Весела Донева, "Дума", 18.09,1995г.: "Пресслужбата към секретариата на Негово величество царя (със софийски адрес) разпространи до медиите факс и напомни за съществуването някъде в Мадрид на Симеон Кобургготски. Поводът е оскверняване на открития съвсем наскоро във Варна паметник барелеф на Борис III от шепа монархисти. Каква гражданска реакция очаква потомъкът на Бурбоните? Не дава ли индиректно знак на групичката монархисти в България да вдигнат шум около персоната му, която се изживява като цар на българите? Българският народ с 1300-годишната си история няма нищо общо с пребивавалите по-малко от 60 години у нас Фердинанд и сие. Дни преди смъртта си Стефан Стамболов посочва портрета на Фердинанд, закачен в стаята му, и казва на приятелите си: "Виждате ли, тук все още виси портретът на човека, когото поради своята глупост лично доведох в България. Тука - добавил той, като ударил с юмрук челото си - тука, на това място, трябва да ме ударят убийците. Тук е глупавият мозък, който можа да направи такава глупост." Смешно е днес Симеончо да се надява, че някой друг може да повтори същата грешка и да го върне в България като монарх."

Кой каквото ще да казва, обаче това е съвсем друга работа! Първо, домораслите ни политици, включително и самият Желев, сравнени с него, са като възвишения в Азия пред Еверест. Писал съм го и друг път. Има и второ. Ако оприличим България на фирма, досега я управляваха приватизатори. Които са загрижени само за собствения си, имидж да го наречем, пред работещите в нея. И да се провалят - какво? Връщат се във село Веселиново или пък отиват в Америка да обменят челен опит. Докато Симеон е цар, син, внук, правнук, прапра и прапраправнук на царе. Тази държава Светът (именно Светът, колкото и да не им се иска на някои "българи") е делегирал на предците му, а това е огромна отговорност, която далече надхвърля рамките на един човешки живот. Да я загубиш или провалиш, означава да затриеш рода си. Така погледнато, Симеон II е Собственик на фирмата България. Фалитът й за Него има съвсем друг смисъл!

Не ми се спори с лицемери! С глупаци - още по-малко!

Интересувам се от въпроса защо появата на собственика се забави толкова много. В едно съм сигурен. За един истински собственик, какъвто безспорно би трябвало да бъде Царят Симеон II, не би имало субективни дела на ТОЗИ свят, които да пречат или отлагат поемането на възстановяването на Фирмата. Имало е ОБЕКТИВНА ПРИЧИНА, пречеща на завръщането на Симеон в Родината. Например, знаете ли кога умря Тодор Живков? Чак на 5 август 1998-ма. Вътре в мандата на Иван Костов.

Да се върнем към борбите за президентския стол.

Царската кандидатура отдавна виси като проблем за двата политически мастодонта БСП и СДС. Тъкмо, защото им отнема воинствуващия цвят. Какво е паун без цветните пера - обикновен бройлер само, но по-голям. Царят може да се заканва отдалеко, че ще ги оскуби, но да не идва насам, че лошо… Връщането на Царя в България, за да поеме върховния арбитраж в държавата, е пък спасение за всички българи, отчаяли се от несъстоялия се демократичен преход в България. И за монархистите по душа, разбира се.

След онова първо изявление от 90-та Царят се обаждаше поне два-три пъти годишно. В края на първата седмица на февруари 1996г. в Швейцария, в рамките на икономическия форум в Давос, нашият премиер Виденов се срещнал случайно със Симеон II, който също бил там, но в качеството си на частен бизнесмен. Според вестниците. А според говорителят на Виденов: "питайте Царя дали е имало среща". Имало е, разбира се. Даже се знае, че официално са си говорили за мира на Балканите. Иначе "24 часа" (9 февруари) дава съвет на Виденов да не се заиграва с Царя, защото "на българското поле май предстои Царят да се пробва за президент. Какво става тогава с премиера. Май най-добре за г-н Виденов щеше да е да повтори светлия пример на своя предшественик Димитър Попов, който навремето във Вадуц избяга от Симеон".

На същия форум в Давос са били и председателят на СДС Иван Костов и неговият заместник Васил Гоцев. И те са се срещнали с Царя, но не само не крият този факт, а дори кокетничат с него. Царят „им доверил, че ще дойде в България през май, понеже е емоционално силно свързан с родината. Подчертал е обаче, че не вижда защо трябва да ограничава своя избор, включително и по отношение на президентството на републиката, в сегашната безпрецедентна ситуация. Той все още не е взел своето решение, което зависи от много други обстоятелства, включително и от приемането му у нас".

