Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.06.2015 00:32 - Македонската Шипка“ – битката при Червената стена (III – V.1917)
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 5724 Коментари: 4 Гласове:
5

Последна промяна: 08.10.2015 20:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

От края на Битолското до Преспанското поле се издига огромната снага на Баба планина. Най-високият й връх Пелистер (около 2200 м) се издига над Битоля и понякога цялата планина се нарича по неговото име. По гърбицата на централния рид се издигат още няколко върха - безименният кота 1248 и Червената стена. Името си върхът е получил от огромната скала с червен цвят, срязана отвесно от юг. В тази местност в продължение на три месеца през 1917 г. (Първата световна война), се води една от най-епичните битки в историята на съвременната българска армия.
image

Тук по билото на Баба планина през 1915-1918 г. е минавал фронтът между българската армия и войските на Антантата6-а бдинска дивизия (тази дивизия е пословична със своята смелост, дух и слава – Лозенград, Люлебургаз, а по-късно и Червената стена) и 8-ма Тунджанска дивизии срещу две френски и една сръбска дивизия (сърбите пак се натискали да ни смазват, ама отново не им се получило…). До началото на 1917 г. войната е позиционна. Българите заемат командните височини кота 1248 и Червената стена и отблъскват патрулноразузнавателните нападения на французите. Тези почти две години бдинци използват за създаване на мощна укрепителна линия. Освен няколко линии окопи тя включва и солидни бетонни бункери - укрития за целия личен състав на дивизията. Германският съюзник не пести цимента и бетонното желязо, които ни дава - българите задържат на македонския фронт едномилионна съглашенска армия, която иначе щеше да се бие с германците в полята на Франция. Германците не пестят и оръжието - бдинци са отлично въоръжени с картечници, оръдия, бомбохвъргачки, миномети. Оръжието обаче си плащаме с храна. Бдинци, произхождащи основно от богатите полски села в Подунавието, научават с тревога, че децата и жените им гладуват. Самите те също гладуват - дневният пай намалява на 400 гр хляб. Селяните в Македония помагат с каквото могат, но това не стига. Французите имат други грижи. През 1916 г. войските им заемат Битоля, но не могат да използват града, тъй като българските батареи от Червената стена държат в обсега на оръдията си всяка сграда и улица. Затова в началото на 1917 г. френският щаб в Солун разработва операция, която трябва да отхвърли българската армия от Баба планина, да овладее Битолско-Прилепското поле и да надвисне над долината на Вардар.
image

На 12 март 1917 г. стотици френски оръдия откриват огън по двата върха - кота 1248 и Червената стена. Стрелбата продължава 24 часа. Българските окопи са преорани от около 200 000 снаряда. И въпреки това се случва нещо уникално за тази кървава война - българите нямат нито един убит и ранен. Предупредени от разузнаването, те се изтеглят в бетонните бункери в обратните скатове на двата хълма. На 14 март пет френски дивизии тръгват в атака срещу кота 1248, Червената стена и западната част на билото на Баба планина, зает от 8-а дивизия. След шестдневни боеве кота 1248 е удържана. Осма дивизия хладнокръвно отби и обезкръви само за три дни настъпващите към участъка й френски части. Но ударът в тази част на фронта бе демонстративен. Истинската битка се разгаря за Червената стена, където тръгват в атака три френски дивизии. Бдинци наистина се биеха като лъвове и титани, както се пее в бойния им марш. Окопите преминаваха от ръце в ръце по няколко пъти на ден. Щикови атаки се редуваха с барабанен артилерийски обстрел. На 18 март 1917 г. Червената стена бе наречена вече с ужас и възхищение "Македонската Шипка". В редица участъци наистина бдинци, свършили патроните, търкаляха огромни камъни и скършени от артилерийския обстрел дървени трупи върху пълзящите към върха на хълма френски вериги. Но в крайна сметка в началото на май 1917 г. Червената стена е превзета от французите. Българите отстъпиха на съседния връх. Цялата останала позиция по Баба планина остана в български ръце, а Битоля - под обстрела на българската артилерия. Така че от военна гледна точка падането на Червената стена не представляваше никаква загуба.

