Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.10.2014 14:32 - Школата на кентавъра Хирон
Автор: doktora757 Категория: История   
Прочетен: 4967 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 07.08.2020 20:23

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
      image

                      Chiron_instructs_young_Achilles_-_Ancient_Roman_fresco


                    Школата на кентавъра Хирон

д-р Дориян В. Александров

Това е извадка от една моя студия представена като доклад на 2-ра Научна конференция по Кунг-Фу към НСА, 2014 г. /"История на Кунг-Фу в контектста на другите бойни изкуства; хронология и сравнителен анализ"/. Мисля, че ще представлява интерес за изследователите на древната българска история.

/Допълнителна бел. за кентаврите: Кои са кентаврите, това са "хората-коне" или по-просто казано конниците [конните народи], които удивлявали древните елини, които по това време - едно поколение преди Троянската война /13 век пр. Хр./, а и по време на нея нямали конница. В Троянската война се използвали бойни колесници и то само от предводители, знатни воини и царе. Конница обаче са имали траките, кимерийците и скитите, като последните два народа са воювали изключително на коне, както и древните българи, които са техни потомци. Траките са били прочути и със своито колесници. Хирон е живял според легендите в Тесалия - родното място на пеласги и траки. Той е бил и учител на Орфей. Надявам се така да стана по-ясно кои точно са кентаврите - враговете на гърците в древния свят/.......

Европа (Балканите), Северно Причерноморие и Мала Азия

 

В допълнение на казаното по-горе, през последните години научните изследвания и открития на историци, археолози и антрополози показват и доста по-ранни етапи в опитомяването на коня и използването на колесници в района на Балканите (България) и Северното Причерноморие. Според тези изследвания именно там е станало и първото опитомяване на коне преди около 7 000 години! Датировката е извършена на базата на открити черепи на коне с характерното изтриване на зъбите от юздите и откриване на най-старото колело от колесница в Евразия на възраст 7 000 г. (с. Биково, Сливенско). Не само това, но на територията на България и Румъния са открити най-древните писмености, най-старото златно съкровище в света (Варненския халколитен некропол) и най-старите царски инсигнии (жезъл и корона) на повече от 6000 г. Т.е. с около 2000 години по-стари от писменостите и аналогични предмети в Египет, Месопотамия и Китай; тези данни са изнесени преди 10 години на международен симпозиум по мултилингвистика от финландския професор Харалд Харман. Тези и други находки и изследвания показват наличие на древна култура (Културите Варна, Кукутени и Караново) на Балканите и въобще най-старата в Европа, които са били населени с траки, пеласги и кимерийци още преди 8 000 години. Според историческите атласи на Колин Макивиди (27) около 1800 г. пр. Хр. трако-кимерийците представляват една етно-културна общност простираща се от Балканите до Северното Причерноморие, които в по-късен период се разделят (около 825 г. пр. Хр.). Доказано е, че траки, кимерийци, скити и пеласги са развивали бойните изкуства и военното дело на едно изключително високо ниво доминирайки над околните народи и цивилизации в доста широк район. Без да навлизаме в подробности ще споменем, че тук са били развити различни дисциплини като борба, юмручен бой, панкратион, мятане на копия, стрелба с лък, скокове, конна езда и джигитовка, фехтовка с меч, състезания с колесници, различни атлетически дисциплини, стратегия и тактика, както и използването на богат арсенал от оръжия, някои от които като махайрата, ромфеята и бронзовите рапири за атакуване на доспехи (броня) са изключително оригинални и се срещат само в нашия регион. Доста от тези дисциплини по-късно около 884-776 г. пр. Хр. залягат и в древните олимпиади в Олимпия (Пелопонес). Откритите артефакти и оръжия в древна Тракия, както и хрониките от по-късни периоди показват богата гама от дисциплини и психо-физическа култура свързана с бойните изкуства на траките.

Авторът Стефан Йорданов в своя изключително детайлен и сериозен научен труд „Тракийския воин” (21) навлиза в най-големи подробности относно възпитанието, военната подготовка, посвещението, ритуалите и специфичната организация на тракийските воини и свещени съюзи. Според скромното ми мнение на специалист в бойните изкуства, а и на базата на някои други изследвания, с чиста съвест мога да потвърдя, че очевидно бойните изкуства и психо-физическа култура на древните траки, а и на древните българи не само е била на изключително високо ниво, но в редица показатели далеч превъзхожда считаните днес за класически школи от Япония, Китай, Корея, Тайланд, Филипините или в Западна Европа.

                     image

                   Мъдрият кентавър Хирон обучава младия Ахил в стрелба с лък.


