспандиати лекета
от студиото на кучето на павлов
Провеждат правилната линия на боздуганофф на Ръбъ
ще им излезе на гъзъ
Сеновския катил е сенил си му тича прякора катил дето си е качил за доказ че резана нутрудинкйа разбира от хистори колкото ожца серафимка от родни топоними я марица по тракийскйи я итил
И пак те питам маркнатане, какво ще кажеш за третата тича, за (той)тича.
Не одобрявам ама никак "ленената" дреха на момата и то на фона на скъпите килими.
цитирайНе одобрявам ама никак "ленената" дреха на момата и то на фона на скъпите килими.
Търсене