1.         Думите на Иван Костов за политическата ерудиция на Симеон II са от “Демокрация”, 12 февруари 1996. Точно в същия ден, но във в.”Труд” Иван Костов говори така: “Прави впечатление начинът, по който той се отнася към България. Той казва “нашите социалисти”, “нашето правителство” и т.н., което на нас ни звучи много странно. Той е човек, чието семейство е изтърпяло толкова много, но е простил и се отнася с обич и съпричастност към всичко българско. От тази гледна точка притежава качествата на човек, който може да обедини нацията.”

Иване, Иване! Да си беше запомнил тези пророчески думи, а не да слушаш (или позволяваш?) на своя първи съветник Светослав Лучников да мисли така: (При това не къде да е, а в “Демокрация” от 21.02.1996!) “Не му ли стига на българското общество страшният морален и политически хаос? Не му ли стига невероятната стопанска разруха? Подготвяна планово през 45-те тоталитарни години. И пусната като духа от бутилката по време на четирите уж некомунистически правителства на Луканов, Попов, Беров и Виденов. Не му ли стига, за Бога? Та българските граждани трябва отново да бъдат омотавани в двусмислия, които убиват у тях всяка вяра. И всяка надежда. Но когато един монарх в изгнание, ни в клин, ни в ръкав, и то в най-неподходящо време, заговорва с недомлъвките на оракул, това вече на нищо не прилича. Ефектът на царския демарш може да бъде само един. Отвличане на вниманието от усилията да се намери СВОЕВРЕМЕННО печеливш кандидат за президент от опозицията. И заедно с това отвличане вниманието от РЕАЛНОСТТА и насочването му към един мираж. МИРАЖ, след разсейването на който повярвалите в него ще бъдат така дълбоко разочаровани, че просто няма да гласуват! Но дори да се кандидатира за президент Негово Величество НЯМА достатъчно шансове да бъде избран. Срещу него ще бъдат привържениците на БСП, последователните земеделци републиканци, хората на Жорж Ганчев, симпатизантите на д-р Желев, републиканците от СДС и многобройните български граждани, които не са изгубили усета си за реалност (а те не са малко).”

Е-е! Нямам нищо против някой да страда от мания за непогрешимост. Но „да остава на един дал”, както казва народът. Лучников (конкретно, защото в момента говорим за него, иначе това се отнася за Костов и всичките пишещи се за лидери на “демократични сили”) след три месеца ще излезе възторжен на улицата да посреща Царя. Не съм го видял лично, но че е бил там е съвсем сигурно. Иначе трябва да си представя митрополитът с амбиции за владика да се затвори в дома, докато цялото му паство е излязло на площада и се брои.

Освен това чета вестници – “Демокрация”, 23 май 1996, пак Светослав Лучников: “Ваше Величество, в това съдбовно време Вашите интереси съвпадат напълно с интересите на народа. Вие не бива да строите настрана. Откажете се от Вашата нерешителна царствена неангажираност. Сега тя не ползва никого. Най малко Вас. Елате при народа. Подкрепете народа. Оглавете народа в решителната му борба. Вече не само за свобода и демокрация. Само така ще отговорите на неговите надежди. Ще изпълните своята царска мисия. И наистина ще влезете в историята.”

Когато след 4-5 години „сянката на Царя надвисне над Родината” (в.“Демокрация”!) - по много причини, една от които е, че сините водачи не притежават качествата да обединяват нацията – Лучников ще пропише отново злобно. И безсмислено! Добре, че Съдбата ще бъде благосклонна към него и ще му спести много от разочарованията, които си беше подготвил сам приживе.

2.         Жорж Ганчев вече го чухте как се радва Царя да му държи лампата, докато той пишел историята на България. Допълвам, че някъде къде края на април той, Жорж, си купил кон на име Кинг, с който щял да влезе на “Дондуков” 2. А, и още – негова първа задача като президент щяла да бъде да внесе закон да се трошат ръцете на бандитите. Що ми се струва, че в българската конституция не е записано право на президента да внася закони…

В предишните президентски избори Ганчев беше в двойка със своя вицепрезидент Петър Берон. И го използваше да увеличи своя авторитет чрез неговия. Както знаем, дори Берон не успя да пробута Жорж. Сега е обратното  - в смисъл, че друг кандидат-политик използва популярността на Ганчев, за да влезе в управлението. Историкът Андрей Пантев се самопредлага за вицепрезидент на БББ-лидера. Интервюто си в “24 часа” (на 18 април 1996г.) Пантев започва с уговорката, че “винаги ще предпочитам скромната си академична кариера. Смятам, че още не се вписвам в съвременните спасители на отечеството”.