В този ранен период може дори да се говори за древни школи по бойни изкуства, които документирано са съществували едно поколение преди Троянската война (13-12 в. пр. Хр.). Такава школа например е комплексната тракийска школа или академия на кентавъра Хирон (наричан в хрониките „философа-цар”), където са се обучавали полумитичните герои и участниците в похода на аргонавтите като: Язон, Херакъл, Пелей (бащата на Ахил), Орфей, Ангей, Кеней, Асклепий и др. в това число там е обучаван и самия Ахил, който е бил внук на Хирон. В тази прочута школа освен в бойни изкуства (борба, бягане, скачане, хвърляне на камък, стрелба с лък, мятане на копие, фехтовка с мечове, лов, юмручен бой и бой с боздугани), героите били обучавани също във философия, стратегия, музика (свирене на лира и др.), медицина и астрономия. Любопитна подробност е, че след като приключвали с тренировките и заниманията, бойците младежи играели хоро хванати за ръце под акомпанимента на лира.....

Както вече споменахме, важен фактор в развитието на бойните изкуства се явява еволюцията на оръжията и начинът на воюване. Преломен момент в това е прехода от Бронзовата към Желязната епоха около 1200 г. пр. Хр., когато фригийците (тракийско племе) в Мала Азия в съюз с лувийците сложили край на Хетската държава; започнали широко да обработват желязото и да правят железни оръжия и сечива, които постепенно заместват бронзовите, което е революционен скок и в областта на бойните изкуства. Началото на обработката на железни руди е поставено още при хетите около 1800 г. пр. Хр., дори и преди това се е обработвало чисто метеоритно желязо (42).

Участието на траките във Троянската война (12 в. пр. Хр.) като съюзници на своите родственици от Троя (племето дардани) и данните за Фригийското царство в Мала Азия дават една по-пълна картина за бойните им изкуства и военно дело, както и провежданите игри и състезания добре описани от Омир и други антични автори. Оцелелите сред разгрома троянци, начело с цар Еней напускат с кораби Троя и след дълго странстване се отзовават в централната част на Италия, където са известни като етруски. Именно потомците на цар Еней създават и Рим, давайки му своята култура, вярвяния, обичаи, писменост, технологии, военно дело, корабостроене и бойни изкуства, което способства по-късно за експанзията и развитието на Римската империя в античността.

В района не можем да пропуснем и Критско-Микенската култура, която се развива в най-южната част на Балканите и на островите в Тракийско (Егейско или Бяло) море, откъдето има също интересни сведения за бойните изкуства, древните игри и появата на спортни дисциплини, които са валидни и днес. Например на остров Санторин е запазена древна фреска от 1600 г. пр. Хр. изобразяваща младежи практикуващи юмручен бой. Интересното в случая е, че на ръцете си бойците имат прототип на боксови ръкавици. По-късно такива подобни „ръкавици”, наричани „химантес” виждаме при юмручния бой на древните олимпиади; това са омотани около ръцете кожени ремъци с метални пластинки по тях за усилване на удара. Поради тази причина юмручния бой е бил една от най-тежките дисциплини на древните олимпиади, наред с борбата и панкратиона. Не е било рядкост двубоите да завършват със смъртта на единия от участниците. В древните хроники се описва един олимпийски шампион по юмручен бой, който бил убил над 2000 души... Т.е. тези състезания са били максимално близки до реалния бой и са служели за директна подготовка за водене на война.

По времето на експанзията на държавата на Филип Македонски и синът му Александър Велики, бойните изкуства на траките се развиват на още по-голяма висота и това личи от победоносните им походи в Гърция и Персия чак до Индия. Македонците развили изключително много военното дело и бойните изкуства, като основна ударна единица става македонската фаланга. В тракийско-македонската войска имаме много и различни видове военни подразделения (фалангисти, стрелци, лека пехота, тежка и лека конница, гвардейци, помощни войски и др.) с много сериозна професионална подготовка в различните бойни изкуства и дисциплини, както с оръжие, така и с гола ръка. Тук искам да подчертая, че древните македонци по произход са трако-илири (въпреки някои спекулации, че са „гръцки племена”), а във войската на Александър са служили и около 80 000 траки от други васални племена (траките са общо над 80 племена)!