Но символичното значение, което бе придобила Червената стена, не можеше да остави върха във френски ръце.

Ние най-добре си знаем от какво голямо значение за смелостта и героизма имат символите. Когато на гърба си нямаш дреха, когато в ръката вместо пушка държиш ръждясал нож, когато сам се изправяш срещу целия свят, далечен на майка, баща и любима – тогава ти остава да се осланяш и да вярваш, да се уповаваш и да черпиш сила от такива простички и символни неща като небето, честта, правдата и справедливостта... Червената стена за нашите войници се оказва именно такъв преломен символ, затова и те не могат, не искат и не позволяват той да падне стъпкан и убит под съюзническите крака…. Гордост, инат, достойнство? Какво е родило повторния щурм на Червената стена? Петте века кървави борби, блянът Сан Стефано, гилотината Берлински конгрес, блясъкът на Балканска война, позорът на Междусъюзническата война?!

Командването на Бдинската дивизия съсредоточи около Червената стена цялата дивизионна артилерия. На един стръмен съседен връх българите изнесоха на ръце шест нови батареи от тежки гаубици. Предните пехотни части също бяха снабдени с едно ново, току-що закупено от немците оръжие - огнепръскачки. На 18 май 1917 г. върху двата френски полка (6000 души) заели Червената стена, се изсипва ураганен артилерийски огън. Особено ефективни са шестте нови батареи, от които французите се виждаха като на длан. След двучасова стрелба френските окопи бяха затрупани с град от ръчни бомби. До френските окопи са се промъкнали под прикритието на артилерийския обстрел специални щурмови команди. След това идва редът на огнепръскачките. От френските окопи се разнасят раздиращи сърцето писъци. Огромни пламъци лумват на десетина метра височина. Горят хора, складове с храна и "твърди" напитки, изпратени с тонове от патриотични френски производители на коняк. Скоро затрещяват и взривяващи се боеприпаси. Когато всичко утихва, един български полк тръгва с натъкнати ножове към върха. Българите атакуват мрачно, без обичайното "ура", вървейки прави, без да залягат и без да тичат. Не го посрещна нито един изстрел. Двама офицери и 259 войници - единствените оцелели от двата полка, ги посрещат с вдигнати ръце. Червената стена е отново наша и остава наша до края на войната. Петте френски дивизии загубиха от 40 до 75% от състава си и повече не предприемат нито една настъпателна операция в този участък на фронта.

Странна работа! Дали светът днес знае за тримесечната битка при Червената стена? Дали знае, че онази малка, разграбена и разкъсана Българийка там, някога си, през 1917 г. е разбила, пленила и подчинила елитните, модерните, европейските френски сили?

Не съм много сигурен. Не знам и колко българи знаят за тази битка, не знам и дали въобще хората, които живеят на ул. „Червена стена“ в кв. „Лозенец“ знаят; ако по света знаеха, може би щяха да ни уважават мъничко повече, но тогава го е нямало Дженюариъс МакГахан да вдигне гюрултия до небето и да пробуди заспалата съвест на „цивилизования свят“, както направил по време на Априлското въстание със своите „писма от ада“, загинал горкият от тиф, докато разправял колко голяма жертва на невиждан терор е българската държава (на простичкия надгробен камък на американеца освен името му пише три думи: „LIBERATOR OF BULGARIA„)… но сега щеше да напише „писма от Македонската Шипка“, в които да разкаже за поредната великолепна проява на приказния български героизъм…

От спомените на АЛ. Йорданов посланик в Македония :

«Подвигът на защитниците на Отечеството край Македонската Шипка е чутовен, неизмерим, велик.

Тази история научих от българския военен аташе полковник Младенов и от моите сътрудници Сашо Горов и Ваня Андреева. С тях посетихме село Цапари, където в двора на църквата „Св.Георги“ съществуваха в полуразрушено състояние надгробните паметници на седем български офицери загинали под Червената стена.

