Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.03.2016 10:00 - Кимерийската и славянската теории за българския произход през Възраждането.
Автор: arhivar Категория: История   
Прочетен: 6887 Коментари: 2 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
     Руският богослов Порфирий Успенски (1804-1885) при посещение в Зографския манастир на Атон през 1858 г. съобщава, че е видял препис от ръкописна българска история, поместена в манастирски сборник от 1785 г. За този голям манастирски ръкописен сборник,  преписан от „преподобни Стефан светогорец”, той дава сведение в „Извлечение из письма с Афона: о греческих и славянских старинных рукописях (Дух. беседа, 1859, т. VII, № 33)”.

Атон. Българският манастир Св. Георги Зограф
image

За тази тайнствена българска история в атонският манастир „Св. Георги Зограф” още преди 1878 г. съобщават Г.С.Раковски и П.Р.Славейков. Тя обаче е открита едва през 1908 г. от проф. Йордан Иванов, който я публикува в своите „Български старини из Македония”.
www.mediafire.com/download/5f4f31ddpqqynap/Zografska+Istoria.pdf

Йордан Иванов обаче не публикува българската история от сборника на „преподобни Стефан Светогорец”, а от някакъв друг сборник, подготвен от  „монах Яков”, който обитавал параклиса „Св. Апостоли“, намиращ се на 20 минути път източно от Зографския манастир (Йордан Иванов. Български старини из Македония, 1908) .

Всъщност, както ще покажем, публикуването на Зографската история през 1908 г. от Йордан Иванов е станало по препис, правен със сигурност едва след 1865 г. Но към това ще се върнем, сега да видим друго.

Дали ръкописът в манастира „Св. Георги Зограф” все пак не е част от черновите на Паисий? Той има надслов „История вкратце о Болгаро – Словенском народе”. Още тук прави впечатление, че анонимният атонски монах поставя българите преди славяните. За разлика от „История славянобългарска” (1762 г.) на хилендарският монах Паисий, авторът на „вкратце” се опитва да даде исторически, а не библейски произход на българите.

Паисий, който сам съобщава, че е „чел различни ръкописи и печатни истории” за „откъде са произлезли” българите, все пак решава да използва библейска генеалогия и в духът на средновековната историческа стилистика започва от Ной.

Историческото време при Паисий е въведено от царстването на „Уалент” (византийският император Валент, който е убит край Адрианопол през 378 г.).

Към 493 г., според хрониката на Марцелин Комес, Византия е нападната от българи и пълководецът Юлиан загинал промушен в Тракия. Паисий разказва за това нападение, посочвайки случването му през 495 г., като е убеден, че то е под ръководството на „българският княз Драгич”.

През същата 495 г., авторът пък на ръкописът „вкратце”, разказва за битка при „река Зуртою”. Тази битка обаче, според Марцелин е друга, тя е от 499 г. и действително се случва около „р. Зурта”.

И така, ръкописът „вкратце” не повтаря Паисий.

Марцелин Комес съобщава за две битки: към 493 г. и от 499 г., а Паисий само за първата битка, като я отнася през 495 г. Авторът на ръкописът „вкратце” пък съобщава само втората битка (от 499 г. при р. Зурта), но я отнася, подобно Паисий,  също в 495 г.

Имайки предвид това, можем основателно да заключим, че анонимният автор на „вкратце” е писал преди Паисий Хилендарски.

Най-старите данни, които дава анонимният възрожденски хронист за произхода на българите, е че те са „гимери и кимери” и „изидоша первое от овиа страны, и еште пред Алезандром Македонскимъ”.

Въпросът за това, че българите имат старина и историческо минало е основен за Паисий, но той спори с онези атонски монаси, които имат славянски произход и именно на тях доказва, че сме най-древен народ от славянските. Паисий премълчава за кимерийският произход, за който очевидно е знаел. Той няма за цел да доказва на гърците, че нашата история е по-древна от тяхната, което през втората половина на ХІХ в. е основният исторически патос на Раковски да огласи Зографската история.

Източниците на Паисий (особено фундаменталния му – „Царството на славяните” ва Мавро Орбини, 1601)  не са му давали възможност да надрасне славянският произход на българите и това е причината той да премълчи за кимерийският произход на българите, една теза, с която явно е бил запознат. Тя обаче не остава скрита...