Походите на Александър Македонски повтарят маршрута на по-старите походи на тракийския цар Дионисий (обожествен по-късно) и амазонките на Изток. При тези походи определено може да се каже, че става отчетлив обмен на полезна информация в бойните изкуства, военно дело и култура между Запада и Изтока, тъй като военната кампания достига почти до Индия, където се водят последните големи сражения с войската на цар Порус. Някои изследователи по история на бойните изкуства отиват и по-далеч, твърдейки, че така били донесени и бойните изкуства в Азия (тракийско-гръцкия панкратион, борба, юмручен бой и боравене с различни оръжия). Считам, че това е малко пресилено, защото както вече изяснихме по-горе те са възникнали на няколко места едновременно и ако има взаимни влияния, то това е станало в доста по-късни периоди по „Пътя на коприната”.

Изхождайки от горите факти логично по-късно в Римската империя при нейната експанзия на Изток и Балканите, траките стават гръбнака на римските легиони и дори имаме няколко императори с тракийски произход. Такива са Максимин Тракиец (235-305 г.), Гордиан III (238-244 г.), Деций (249-251 г.), Константин Велики (324-337 г.) и др. Легионерите служели по 20 и повече години в армията, след което се пенсионирали с почести и получавали парични и материални награди като се връщали по родните си места в Тракия/България. В тази връзка може да се спомене и за различните тракийски стилове на бойните изкуства практикувани в гладиаторските школи и сред легионерите под това влияние. Такива школи и игри е имало и на територията на България и са запазени доста сведения и артефакти потвърждаващи го; големи арени е имало в Сердика, Филипопол, Аугуста Траяна (Берое), Никополис ад Иструм, Варна и в други градове. В Сердика например е открита каменна плоча от 4 в. пр. Хр. с циркови игри и гладиатори; „Арена Сердика”, която се намира в центъра на града зад бившия царски дворец е била голяма почти колкото прочутия „Колизеум” в Рим (с 30 м. е по-къса от него). Не на последно място важен жалон в развитието на бойните изкуства и връзката им с гладиаторските школи по това време е известното въстание на Спартак (73-71 г. пр. Хр.), което разклаща сериозно Римската империя. За отбелязване е, че гладиаторските игри в Рим били заимствани директно от етруските (40).

В мои публикации за бойните изкуства на древните българи (8) давам едно изображение на бронзова ваза от Кюстендилско (2-3 в. сл. Хр.) на тракийски бойци от панкратион или друго бойно изкуство, които носят на главите си характерната древно-българска прическа с кичур (чомбас). Същата прическа виждаме на изображения на тракийски воини и царе в съкровището от Летница (4 в. пр. Хр.) и други тракийски съкровища и артефакти, което поставя някои важни въпроси за ранно присъствие на древни българи на Балканите и България далеч преди 7 век, каквато е официалната версия. На стари карти от 4 в., които пък са правени по-още по-древни карти имаме ясни географски обозначения с името България за тукашните земи, както и отбелязване на факта, че „в Мизия, Тракия и Македония само българи живеят”..... В допълнение на казаното, най-древно такова изображение на чомбас имаме открито в Анатолия, Мала Азия (в древното светилище "Гьобекли тепе") – каменна глава на герой или жрец на възраст 9 000 години!....

 

                                     image

Каменна глава на древен жрец или воин /изглед откъм тила/ с характерната старобългарска прическа с кичур - чомбас, кикя или хохол; възраст 9000 г., древното светилище "Гьобекли тепе", Анатолия, Мала Азия.

image

Тракийски конник с люспеста ризница и характерната старобългарска прическа с кичур на върха на главата /чомбас/, описана още от Омир в "Илиада"; апликация от Летнишкото съкровище, 4 в. пр. Хр.




Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: doktora757
Категория: Други
Прочетен: 5043891
Постинги: 508
Коментари: 1949
Гласове: 3338
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031