Близо година се опитвах да убедя македонската страна да подпишем споразумение за възстановяване на българските военни паметници и гробища. Преди мен същото е опитвал години наред и предходния наш посланик Ангел Димитров. Но бързо разбрах, че македонците ще протакат „дипломатично“ нещата. И реших да свърша работата и без дипломация. Пък каквото ще да става!Заедно с кмета на община Цапари Йордан Статиновски и председателят на църковното настоятелство Никола, посетихме българското военно гробище. Обсъдихме възможността за възстановяване на паметниците в двора на църквата „Свети Георги“. И двамата бяха наясно, че официално разрешение за такова действие няма.А паметниците наистина бяха в трагично състояние.Наложи се да им „разясня“ политиката на „свършените факти“. Защото родолюбието не се гради от договори и бюрокрация. То или го има или го няма. И след като някогашните македонци са погребали българските офицери в двора на своята църква, значи не са ги смятали за „окупатори“, както твърди днешната македонска пропаганда.

Остана да се реши въпросът със средствата? Знаех, че в нашето министерство на отбраната има назначен главен експерт по „Войниши паметници“, има и бюджет, но знаех също така, че след като до моето идване в Македония не е бил възстановен нито един военен паметник или военно гробище, е почти безмислено да изпадам в бюрократични преписки. Затова и разграфих една тетрадка и помолих всички служители в българското посолство да направят дарение от големите си дипломатически възнаграждения на „ползу роду“. Добавих и моята лепта и събраната сума се оказа достатъчна за да може цапарчанинът Никола, живял дълги години в Австралия, но върнал се в родното си село, да извърши Богоугодното и родолюбиво дело. .»


 още интересни материали четете на: vselenabg.blogspot.co.at/






Гласувай:
5



1. sande - Поздравления за автора на разказа "Македонската Шипко - Битката при Ч
18.06.2015 16:02
http://sande.blog.bg/izkustvo/2013/12/25/pogrebanoto-grobishte.1222193

цитирай
2. sande - Много ценна информация!
18.06.2015 16:21
За пръв път чета такава професионално написана информация за една от най-славните страници на българската военна история. Това не бива да се забравя!
Преди не се пишеше за това. За царската армия или лошо, или нищо. В Р Македония също се пази гробно мълчание за тази величава епопея на българския дух. За сърбоманите и до днешен ден българската армия е назовавана като "окупаторска". След промените в България тази тема не намери заслуженото си внимание и достойно отражение. Младите поколения не знаят нищо. В медиите доминират клюките и манипулациите, аферите и пр. Но даже и аферите като напр. Корпоративна Банка и др. си остават призраци от мъглата.
А улици в София и други градове с имена Червената стена, Македонската Шипка, Героите от Пелистер , Героите от Цапари и др. трябва да има несъмнено.
Задължително.

Поздравления!
цитирай
3. didanov - благодаря за хубавите думи санде
18.06.2015 22:25
аз лично само преди няколко дни научих за битката при "Червената стена" въпреки, че от доста време съм запален по историята. Та това събитие достойно за сюжет на филм ме впечатли и се опитах да събера колкото се може информация по въпроса.
съгласен съм, че в медиите и общественият живот липсват такива събития, но това е целта за унищожението на българската памет, народ и самосъзнание. Дано да съм успял да достигна до повече млади и бъдни българи, които да продължат родовата памет. Поздрави
цитирай
4. born - ". . . един български полк т...
22.02.2016 22:20
"... един български полк тръгва с натъкнати ножове към върха. Българите атакуват мрачно, без обичайното "ура", вървейки прави, без да залягат и без да тичат. Не го посрещна нито един изстрел. Двама офицери и 259 войници - единствените оцелели от двата полка, ги посрещат с вдигнати ръце. Червената стена е отново наша и остава наша до края на войната. Петте френски дивизии загубиха от 40 до 75% от състава си и повече не предприемат нито една настъпателна операция в този участък на фронта."
Не зная дали има българин, който да не настръхне при прочита на това ! Благодаря Ви за историческата памет !
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2906175
Постинги: 1149
Коментари: 3364
Гласове: 5866
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?