Все още?! О, да! Чуйте нататък: “Според мен Ганчев има място в нашия живот и електоралните проценти, които спечели, не могат да бъдат подигравани. Той е преждевременно явление за българската публика. Смятам, че той се държи по начин, по който се държат 70 на сто от американските му аналози. Но Жорж надцени българската публика. Харесва ми, защото е точен, открит, нарича нещата с точните им имена и говори по същия начин и на улицата. В никакъв случай не е йезуит и фарисей. По откровеност, стигаща до дебелащина, бих го сравнил със Стефан Стамболов. Според мен Ганчев е предизвикателство. И затова го обявяват за циркаджия. Явно че е прозорлив след като ме избра за вицепрезидент.”

“Най-сериозният ми съперник за президентските избори засега е жена ми. Иначе за останалите к’во да кажа – ами имат хората желание да участват в тази надпревара да заповядат.” Редакционният коментар на в.”Капитал” (откъде е горния цитат на думите на Н.В. Петьо Б.) е много точен и кратък: “Намерете друг телеграфен стълб, заради който си струват усилията, парите и конфузът.”

4.         Генсекът на БКП Владимир Спасов е направил своето ляво обединение на силите – ОФ, ДКМС, Съюза на жените и други, и заедно с другите БКП-та гарантира, че на изборите за президент ще събере 400 000 под знамената си. (в.”Стандарт”)

5.         Иван Кулеков и този път е с Христо Бойчев. Предизборната  им платформа е отново насочена към “мъжете в анцузи и жените без гащи” според собствените думи на Кулеков (в.”24 часа”, 2 януари 1996). Само че тази първична нагласа ще им изиграе лоша шега. Все едно да се надяваш да преминеш с група на червен светофар и да си убеден, че нищо няма да ти се случи, защото сте много. Или пък още по-лошата нагласа, че покрай многото точно ти ще оцелееш. (Последните две изречения са се загнездили в главата ми и макар да не знам кога точно и къде са казани, зная че принадлежат на Матей Стоянов. Пак той казва приблизително следното: Човекът в анцуга, окрилен от поредния си удар, решава да подкрепя БСП, защото там били големите пари… Че са там, там са, но защо смяташ, че са за тебе бе, брато?)

6.         Кире Либерало от Перник, чиято програма включа “връщане към източните пазари и най-вече към Русия, незабавно разпущане на НАТО и създаване на единен европейски военен блок” (“Стандарт”, 3 август 1996), допълва (пак там): “Харесва ми онова момче Петьо Блъсков. Ако той ми каже “Кире, ела да ми станеш вице”, веднага ще се съглася и ще се откажа от президенството. Имах видение, че някой от “малките президенти” ще изненада всички “Галъп”-и наесен.

7.         Може би пропускам някого, например феноменалния ляв. Що не? Вестник “Демокрация” от 2 януари 1996г. написа: “През изминалата година (1995) Димитър Пенев издаде 2 книги. Според доверчиви хора: дори ги е написал. Според недобронамерени: не е възможно човек да напише повече книги, отколкото е прочел.”

8.         Завършвам с един дърт нахалник. “Ако се бях кандидатирал за президентския пост щяха да ме изберат на първия тур. Мнозинството от народа е на моя страна.”, твърди Тодор Живков пред германския кореспондент Бертолд Колер (публикувано в “Труд”, 8 май 1996).

Че защо не го направи, бе Тодоре? С ТВОЯ авторитет да разгониш „новите управници, които ограбиха и продадоха България”… Кое те спира след като „българите при моето управление бяха добре и колко изпаднали са днес”? Не трепва ли нищо в твоето голямо социалистическо сърце, когато „днес хората не ме съветват да тръгна за провинцията, защото това би развалило настроението ми.” ?

П.П. Някъде го бях написал. Тук ще го повторя:

Майната им на комунистите! Не ми пука за тях. Но ми се плаче от яд и мъка, че Вие, Царю на Българите, ни предадохте. От април 2001 година, когато имахте всичко, през 2009-та вече нямахте нищо. И нищо в България няма да бъде наречено на ваше име, Царю! А какво доверие, възможности и перспективи имахте...