Йеросхимонах Спиридон през 1792 г. спори с автора на Зографската история, понеже, според Спиридон, тези „гимери и кимери“, не са славяни. Спиридон е апологет на славянския произход на българите в светлината на Илирийската теория, според която илирийски и славянски са един и същ език. "Днес от всички езици най-широко се е разпространил славянският, наричан сега илирийски...”, пише през 1714 г. в Загреб Якоб Пеячевич (чийто род е от Чипровци) в съчинението „Veteris & novae geographiae compendiosa congeries. Seu Compendiosa expositio geographica Europae, Asiae, Africae, Americaeque tipo data, dum in almo caesareo Societatis Jesu Gymnasio Zagrabiensi mense Augusto, die Theses ex Universa Philosophia defenderet ... Andreas Svehar Croata Petriniensis / Praeside r.p. Jacobo Peiaczevich e Soc. Jesu aa. ll. & Philosophiae Professore. Zagrabiae, [1714?, p. 59]“.

Между другото Паисий и Спиридон еднакво се борят за да докажат, че българите са най-стария от славянските народи, а Спиридон даже пише, че сърбите произхождат от българите.

В славянските концепсии на Паисий и Спиридон не влизат „гимерите и кимерите” на анонимния автор на Зографската история. В европейските източниците, които ползват и двамата, кимерите не са припознати като славянски народ. Нещо повече, дори са объркани с „кимврите/цимврите“ от Скандинавия.

Г.С.Раковски през 1865 г. издига хипотезата, че българите произхождат от кимерийците. Източникът на Раковски е същата анонимна история от Зографския манастир. Нея, както пише Раковски, през 1856 г. книгопродавеца Хаджи Найден Йоанович му донася в Белград.

Раковски получава ръкопис, визиращ само р. Волга и "гимери и кимери" като предци на българите. Нищо повече. Там няма Скандинавия като произход...

Началото на "Зографската история" при Раковски, на стр. 200 от книгата му от 1865 г. "Българска старина".
image

Раковски започва да търси в научните книги от негово време (ХІХ в.) кои са тия "гимери и кимери", но не открива нищо, освен сведенията при Херодот.

Същевременно един поляк Ян Потоцкий в края на ХVІІІ в. и нач. на ХІХ в., а така също други учени като Ф. Делитц, Е. Бонел, са изказали идеята, че има връзка между кимерийците и скандинавците кимври. Раковски през втората половина на ХІХ в., проучвайки кои са тия кимерийци, стига до идеята, че "кимври=гимери и кимери" и започва да пише за Скандинавия. Убеден, че българите преди са се звали "гимери и кимери", Раковски чрез наличното за неговата епоха ги обърква с кимврите от Скандинавия.

Преписвачът на Зографската история, която публикува през 1908 г. проф. Й. Иванов, не само е преписал оригинала, който през 1865 г. оповестява Раковски, но дори е вярвал на научните търсения на Раковски и е допълнил произхода на „гимери и кимери” и от Скандинавия.

Началото на "Зографската история" по преписа, открит от Йордан Иванов в Зографския манастир и публикуван от него в книгата му "Български старини из Македония", 1908.
image

С други думи, през 1856 г. Раковски е получил в Белград оригинала на анонимната Зографска история. Може би още в Белград той я преписва и снима фототипно, а Хаджи Найден връща в Атон оригинала.

През 1865 г. в Букурещ в книгата си „Българска старина” (с. 200) Раковски оповестява за тази история в Зографския манастир и че произхода на българите, е кимерийски.

В същата научна книга Раковски, търсейки кои са тия кимерийци, в духа на научните постижения от неговото време, ги отъждествява със скандинавските кимври.

Очевидно монаха Яков, който е извършил препис на Зографската история в свой сборник, е бил запознат с книгата на Раковски от 1865 г., понеже си позволява да допълни, че „гимери и кимери” идват не само от р. Волга, както е при Раковски, но и от Скандинавия.

През 1908 г. проф. Йордан Иванов, който открива в Зограф оригинала на историята на Паисий, за съжаление не намира оригинала на анонимната Зографска история и публикува само късния препис на „монах Яков”, където се мъдри и „Скандинавия” като прародина на древните българи „гимери и кимери”...

Библиотеката на Зографския манастир, където все още някъде е оригинала на анонимната Зографска история.
image

Вътрешният двор на Зографския манастир.
image




Гласувай:
6


Вълнообразно


1. letopisec - Перфектно, няма какво да се допъ...
07.03.2016 09:53
Перфектно, няма какво да се допълни. Да помълчим пред истината!
цитирай
2. togarm - Страхотно!
13.03.2016 20:35
Поздравления за статията!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: arhivar
Категория: История
Прочетен: 1385781
Постинги: 86
Коментари: 803
Гласове: 321
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031